І. По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК, намираща приложение с оглед чл. 11 ЗВАС, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В конкретния случай по делото е представено от жалбоподателя заверено фотокопие на плик с пощенско клеймо с дата 21.09.2006 г., адресиран до Министерския съвет на Република България. Това доказателство не е оспорено от страните, поради което следва да се приеме, че жалбата е била подадена в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС. Вярно е, че в становище Министерският съвет на Република България твърди, че в деловодството му не е бил намерен плик, с който е бил изпратена жалбата, но това твърдение не е подкрепено с каквито и да било доказателства – извадка от вх. дневник, декларация на длъжностно лице и т.н. При тази фактическа обстановка настоящият 3-членен състав приема, че жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок.
ІІ. По основателността:
В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 645 на Министерския съвет от 30 август 2006 г. е отчуждена част от поземлен имот с пл. № 1837 по плана на София, местността "Ботаническа градина", с площ 1302 кв. м (целият имот с площ 1803 кв. метра). Имотът е собственост на жалбоподателя, видно от приложения нот. акт № 163, т. І, нот. дело № 143 от 2002 г. на нотариус Димо Желязков, вписан в рег. на Нотариалната камара под № 101. Стойността на паричното обезщетение в обжалваното решение е определена в размер на 131 164 лева. Към административната преписка от административния орган не е представена оценка на имотите, извършена от оценител на имоти съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 2, т. 3 ЗДС. От заключението на вещото лице, което не бе оспорено от страните, се установява, че отчуждената част от имота е с правилна форма, попада в зона с отлична транспортна достъпност и интензивност на пътникопотока. Същият има лице на Софийския околовръстен път – южна дъга, в участъка бул. "Черни връх" – бул. "България", и средната пазарна цена на имотите в районите в близост до отчуждения имот вещото лице е изчислило, че е в размер на 179 евро на квадратен метър. При тези установени фактически обстоятелства по делото съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения: По делото няма данни по какъв метод е направена оценката на отчуждената част от имота от административния орган, за да прецени съдът правното основание за определяне на "равностойното парично обезщетение" - въз основа на пазарната цена на имоти с подобни характеристики - по чл. 32, ал. 2 ЗДС, или поради липса на извършени сделки административният орган е приложил разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС. Отчуждаването на имота е на основание чл. 32, ал. 1 ЗДС и собственикът следва да получи равностойно парично обезщетение за извършената принудителна административна продажба на имота. Законодателят е предоставил избор на приложимия начин за определяне на равностойното парично обезщетение с оглед конкретно установени фактически обстоятелства по административния спор и затова съдът приема, че за въпросния имот следва да се определи като "равностойно парично обезщетение" цената, която би получил собственикът на имота, ако земята се продава на свободния пазар по цени съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. По изложените съображения съдът намира, че административният орган в частта на решението, в която е определил стойността на дължимото парично обезщетение, е нарушил разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Равностойното парично обезщетение като цена на отчуждения недвижим имот следва да се определи по пазарни цени, определени по метода на пазарните аналози за реализирани сделки с недвижими имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Стойността на дължимото парично обезщетение (оценката) следва да се измени, като се увеличи на 454 616 лв. за отчуждената част от 1302 кв. м от имот с пл. № 1837 по плана на гр. София м. "Ботаническа градина". Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение,