Актове на Министерския съвет

Категория

Решения

Номер

№264/2019

Дата на издаване

09.05.2019

Дата на публикуване

10.05.2019

Вносител

заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, МВР

Протокол

19.5

Правно основание

чл. 195, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, в изпълнение на Решение № 12757 от 16 октомври 2012 г. по адм. дело № 5983/2012 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение, оставено в сила с Решение № 3543 от 13 март 2013 г. по адм. дело № 429/2013 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав, и като взе предвид следното: 1. С Решение № 12757 от 16 октомври 2012 г. по адм. дело № 5983/2012 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение, е отменена алинея 6 на чл. 26 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с Постановление № 13 на Министерския съвет от 2010 г., (ДВ, бр. 12 от 2010 г.). Цитираното решение е оставено в сила с Решение № 3543 от 13 март 2013 г. по адм. дело № 429/2013 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав. 2. Съгласно отменената разпоредба на чл. 26, ал. 6 от Правилника за издаване на българските лични документи (ПИБЛД) „В дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, в които няма техническа възможност за заснемане с цифрови устройства на подписа, лицето и пръстовите отпечатъци на заявителя, заявления за издаване на паспорт не се приемат.“ Върховният административен съд е отменил цитираната разпоредба с мотив, че Министерският съвет е излязъл извън рамките на предоставената му със Закона за българските лични документи компетентност и е допуснал съществено нарушение на правилото по чл. 12 на Закона за нормативните актове, според който актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. 3. С искане с вх. № 20.00-4 от 4 февруари 2019 г. от Спас Господинов и Дария Стоянова до Министерския съвет се претендира да бъде изплатено обезщетение за претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди в размер общо 5 928,55 лв. от прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал. 6 (отм.) от Правилника за издаване на българските лични документи. 4. Както е отбелязано в Тълкувателно решение № 2 от 27 юни 2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, при прилагането на специалния ред по чл. 195, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс следва да се извърши преценка, свързана с „валидността на правоотношенията, възникнали в периода от приемането до отмяната на съответния акт, респективно обявяването му за нищожен; правата, придобити, изменени или погасени въз основа на отменения и обявения за нищожен подзаконов нормативен акт, и обезщетението за нарушени права от прилагането му за периода до отмяната или обявяването на акта за нищожен.” Следователно следва да се прецени дали и доколко прилагането на подзаконовия нормативен акт в периода на действието му е опорочило определени правоотношения и едва ако се установи такова опорочаване се дължи изследване на въпроса относно обезщетяването на изправната страна. 5. Видно от писмо с изх. № 11ПР-1564 от 19 декември 2011 г. от директора на дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи (МВнР) на Андрей Господинов – сина на искателите, е бил издаден временен паспорт с валидност до 14 декември 2012 г. и е посочено, че няма правна пречка след изтичането на валидността на този паспорт да бъде издаден нов с валидност до 1 година от датата на издаването. Също така на Андрей Господинов е предоставена информация, че в графика на дирекция „Консулски отношения“ е заложено инсталиране на гишета за снемане на биометрични данни в Токио до средата на 2012 г. От данните от преписката е видно, че на 23 март 2012 г. е монтирано биометрично оборудване в българското посолство в Токио. 6. Въпреки предоставената от страна на МВнР информация Спас Господинов и Дария Стоянова са осъществили по своя воля пътуване на 13 януари 2012 г. до Република България при наличието на валиден личен документ на тяхното дете и без да изчакат средата на 2012 г., за което време е създадено у тях легитимно правно очакване, че ще бъде осигурена техническа възможност за снемане на биометрични данни на тяхното дете и което е било напълно оправдано още в края на март 2012 г. Липсва причинно-следствена връзка между действия на служителите в посолството в Токио и твърдените от искателите претърпени имуществени и неимуществени вреди. 7.Липсва нормативно установено задължение за разполагане на скъпоструващата биометрична техника във всички дипломатически и консулски представителства на Република България, поради което инсталирането й е било въпрос на преценка по целесъобразност. В дипломатическите и консулските представителства, в които не е имало изградени биометрични станции, се е прилагала разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Закона за българските лични документи, съгласно която на българските граждани, които пребивават в чужбина и не притежават валидни документи за пътуване или самоличност, се издава временен паспорт. Същият е със срок на валидност до 12 месеца и е съобразен с необходимото време за завръщане в Република България с оглед на издаване на паспорт от Министерството на вътрешните работи, съдържащ електронен носител на информация. По горните съображения следва да се направи извод, че вследствие прилагането на чл. 26, ал. 6 (отм.) от ПИБЛД и действията на служителите в посолството в Токио не са настъпили събития, които да обуславят изплащането на обезщетение на Спас Господинов и Дария Стоянова.

Термини

отхвърляне искане Върховен административен съд съдилища дела обезщетения Министерски съвет М-во на външните работи паспорти лични документи

Свързани документи