Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека е издадена на основание чл. 4 от Закона за храните и с нея се определят изискванията към състава, характеристиките и наименованията на пчелния мед, предназначен за консумация от човека.
В изпълнение на мярка 12 от Плана за действие за 2015 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с РМС № 20 от 15.01.2015 г. е изготвен проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека.
Изменението и допълнението на наредбата е с цел въвеждане на изискванията на Директива 2014/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за изменение на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда, които ще се прилагат от 24.06.2015 г., а именно изискването върху етикета да се посочва страната или страните на произход, където е бил добит медът, както и че поленът, в качеството си на естествен съставен елемент, характерен за меда, не се счита за съставка — по смисъла на член 2, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите. Изискванията влизат в сила от 24.06.2015 г. Продуктите, които са пуснати на пазара или етикетирани преди 24 юни 2015 г. могат да продължат да бъдат предлагани на пазара до изчерпване на количествата.
Министерство на земеделието и храните
Адрес: София, София 1000, бул. Христо Ботев 55
Електронна поща: mail@mzh.government.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
17.04.2015
30.04.2015
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
За най-голямо разочарование, Комисията наложи тази несправедлива промяна поленът в меда да не се счита за съставка. Комисията пренебрегна и решението на Съда на Европейския съюз, по делото Баблок от 6 септември 2011г., с което се утвърждава, че поленът е съставка на меда, понеже част от него се внася от пчеларя в процеса на центрофугиране на питите с мед. Зад решението, че поленът не е съставка стоят лобистки интереси на компаниите занимаващи се с ГМО. Поленът в меда е не повече от 0.5%. След като той не се счита за съставка, ако е ГМО, това няма да се означва на етикета. За да се записва на етикета, поленът трябва да е над 0.9% в меда. Ако обаче поленът се счита за съствака и ако над 0.9% от всичкия полен в меда е ГМО, това трябва да се означи на етикета и потербителите ще имат възможност за информиран избор. Много големи европейски пчелрски организации, в т.ч. и български протестираха пред ЕС през февруари 2013г. с искане поленът да се признае за съставка, но явно гласът на будната гражданска съвест не е чут. Предлагаме българската страна да положи усилия пред ЕС поленът в меда да се приема за съставка и в този дух да се оформят нормативните документи. Само така ще се осигури правото на потребителите на информиран избор.
За най-голямо разочарование, Комисията наложи тази несправедлива промяна поленът в меда да не се счита за съставка. Комисията пренебрегна и решението на Съда на Европейския съюз, по делото Баблок от 6 септември 2011г., с което се утвърждава, че поленът е съставка на меда, понеже част от него се внася от пчеларя в процеса на центрофугиране на питите с мед. Зад решението, че поленът не е съставка стоят лобистки интереси на компаниите занимаващи се с ГМО. Поленът в меда е не повече от 0.5%. След като той не се счита за съставка, ако е ГМО, това няма да се означва на етикета. За да се записва на етикета, поленът трябва да е над 0.9% в меда. Ако обаче поленът се счита за съствака и ако над 0.9% от всичкия полен в меда е ГМО, това трябва да се означи на етикета и потербителите ще имат възможност за информиран избор. Много големи европейски пчелрски организации, в т.ч. и български протестираха пред ЕС през февруари 2013г. с искане поленът да се признае за съставка, но явно гласът на будната гражданска съвест не е чут. Предлагаме българската страна да положи усилия пред ЕС поленът в меда да се приема за съставка и в този дух да се оформят нормативните документи. Само така ще се осигури правото на потребителите на информиран избор.