Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове

Enterprise Europe Network - мрежа за подпомагане на МСП (EEN-България)
Уважаеми господин Дончев,
Уважаеми колеги от екипа, подготвил проект на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове,

Предлагаме в Чл. 19, ал. 1 да се вземе предвид функционирането на европейски мрежи в България, финансирани по линия на различни европейски програми, в чието портфолио от дейности и услуги влиза и популяризиране на Структурните фондове в контекста на допълване и синергия между Структурните фондове (съответно и Оперативните програми) и Рамковите програми на ЕК. Такава е например мрежата Enterprise Europe Network (EEN), която се финансира по програма COSME и функционира в България от 2008г. насам, като част от нейните функции включват:
- популяризиране на Рамковите програми Х2020 и COSME
- популяризиране на Структурните фондове и оперативните програми, подпомагащи интернационализацията, иновационната дейност и конкурентоспособност на български МСП в международен план.

С оглед избягване на дублиране на дейността на мрежите (предвид финансирането им с публични средства), и насърчаване на допълняемостта и синергията помежду им, предлагаме следната редакция на Чл. 19, ал. 1:

Чл. 19. (1) За популяризиране на ЕСИФ в Република България работят организации, които координират и представляват европейски мрежи (като Enterprise Europe Network, EUWIN и др.) и мрежа от информационни центрове, за осигуряване на актуална, безплатна и експертна информация относно възможностите за финансова подкрепа със средства от тези фондове. Информационните центрове се изграждат на областно ниво със съдействието на общината, на чиято територия е разположен центърът.

С уважение,
Даниела Чонкова
Координатор на ЕЕН-България
От името на мрежата Enterprise Europe Network (EEN) - България

Enterprise Europe Network - мрежа за подпомагане на МСП (EEN-България)
Уважаеми господин Дончев,
Уважаеми колеги от екипа, подготвил проект на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове,

Предлагаме в Чл. 19, ал. 1 да се вземе предвид функционирането на европейски мрежи в България, финансирани по линия на различни европейски програми, в чието портфолио от дейности и услуги влиза и популяризиране на Структурните фондове в контекста на допълване и синергия между Структурните фондове (съответно и Оперативните програми) и Рамковите програми на ЕК. Такава е например мрежата Enterprise Europe Network (EEN), която се финансира по програма COSME и функционира в България от 2008г. насам, като част от нейните функции включват:
- популяризиране на Рамковите програми Х2020 и COSME
- популяризиране на Структурните фондове и оперативните програми, подпомагащи интернационализацията, иновационната дейност и конкурентоспособност на български МСП в международен план.

С оглед избягване на дублиране на дейността на мрежите (предвид финансирането им с публични средства), и насърчаване на допълняемостта и синергията помежду им, предлагаме следната редакция на Чл. 19, ал. 1:

Чл. 19. (1) За популяризиране на ЕСИФ в Република България работят организации, които координират и представляват европейски мрежи (като Enterprise Europe Network, EUWIN и др.) и мрежа от информационни центрове, за осигуряване на актуална, безплатна и експертна информация относно възможностите за финансова подкрепа със средства от тези фондове. Информационните центрове се изграждат на областно ниво със съдействието на общината, на чиято територия е разположен центърът.

С уважение,
Даниела Чонкова
Координатор на ЕЕН-България
От името на мрежата Enterprise Europe Network (EEN) - България

Enterprise Europe Network - мрежа за подпомагане на МСП (EEN-България)
Уважаеми господин Дончев,
Уважаеми колеги от екипа, подготвил проект на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове,

Предлагаме в Чл. 19, ал. 1 да се вземе предвид функционирането на европейски мрежи в България, финансирани по линия на различни европейски програми, в чието портфолио от дейности и услуги влиза и популяризиране на Структурните фондове в контекста на допълване и синергия между Структурните фондове (съответно и Оперативните програми) и Рамковите програми на ЕК. Такава е например мрежата Enterprise Europe Network (EEN), която се финансира по програма COSME и функционира в България от 2008г. насам, като част от нейните функции включват:
- популяризиране на Рамковите програми Х2020 и COSME
- популяризиране на Структурните фондове и оперативните програми, подпомагащи интернационализацията, иновационната дейност и конкурентоспособност на български МСП в международен план.

С оглед избягване на дублиране на дейността на мрежите (предвид финансирането им с публични средства), и насърчаване на допълняемостта и синергията помежду им, предлагаме следната редакция на Чл. 19, ал. 1:

Чл. 19. (1) За популяризиране на ЕСИФ в Република България работят организации, които координират и представляват европейски мрежи (като Enterprise Europe Network, EUWIN и др.) и мрежа от информационни центрове, за осигуряване на актуална, безплатна и експертна информация относно възможностите за финансова подкрепа със средства от тези фондове. Информационните центрове се изграждат на областно ниво със съдействието на общината, на чиято територия е разположен центърът.

С уважение,
Даниела Чонкова
Координатор на ЕЕН-България
От името на мрежата Enterprise Europe Network (EEN) - България

Фондация "Блулинк"
ДО Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ
И ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА


ОТНОСНО: Проект на Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ)


Уважаеми господин Дончев,

Във връзка с публикувания на сайта за обществени консултации Strategy.bg проект на Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), бихме искали да поставим на Вашето внимание следните предложения и коментари в допълнение на становището на фондация „БлуЛинк“ от 26.06.2016 г.

Нашите предложения са по конкретни текстове на проектозакона, като след конкретния текст следва нашето предложение, включително и за създаване или изменение на текстове в закона.

1. По чл.7

Чл. 7. (1) Постоянно действащи консултативни органи на правителството за координация в рамките на изпълнителната власт при определянето и провеждането на държавната политика в областта на управление на средствата от ЕСИФ са:
1. Съветът за координация при управлението на средствата от Европейския съюз, който осъществява координация на мерките за изпълнение на правителствената политика за икономическо, социално и териториално развитие на страната, финансирани със средства от ЕСИФ;
2. Съветът за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, който осигурява координацията в дейността на държавните органи по предотвратяване и борбата с правонарушенията при управление на средствата от ЕСИФ (Съвет АФКОС).
(2) Съветите по ал. 1 се създават от Министерския съвет по реда на чл. 22а от Закона за администрацията. Съставът, функциите и организацията на дейността на съветите се уреждат в постановленията за създаването им.

Предложение:
Предложението ни е да се уреди и гарантира от закона участие в съветите по ал.1 на организации, представляващи гражданското общество (НПО).

Да се създаде Нова ал.3
„В състава на съветите по ал.1 задължително се включват ……и организации, представляващи гражданското общество, избрани по ред, предвиден в постановлението за създаването на съветите.

2. По чл.60
Чл. 60. (1) Авансови плащания се извършват, когато такива са предвидени в документите по чл. 25, ал. 1. Авансовото плащане се извършва в двуседмичен срок от датата на постъпване на искането в управляващия орган, освен ако за него не е посочен по-дълъг срок в документите по чл. 25, ал. 1.
(2) Обезпечения по авансови плащания се изискват от всички бенефициенти.

Предложение:
Да се предвидят условия и ред за изискване на по-леки обезпечения от организации, представляващи гражданското общество (НПО), които да са адекватни на техните възможности и статута им на юридически лица с нестопанска цел, които не генерират печалба и не разполагат с активи за гарантиране на авансови плащания с банкова гаранция. Условието за предоставяне на банкова гаранция като обезпечение, което вече се изисква от някои оператори на програми, е непосилно за повечето НПО.

(3) Когато бенефициентът не е приложил документ, необходим за извършване на авансовото плащане, или не представи обезпечение, управляващият орган го поканва да ги представи. Срокът по ал. 1 спира да тече до датата на представянето им.

3. По чл.77
Чл. 77. (1) Длъжностно лице в орган за управление или контрол, което при изпълнение на служебните си задължения виновно допусне нарушаване на предвиден в този закон срок, се наказва с глоба от 50 до 1000 лв, а при повторно нарушение - глоба от 100 до 2000 лв.

Предложение:
Предложението ни е да завишат значително глобите за нарушения при неизпълнение на служебни задължения по този закон, които да не са ограничени „до нарушаване на предвиден в този закон срок“. Това ще засили превантивното действие на закона за недопускане на подобни нарушения.

Чл. 77 (1) да прибобие следния вид:
"Длъжностно лице в орган за управление или контрол, което наруши задълженията си по този закон, се наказва с глоба от 500 до 2000 лева, а при повторно нарушение от 1000 до 4000 лева."


С уважение: 29.06.2015 г.



ПЛАМЕН ПЕЕВ
старши юридически експерт,
фондация "БлуЛинк"

технически коментар
Уважаеми дами и господа,
Бих искала да направя един технически коментар към текста на Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове и по-конкретно използването на термина "бенефициент". В официалните преводи на български език на Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 и Регламент (ЕС) № 1303/2013 се използва терминът "бенефициер". Смятам, че следва да се обмисли уеднаквяване на терминологията в законодателството, регулиращо финансовата рамка 2014-2020.

Предложения от екипа на Фондация SOS Предприемачи - част 3
III. ОПЕРАТИВНОСТ

1. Оперативни предложения към предложените текстове
Считаме за необходимо да се изяснят и променят някои от предложените в закона текстове, а именно:

чл. 21, ал. 2 – текстът да бъде пояснен, защото не е ясно какво е имал предвид законодателя, като остава поле на тълкувание по отношение на термина „производства“:
„Производства пред управляващите органи по този закон може да се провеждат и посредством ИСУН при условия и по ред, определени с нормативен акт на Министерския съвет“
Означава ли, че така представен текстът касае общата комуникация между кандидатите и УО? Би ли се приело през ИСУН 2020 да се внасят жалби, възражения и сигнали? Ще бъдат ли уведомявани кандидатите от страна на УО през системата? Ще се счита ли тази комуникация за законосъобразна? Защо отново се цитира друг нормативен акт – постановление на МС и как да се анализира текста на настоящия проект без да бъде уточнен изрично текстът на постановлението?

чл. 25, ал. 8 – текстът да бъде променен на:
„Разясненията по ал. 7 се съобщават по реда на ал. 5 до две седмици преди изтичане на срока за кандидатстване, но не по-късно от седем дни от постъпването на искането за разяснение.“
Трябва да има реципрочност и в сроковете към администрацията – не може да се дават отговори от решаващо за кандидатите значение в последния възможен момент.

чл. 26, ал. 6 – текстът да бъде променен и допълнен, напр.:
„При оспорването на индивидуалните административни актове държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и се определят като процент върху материалния интерес. Процентът върху материалния интерес се определя .... (при еди-какви си условия на пропорционалност и др.) .... и не може да бъде по-голям от един процент (напр.)“
Да се определи какво точно има предвид законодателя под определението за държавна такса и нейното формиране. Също така, предвид това, че се коментира „индивидуален административен акт“, да бъде пояснено защо трябва въобще да се посочва подобна такса за оспорване, чието действие е възпиращо и означава, че държавната администрация не желае да носи отговорност за своите действия – дори при подозрение в нередност или при хипотеза за корупция. Защо въобще кандидати и бенефициенти МСП трябва да плащат възпиращи такси за да се предприемат съдебни действия за определяне на нередности, пропуски и грешки от страна на държавната администрация?

Неустойки за забавени плащания. И в рамките на този текст, считаме, че трябва да се направи препратка към чл. 59, ал. 4 от проекта на закона, където е упоменат текстът:
„От дължимите към бенефициента плащания не може да се начислява, приспада или удържа такса или друга сума с равностоен ефект.“
Означава ли това, че бенефициентите няма да имат право да получават неустойки при забава на плащания от страна на УО? Нима не трябва да има реципрочност в закона?

Ето защо считаме, че в ЗУСЕСИФ трябва изрично да има текст, че бенефициентите имат право да получават неустойки при забава на плащанията, от страна на администриращите помощта органи.

IV. ПУБЛИЧНОСТ

1. Публичност на решенията, взимани от Ръководителите на УО
Считаме, че трябва изрично да се упомене в проекта на ЗУСЕСИФ задължението на УО да публикуват на своите интернет страници и на Единния информационен портал всяко решение/заповед с изрично посочени номер и дата, които касаят процедурите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Това задължение трябва категорично да се отнася за посочените в чл. 25 ал. 1 и ал. 6, чл. 35 ал.1 и ал. 3, чл. 36 ал. 1 и ал. 2, чл. 37, чл. 38, чл. 40 и чл. 41, а също и по отношение на организацията и управлението на комитетите за наблюдение.

чл. 25, ал. 3 – текстът да бъде променен на:
„При подбор и преди внасянето им за утвърждаване от ръководителя на управляващия орган проектите на документи по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на съответната програма и на Единния информационен портал. Управляващият орган осигурява на заинтересованите лица възможност за писмени възражения и предложения в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици. За неуредените въпроси, свързани с общественото обсъждане, се прилага раздел ІІ на глава пета от АПК.“
Предложения в проекта срок от една седмица е подозрително кратък, ЗУСЕСИФ трябва по категоричен начин да насърчава публичност и прозрачност във всички действия на УО.
В заключение, ще се надяваме предложенията на екипа на Фондация SOS Предприемачи да намерят приемственост, като ще се радваме да получим покана и за тяхното обсъждане.
С уважение,
Веселина Купенова,
Председател на Съвета на фондацията

Предложения от екипа на Фондация SOS Предприемачи - част 2
I. ЕДИННА ЗАКОНОДАТЕЛНА РАМКА

1. Приемственост в един закон
Необходимо е да се направят повече усилия и действия, така че основните действащи фрагментарно постановления да се прехвърлят в проекта на ЗУСЕСИФ. Това трябва задължително да касае:
 ПМС 107/2014 г., касаещо реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите;
 ПМС 121/2007 г., относно реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, което е все още в сила;
 ПМС 118/2014 г., относно определянето на изпълнители от страна на бенефициентите;
 ПМС 119/2014 г., за допустимостта на разходите по оперативните програми;
 ПМС 79/2014 г., касаещо сформирането на комитети за наблюдение към програмите;
 ПМС 134/2010 г., чрез което се определят финансовите корекции към бенефициентите.

II. РАВНОПОСТАВЕНОСТ

1. Въвеждане на понятието „заявена помощ“
През изминалия програмен период 2007-2013 Управляващите органи третираха по различен начин понятието „заявена помощ“. Честа практика (най-вече при ОП РЧР 2007-2013) беше Оценителните комисии по своя преценка или на база вътрешни правила, които не бяха публично оповестявани в срока за подготовка на проекти, да взимат решения за „служебно“ оптимизиране на представените от кандидатите бюджети. Тези решения се явяваха ключови за проекти на по-малка стойност, близка до поставения минимален праг на подкрепа по съответната схема. В такава ситуация управляващите органи прилагаха различно тълкувания на понятието „заявена помощ“ – напр. от УО/МЗ на ОП РКБИ 2007-2013 приемаха, че кандидата е заявил стойността, посочена във формуляра и първоначално представения бюджет, а от УО/МЗ на ОП РЧР 2007-2013 приемаха, че заявена е стойността на помощта, до която Оценителната комисия е стигнала след „служебно“ оптимизиране на бюджета. Последното доведе до масово отпадане на проекти на микро и малки предприятия в процедурите на ОП РЧР 2007-2013, тъй като този тип кандидати не могат да генерират големи на стойност проекти за обучения или заетост, тъй като броя на служителите им е малък, а бюджетите на проектите са пряко свързани с целевата група от служители в даденото предприятие. Парадоксално е, че именно подкрепата за създаване на нови работни места, обучения, безопасност и подобряване условията на труд са мерките, възприемани от малкия бизнес като най-необходими за развитието му, а държавната администрация остава впечатление за целева политика на дискриминация на явна към най-малките предприятия. Съгласно Законодателния акт за малкия бизнес (SBA) при програмирането трябва да се следват препоръките и политиките на ЕС въз основа на принципа „Think Small First“. И ето защо се надяваме законодателя да се съобрази с препоръката ни и в ЗУСЕСИФ да се направи изрично пояснение на понятието „заявена помощ“.

2. Възможност за възражение на етап Техническа и финансова оценка
В текста на проекта на ЗУСЕСИФ да се добави възможността кандидатите да изразят пред ръководителя на УО своето писмено възражение и на етап техническа и финансова оценка на проектните предложения.
Считаме че е възможен следния подход:
 Комисията извършва Техническа и Финансова оценка;
 Изпраща се уведомление до всеки от кандидати, на които е извършено „служебно“ оптимизиране на бюджета – информативно писмо, в което е приложен коригирания „служебно“ бюджет и стойността на помощта след извършената оптимизация, както и да се посочат мотивите, на база които е извършено съответното оптимизиране;
 В срок от 7 дни кандидатите да имат право да изразят своето аргументирано писмено възражение пред ръководителя на УО;
 Ръководителят на УО да се произнесе в едноседмичен срок по основателността на възражението, по подобие на процедурната логика на чл. 33, ал. 4.
Така ще се гарантират от една страна правата на кандидатите, а от друга работата на Оценителната комисия ще бъде прозрачна и адекватна на основните принципи за равнопоставеност и равно третиране на всички кандидати.

Също така, добре би било да се обмисли „служебното“ оптимизиране на проектните бюджети да е допустимо само и единствено на етапа на административна проверка и допустимост, като част от проверката за допустимост на разходите. Така, в списъка по чл. 33, ал. 1 могат да се включат и стойността на заявените помощи и общи стойности на бюджетите и ако кандидатите имат възражения, то те могат да ги заявят още към този момент – съгласно процедурата, описана в чл. 33 ал. 3.

Този подход не следва да отменя възможността на кандидатите да излагат своите възражения във всеки един от етапите на разглеждане и оценка на проектните предложения, включително и на етап Техническа и финансова оценка. ЗУСЕСИФ трябва да гарантира прозрачност и равнопоставеност на всяко едно ниво от оценката на проектите.

Предложения от екипа на Фондация SOS Предприемачи - част 1
СТАНОВИЩЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ОТ ФОНДАЦИЯ SOS ПРЕДПРИЕМАЧИ
ОТНОСНО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ


Уважаеми Г-н ДОНЧЕВ,
Уважаеми колеги от екипа, подготвил проект на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове,
С настоящото писмо екипа на Фондация SOS Предприемачи изразява своята положителна оценка за дейността и работата по създаването и приемането на законодателен акт, по силата на който да се установи конкретна рамка на нормативна регулация в областта на управление на средствата от ЕСИФ чрез трайно уреждане в конкретен закон.
В същото време, предложения проект на закон съдържа изключително голям на брой препратки (за своите скромни 27 страници) към други нормативни актове, регламенти и най-вече към постановления на Министерски съвет, които и към момента действат и са въвели относителна правна и регулаторна рамка.
Това води до общото впечатление, че подготвения ЗУСЕСИФ не цели да замени действащи или въведени вече постановления на МС, а че бенефициентите и всички заинтересовани страни, включително и държавни администрации, ще трябва да се съобразяват с още един нормативен документ. Четейки мотивите към проекта, разбираме, че не това е целта на Заместник Министър-председателя Г-н Дончев, но считаме за важно да изразим своето мнение и безпокойство по огромния обем, действаща и към момента регулаторна документация, разпиляна в отделни постановления, често в противоречие едно с друго или изменяни до 3-4 пъти само в една календарна година.
Очакванията ни бяха свързани с възможна замяна на действащите постановления със ЗУСЕСИФ, тъй като само за един ден през 2014 година (9 декември), Министерски съвет приема и одобрява 15 постановления пряко свързани с еврофондовете. Общо за периода от 2007 до януари 2015 година, броя на допълненията – само за постановленията на министерски съвет, уреждащи европейските фондове – е 76, а измененията са общо 102.
Ето защо предполагаме, че подходът към приемането на подобен закон е или ще бъде съпроводен с предварителна оценка на въздействието на акта върху малките и средни предприятия (като най-голяма група от бенефициенти) и регулаторната и административна тежест за тях, до която той би довел. В тази посока се надяваме екипът Ви да разгледа внимателно нашите предложения и коментари, които са изцяло насочени към основните принципи за постигане на по-голяма прозрачност, равнопоставеност и намаляване на бюрократичната тежест към предприятията бенефициенти, безспорно най-големия по брой клас получатели на безвъзмездна подкрепа.
Предложенията ни са обособени в отделни теми, както следва:

Предложения от екипа на Фондация SOS Предприемачи
С

Оценка на въздействието
Къде е оценката на въздействието?

Мрежа от областни информационни центрове
Областните информационни центрове би трябвало да престанат да бъдат проекти на отделна община, а да бъдат на пряко управление на Централен информационен и координационен офис (ЦИКО) към Министерски съвет, а физическото им ситуиране би трябвало да бъде в съответната областна администрация.