Проект на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура

Предложеният  проект на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура е изготвен във връзка с въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2014/61/ЕС за намаляване на разходите за бързо разгръщане на електронни съобщителни мрежи (Директива 2014/61/ЕС) и осъвременяване на нормативни актове, с които се определят изисквания към изграждането на електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура. В него е залегнала и глава седемнадесета от действащия Закон за електронните съобщения относно изграждането на електронни съобщителни мрежи, като са отстранени остарели разпоредби, несъвършенства в процеса на прилагането, а други са адаптирани и съобразени с технологичното развитие и облекченията, които създава новия специален закон по отношение на електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура.

Министерският съвет със свое Решение № 617 от 12 август 2015 г. прие списък с основни проблемни области и предложения за мерки по тях въз основа на анализ на проблемите, възпрепятстващи нарастването на инвестициите. Според направените анализи се откроява както значително административно бреме, така и сериозни разходи за инвеститорите за изграждане на нов обект и присъединяването към техническата инфраструктура. По брой процедури и разходи Република България се намира съответно на 23-то и 24-то място в ЕС. Основен проблем пред инвеститорите е недоброто административно обслужване, което те често свързват с неспазване на законово установените срокове за обработка на подадената от инвеститорите информация, дублиране на изискванията за подаване на информация от различните институции, както и цялостно значителната административна тежест за бизнеса - много сложни и многоетапни процедури от Закона за устройство на територията (ЗУТ); проблеми, свързани с издаването на разрешение за строеж, неоснователно високи такси за издаване на разрешения за строеж, респ. за презаверяването им, които се определят от общините, като се пренебрегват изискванията на Закона за ограничаване административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и методиката за разходоориентиран размер на таксите и изразходването им.

В потвърждение на затрудненията, които изпитват инвеститорите, могат да бъдат посочени и данни от Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г., според които общият размер на вложените инвестиции в изграждането и поддържането на обществени електронни мрежи е намалял (595 млн. лв., при планирани 624 млн. лв.). По-специално, вложените инвестиции през 2014 г. (77 млн. лв.) в мрежи за достъп от следващо поколение (NGA) са по-малко с 10,4% спрямо 2013 г. (86 млн. лв.). Това намаление се отразява и на дела на инвестициите в общия обем инвестиции, който за 2014 г. е 13,0%, при 16,5% за 2013 г. Очертава се тенденция за непрекъснат спад, което в не малка степен се дължи на сложни и тромави административни процедури, спъващи инвестиционния процес.

С проекта на Закон за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура се цели подобряване на инвестиционната среда в сектор електронни съобщения чрез намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и създаване на ясни правила и процедури за и намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.

Законопроектът е структуриран в девет глави, които са в ясна и логическа последователност, а именно: общи разпоредби, цели, достъп до информация по отношение на физическата инфраструктура, предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура, координиране на дейности, разполагане и монтаж на електронни съобщителни мрежи и изграждане на прилежащата им физическа инфраструктура, електронни съобщителни мрежи и инфраструктура в сгради, решаване на спорове, контрол и административнонаказателни разпоредби.

В глава първа „Общи положения” и в глава втора „Цели“ се регламентирани приложното поле на закона и са заложени за постигане стратегически цели в светлината на въвежданата директива, за:

•      улесняване и стимулиране на разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи чрез насърчаване на съвместното използване на съществуващата физическа инфраструктура;

•      създаване на условия за по-ефективно и с по-ниски разходи изграждане на нова инфраструктура;

•      подобряване на процеса на планиране и координиране на изграждането на физическа инфраструктура за разполагане, ползване и развитие на електронни съобщителни мрежи;

•      намаляване на административната тежест и създаване на условия за опростяване на административните процедури, свързани с издаването на актове от компетентните органи, свързани за изграждане, поддържане, развитие и модернизиране на физическа инфраструктура, подходяща за разполагане на електронни съобщителни мрежи;

•      подобряване на междусекторната координация по отношение на съвместното планиране, изграждане, ползване и поддържане на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи.

В глава трета „Достъп до информация по отношение на физическата инфраструктура“ е предвидено създаване на Единна информационна точка. Предвижда се функциите на Единна информационна точка да се изпълняват от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Единната информационна точка има съществено значение за постигането на целите на закона, защото са й възложени функции за поддържането на единна база данни с актуална информация, която да улесни координирането на съвместното изграждане и ползване на физическа инфраструктура, както и разполагането на електронни съобщителни мрежи. Актуалната информация ще включва данни за:

•      съществуваща физическа инфраструктура, подходяща за разполагане на електронни съобщителни мрежи;

•      информация за планираните дейности по изграждане физическа инфраструктура, и/или за разполагане на електронни съобщителни мрежи;

•      процедури и нормативни актове, регламентиращи дейностите, необходими за разполагането, поддържането и подобряването на електронни съобщителни мрежи и прилежащата им физическа инфраструктура, включително органите, компетентни да осъществяват тези дейности и да издават съответните актове, както и таксите (тарифите) за издаването им;

•      образци на документи за получаване на разрешения и други актове, свързани с изграждането на инфраструктура и разполагането на мрежи.

•      данни за контакт с всички компетентни държавни органи и мрежови оператори, свързани с дейностите по строителство и разполагане.

На Единната информационна точка ще бъде възложено воденето на публичен регистър за уведомления за разполагане на приемо-предавателни станции на безжични електронни съобщителни мрежи, който също ще бъде част от информацията, публикувана от точката. Редът за създаването и поддържането на регистъра ще бъде определен в съвместна наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Също така се предлага при техническа възможност Единната информационна точка да осигури попълване и подаване по електронен път на заявления и други документи, необходими за разполагането, поддържането и подобряването на електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, както и за получаване на информация за хода на разглеждането им от компетентните органи. Бъдещото създаване на такава техническа възможност ще облекчи чувствително инвестиционния процес в съответствие с концепцията „на едно гише“, характерна за модерното комплексно административно обслужване.

Глава четвърта „Предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура“ е посветена на предоставянето на права и сервитути, свързани с изграждане на физическата инфраструктура и разполагането на мрежи. Уредбата е създадена на основата на глава седемнадесета от Закона за електронните съобщения, като в нея са включени достиженията на европейското право, произтичащи от въвежданата директива. Правните институти са обобщени и обособени два раздела: предоставянето на права и сервитути.

Наред с регламентираните в Закона за електронните съобщения права на преминаване и специално ползване на инфраструктура и имоти, включително на сервитутните им зони, е въведено правото на достъп до и съвместно ползване на  физическата инфраструктура на друг мрежов оператор. Отчитайки принципите на синергията, ефективността на изграждане при споделяне на разходите и възможността за многоцелево използване на вече съществуваща инфраструктура, които стоят в основата на въвежданата директива, законът предвижда задължение на мрежовите оператори да предоставят достъп до и съвместно ползване на съществуващите инфраструктури с цел разполагането на електронни съобщителни мрежи. Съгласно легалното определение на мрежови оператор, сред задължените лица са както операторите на електронни съобщителни мрежи, така и операторите на мрежи, предназначени за производство, пренос и разпределение на природен газ, електрическа и топлинна енергии, вода, както и транспортна инфраструктура (железопътни линии, пътища, пристанища и летища). Такива задължения възникват и за общините, що се отнася до уличните мрежи и съоръжения.

Достъпът до съществуваща инфраструктура и съвместно ползване на физическа инфраструктура от мрежови оператори трябва да е при предварително оповестени прозрачни, пропорционални, справедливи и разумни условия, включително цена. Чрез достъпа до и съвместното ползване на вече изградена инфраструктура ще се понижат разходите, ще се облекчи инвестиционния процес и ще се ускори разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, ще се спомогне за преодоляване на трудностите при разполагане на електронни съобщителни мрежи в труднодостъпни райони, както и в райони, където нови инженерно-строителни дейности биха имали неблагоприятно въздействие върху околната среда или биха изисквали сериозни финансови инвестиции.

Съобразено е обстоятелството, че физическата инфраструктура може да има ограничения, които да не позволяват разполагането на мрежи на всички желаещи оператори. Спазвайки принципите на публичност, прозрачност и приоритет за разполагане на високоскоростни мрежи е регламентирана процедура, като получи заявление за предоставяне на права, ако възможностите за ползването на инфраструктурата са ограничени, мрежовият оператор да оповести бъдещото предоставяне на права публично чрез публикации на интернет страницата си и на страницата на Единната информационна точка. Ако в срока за заявяване на намерения постъпят заявления и от други лица, мрежовият оператор удовлетворява намерения при регламентиран в закона приоритет, като в първата категория са високоскоростните електронни съобщителни мрежи, следвани от мрежи с национален обхват и мрежи за нуждите на държавната администрация, мрежи с регионален обхват и мрежи за собствени нужди.

С цел реципрочност е въведена възможността, предвидена в директивата, физическата инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи, да може да се ползва и за разполагането на друг вид мрежи – напр., на електроразпределението.

Изчерпателно са изброени основанията, при които мрежовият оператор може да откаже достъп и съвместно ползване. Като са следвани нормите на въвежданата директива са очертани следните категории: липса на техническа възможност, липса на пространство, необходимост от резервиране на капацитет за собствени нужди, но не повече от 30%, съображения за безопасност и обществено здраве, заплаха за нарушаване на целостта и сигурността на мрежата, особено на критичната инфраструктура, риск от възникване на сериозни смущения на електронните съобщителни услуги, както и наличието на алтернативни средства за достъп, при условие, че се предлага при разумни и икономически изгодни условия.

Всеки оператор може да се обърне за разрешаване на възникнали спорове по предоставянето на достъп, включително по отношение на цената на достъпа, както и при липса на произнасяне, сключване на договор без да е спазена приоритетността на мрежите или неправомерен отказ към националния орган за решаване на спорове – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). В допълнение, КРС, при спазването на принципа на пропорционалност, може да наложи на операторите на електронни съобщителни мрежи да разполагат или ползват съвместно физическа инфраструктура, включително сгради, от съображения свързани с ефективното разполагане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Налагането на такова задължение може да е съпроводено с указания за пропорционално разпределение на разходите.

Както и в съществуващата уредба на Закона за електронните съобщения, се предвижда разполагането на мрежи в имоти – публична или частна държавна или общинска собственост, както и собственост на физически или юридически лица. За преодоляването на съществуващите неясноти в прилагането на уредбата изрично е предвидено предоставянето на права за разполагане на мрежи в имоти – държавна или общинска собственост да става по специалния ред, създаден за достъпа до физическа инфраструктура, при който приоритет имат високоскоростните електронни съобщителни мрежи.

Уредбата на сервитутите в значителна степен следва тази на раздел трети на глава седемнадесета на Закона за електронните съобщения. С цел кодифициране на правната уредба по предоставянето на права, след включването на правилата за сервитутите и предоставянето на права, се предлага отмяната на глава седемнадесета в Закона за електронните съобщения.

В глава пета „Координиране на дейности“ на първо място е създадена процедура за достъп до информация относно планирани дейности по разполагане или монтаж на физическа инфраструктура. Наличието на подробна, актуална и своевременна информация за всички планирани дейности на възможно най-ранен етап е от съществено значение за ефективното координиране на съвместното изграждане на инфраструктура и разполагане на мрежи.

При подадено писмено искане от оператор на електронна съобщителна мрежа или по инициатива на мрежов оператор, за целите на договарянето на споразумения за координиране на дейности по разполагане, поддържане или подобряване на елементи от електронни съобщителни мрежи, или изграждане на физическа инфраструктура, всеки мрежов оператор предоставя на Единната информационна точка минимална информация относно текущи или планирани дейности по строителство, разполагане или монтаж, свързани с неговата физическа инфраструктура в обхвата на искането.

Тази информация дава възможност на всеки оператор да съобрази разполагането на мрежи с планирани ремонтни дейности на друг оператор и по този начин – да координира и синхронизира строителни, ремонтни и други дейности. Освен по-ниска цена на строежите, ремонтите и разполагането на мрежи, координирането на дейностите има значение за обществеността, защото може да избегне непрекъснатите ремонти на обществени пространства и съоръжения и т.нар. „непрекъснато разкопаване на улиците“ и свързаните с ремонтните дейности запрашаване, замърсяване, шум и общото понижаване на качеството на живот в близост до ремонтните работи. Координирането на строежите и дейностите, свързани с физическата инфраструктура, чрез постигането на споразумения между мрежовите оператори, може да осигури значителни икономии и да намали неудобствата в района, засегнат от разгръщането на нови електронни съобщителни мрежи. В тази връзка, предложена е и конкретна мярка, насърчаваща синергията между операторите от различни сектори, свързана с намаляване на сроковете с 1/3 за издаване на административни актове при извършване на съвместни координационни действия по отношение на инфраструктурата или мрежите. В главата, посветена на постигането на споразумение за координиране на дейностите отново е посочена приоритетността на изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, в съответствие с въвежданата директива и е посочено пропорционалното разпределяне на разходите между участващите в дейностите оператори. При непостигане на съгласие по координирането на строежите, спорът може да бъде отнесен до органа за разрешаване на спорове.

Ключов момент в проектозакона е разграничаването на електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, в която те се разполагат. Физическата инфраструктура като канали, тръби, шахти, сгради, антенни конструкции, кули и стълбове, както и досега ще се изграждат при спазване на изискванията на Закона за устройство на територията. Затова в глава шеста „Разполагане и монтаж на електронни съобщителни мрежи и изграждане на прилежащата им физическа инфраструктура“ в два отделни раздела е определен редът за извършване на дейности, свързани с изграждане на инфраструктура (раздел I) и дейности по разполагане и монтаж на електронните съобщителни мрежи (раздел II). Целта е облекчаване на разполагането на електронните съобщителни мрежи и опростяване на административните процедури.

Една от целите на директивата е намаляването на административната тежест и съкращаване на сроковете за разгръщане на електронни съобщителни мрежи. За постигането на тази цел, в раздел I е предвиден 14-дневен срок за произнасяне на мрежовите оператори, стопанисващи физическа инфраструктура в съответния район при съгласуването на инвестиционния проект за изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи. Липсата на такъв срок и поставянето на допълнителни изисквания може в редица случаи да затрудни съгласуването на строителството с т.нар. експлоатационни дружества и да забави инвестиционния процес по разполагането на високоскоростните електронни съобщителни мрежи. Затова е предвидено, в случай че мрежовите оператори не се произнесат по искането за съгласуване на инвестиционен проект в този срок, че е налице съгласуване без забележки от тяхна страна.

В раздел II са предложени общи правила за дейностите по разполагане и монтаж на електронни съобщителни мрежи, които са значително по-облекчени в сравнение с тези при изграждане на физическа инфраструктура. Разделът съдържа специален ред за разполагане и монтаж на инфраструктура, в различие от общите правила, съдържащи се в Закона за устройство на територията.

Дейностите, според техния обхват и характер, са класифицирани в няколко категории с цел – облекчаването и опростяването на административните процедури, в случаите в които естеството на дейността позволява това.

В първата категория са включени дейностите, при които не се изисква изработване на подробен устройствен план, но е необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, а именно: случаите, в които трасето на физическата инфраструктура за кабелна електронна съобщителна мрежа е в обхвата на съществуващ път, при окачването на въздушен кабел върху съществуваща стълбовна физическа инфраструктура, както и когато се разполага нова електронна съобщителна мрежа или физическа инфраструктура в сервитута на вече съществуваща мрежа.

Втората категория дейности включва такива, за които не се изисква и одобряването на инвестиционен проект. Това са: ремонт на елементите на физическата инфраструктура за разполагане или монтаж на електронни съобщителни мрежи; монтаж на елементи на физическата инфраструктура в сгради, ако не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивните елементи и не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата, както и изграждането на елементи на физическата инфраструктура за разполагане на електронна съобщителна мрежа от регулационната линия на имота, в който се изгражда до входната точка за достъп до сградата. В съответствие с общите правила за строителни и монтажни дейности, са обхванати специфични дейности, чиято сложност и обхват не налагат одобряването на инвестиционен проект. В тази част на закона са регламентирани необходимите документи, които трябва да са налице за получаването на разрешение за строеж, включително становище на инженер-конструктор, чертежи, схеми, записка с техническите характеристики, както и съгласие на собственика. Предвидено е, че когато става въпрос за включване на потребител към кабелна електронна съобщителна мрежа в сградата това да става по заявление до предприятието, тъй като е житейски необосновано да се изисква съгласие на етажната собственост при включване на един потребител, например, на кабелна телевизия или интернет, към вече съществуващата мрежа.

В последната категория са изброени дейностите, при които не се изисква разрешение за строеж – текущи ремонти на елементите на физическата инфраструктура, поддръжка, подобряване подмяна и/или допълване на елементи и оборудване на електронните съобщителни мрежи с елементи и оборудване от същия или друг вид технологии, ако не се налага извършването на изкопни работи и не се променя конструкцията, вида на конструктивните елементи или натоварвания в съответната физическа инфраструктура, изтеглянето и/или окачване на съобщителни кабели или монтаж на други елементи в съществуваща физическа инфраструктура. Предвид това, че са създадени специални правила за монтаж на приемо-предавателни станции на безжични електронни съобщителни мрежи и свързаната в тях физическа инфраструктура в следващия раздел трети, в тази категория изключения са включени и тези обекти. Предвид облекчения режим за извършването на тези дейности и необходимостта от наличието на база от данни за тях е предвидено операторът на електронната съобщителна мрежа да изпрати до единната информационна точка информация за изпълнението на тези дейности, когато те са извън сграда, в едномесечен срок от изпълнението.

В раздел втори са предвидени също правила за незабавното отстраняване на повреди, задължение на операторите да поддържат, включително в електронен вид специализирани карти, регистри и информационни системи по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър, правила за изместването на електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, правила за разделянето в отделни структурни звена на функциите на държавните и общинските органи по контрол върху дейностите и управление на правата на държавата или на общината в оператор на електронна съобщителна мрежа, аналогично на сега съществуващата уредба на отменяната глава седемнадесета на ЗЕС. Както и досега, водещ принцип за разполагането на кабелните електронни съобщителни мрежи е подземното полагане, като предвид целта на директивата – бързо разгръщане на високоскоростни мрежи, се осъвременяват изключенията: извън границите на урбанизираните територии, в малки и отдалечени населени места и в урбанизиране територии с ниско застрояване, при това – само при условие, че не е налице или не е достъпна подземна физическа инфраструктура и има изградена стълбовна физическа мрежа. Остава съществуващата забрана за въздушно разполагане в курортни населени места и в резервати с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение.

В раздел III подробно са регламентирани и обособени изискванията за монтаж на приемо-предавателни станции на безжични електронни съобщителни мрежи. Докато изграждането на физическа инфраструктура за тези мрежи извън урбанизираните територии се осъществява, както и досега, по реда на Закона за устройство на територията, монтажът на физическата инфраструктура за приемо-предавателни станции на безжични електронни съобщителни мрежи в урбанизирани територии се извършва специалния ред на новия закон. Дейностите по разрешаване на монтажа им в урбанизираните територии се възлагат на органите за местно самоуправление.

Промените са насочени основно към облекчаване на административната тежест и ускоряване на разгръщането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, при едновременното гарантиране на правата на гражданите на безопасна и здравословна среда.

Изчерпателно са изброени документите, необходими за издаването на разрешение за монтаж, включително скица, договор за наем или друг вид права, предоставящ право на ползване на заетата площ, както и проект, оценен за съответствие с изискванията за безопасност, хигиена, опазване на здравето и живота на хората, безопасна експлоатация, защита от шум и опазване на околната среда, носимоспособност и др. Изисква се оценката за съответствие да е изготвена от правоспособно лице – консултант по чл. 167 от ЗУТ. Предвидени са правила за съобщаване и обжалване на разрешението по реда на Административнопроцесуалния кодекс и е очертан кръгът на заинтересованите да оспорват актовете лица. Регламентирани са процедурата и сроковете за въвеждането в експлоатация на станцията. Създадено е задължение за собственика на приемо-предавателната станция да я премахне за своя сметка в 3-месечен срок от прекратяването на договора, освен ако страните не са договорили друго.

Кметът на общината има правомощие да забрани ползването на инфраструктурата и да разпореди прекъсването на захранването, ако тя се ползва без разрешение за монтаж или в противоречие с него, без договор със собственика, не отговаря на изискванията за съответствие или изискванията за опазване на защитените зони, на защитените територии и на другите защитени обекти и на недвижимите културни ценности или е без удостоверение за въвеждане в експлоатация. Посочените обстоятелства се установяват с констативен акт от длъжностно лице от съответната община, въз основа на който кметът издава заповед.

В защита на обществения интерес от здравословна среда, на ниво закон е предвидено монтажът на елементи, представляващи излъчватели на нейонизиращи лъчения да се извършва след получаване на положителна експертна оценка за съответствие на проекта с изискванията за пределно допустимите стойности в границите на хигиенно-защитните зони, въз основа на която органите на националния здравен контрол да съгласуват местоположението и техническите характеристики на тези елементи. Определянето на границите, както и понастоящем, се определя съгласно наредба на министъра на здравеопазването. Такава оценка се изисква и при заменянето на елементи на мрежите с други, притежаващи различни технически характеристики. Маломощните обекти се оценяват чрез измервания за съответствие с пределно допустимите норми. Актовете за съгласуване на местоположението или отказите, както и техническите характеристики, и поставените условия, подлежат на обжалване от заинтересованите лица, включително собствениците на имота, върху който е изградено съоръжението и собствениците на съседните имоти.

Изрично са посочени случаите, в които не се изисква разрешение за монтаж, включително подмяна на елементи и оборудва, добавяне на нови елементи, текущ ремонт, като и в тези случаи се изисква експертна оценка, ако подменящите или добавените елементи и оборудване представляват излъчватели на нейонизиращи лъчения.

В глава седма се урежда разполагането на електронните съобщителни мрежи в сгради. Постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии изисква изграждането на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи да достига максимално близо до крайния потребител. В раздел I се поставя изискване още при проектирането на нови сгради да се предвижда изграждането на физическа инфраструктура, подходяща за разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, а също и при извършване на основен ремонт в сградата да бъде изградена такава физическа инфраструктура. Възможно е да се допусне изключение от това изискване за еднофамилни жилища, вили или военни сгради или такива, използвани за целите на националната сигурност. Мотивите да бъде допуснато такова освобождаване за еднофамилни жилища и вили е, че разходите за изграждането на такава инфраструктура са неоправдани и непропорционални и собственикът следва да има възможност за свободна преценка дали и как да осъществи разполагането на мрежа, чрез която да ползва електронни съобщителни услуги. От значение е обстоятелството, че така не се препятства предоставянето на услугите на трети лица, предвид това, че сградите са еднофамилни. Що се отнася до сградите, използвани за целите на националната сигурност, тяхното освобождаване от изискването за проектиране на физическа инфраструктура в сградата произтича от режима на ползването и достъпа до сградата, очакванията, че в тях могат да се разположат електронни съобщителни мрежи за нуждите на националната сигурност, което по правило не налага при проектирането задължително да се изисква предвиждането на физическа инфраструктура за електронни съобщителни мрежи по смисъла на проекта. С цел избягване на създаването на дублиращи се инфраструктури и намаляване на строителните разходи, изграждане на нова физическа инфраструктура в сгради за разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи се допуска при техническа невъзможност да се използва съществуващата. В раздел II са уредени условията за предоставяне на достъп до изградена сградна инфраструктура.

В глава осма се предлага Комисията за регулиране на съобщенията да изпълнява ролята на орган за решаване на спорове, свързани с предоставяне на достъп до съществуваща инфраструктура, включително определяне на цени за достъп, координиране на строежи, предоставяне на информация относно планирани строежи, огледи на място на конкретно определена част от физическа инфраструктура, предоставяне на достъп до физическа инфраструктура в сгради и разполагане на електронни съобщителни мрежи. Регламентират се правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията и процедурата за решаване на споровете.

Контролът върху дейностите е регламентиран в раздел I на глава девета, като са конкретизирани органите за конкретни дейности – съответно Агенцията по геодезия, картография и кадастър; Комисията за регулиране на съобщенията; кметове на общини; министъра на здравеопазването и компетентните органи по Закона за устройство на територията. В раздел II са предложени размери на съответните глоби и санкции за неспазване изискванията на закона. Определянето на размера на санкциите е насочено към постигане на възпиращ ефект, както и пропорционалност, като за база са ползвани и административнонаказателните разпоредби на Закона за електронните съобщения и Закона за устройство на територията при сходни състави.

В Допълнителните разпоредби са дадени дефиниции на използваните специализирани понятия, включително – мрежови оператор, физическа инфраструктура, високоскоростна електронна съобщителна мрежа, оператор на електронна съобщителна мрежа, физическа инфраструктура в сграда, ремонт, разрешение, точка за достъп и др., които са от ключово значение за правилното прилагане на законовите правила.

Преходните и заключителните разпоредби съдържат правила по отношение на започнатите производства, както и промяна в редица закони. В Закона за електронните съобщения е предвидена отмяна на глава седемнадесета, отмяна на свързаните административнонаказателни разпоредби и терминологични уточнения, във връзка с новия ред за ускоряване на разполагането на електронни съобщителни мрежи, отмяна на чл. 47а и чл. 48, ал. 3 от ЗЕС, като целта е разширяването на кръга лица, които могат да получат разрешение от комисията за ползването на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи. Премахването на сега съществуващото ограничение пред радио- и телевизионните оператори под юрисдикцията на Република България да осъществяват такава дейност от една страна ще ги равнопостави на чуждестранните оператори, пред които не стоят такива ограничения, а от друга страна – ще създаде предпоставки за насърчаването на конкуренцията и премахването на пречки за осъществяването на инвестиции в стопанска дейност. Премахването на ограниченията е част от мерките, които Република България следва да предприеме, за да отговори на изискванията на европейските институции за насърчаването на свободната конкуренция в областта на наземното цифрово радиоразпръскване с цел преодоляването на последиците от минали нарушения на европейското право в тази област. Отмяната на чл. 47а, и чл. 48, ал. 3 от ЗЕС с настоящия акт е оправдано както със законодателна икономия, предвид това, че става въпрос за минимални промени в ЗЕС, така и защото е необходимо мерките за насърчаването на конкуренцията да се вземат възможно най-бързо.“

В Закона за устройство на територията са предвидени изменения, имащи за цел терминологични уточнения, в съответствие с понятието „физическа инфраструктура“, въвеждано от проекта и е посочено, че разполагането на електронни съобщителни мрежи и монтажът на приемо-предавателни станции на безжични електронни съобщителни мрежи и свързаната с тях инфраструктура в урбанизираните територии се извършва по специален закон, предвид новосъздадените правила в проекта. В закона за управление на етажната собственост е въведено уточнение на обхвата на управление на общите части в сградата, когато те принадлежат към самостоятелните обекти на съответния вход.

Предвижда се актовете по прилагането на закона да се приемат в шестмесечен срок, който започва да тече един месец след обнародването на закона. Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър трябва в срок до 30 септември 2016 г. да предприеме необходимите действия за създаването на единната информационна точка. Органите от обществения сектор, които разполагат в електронен формат с информация, която се публикува на единната информационна точка, са длъжни да я предоставят в срок до 31 декември 2016 г. В съответствие със сроковете на въвежданата директива се предвижда законът да влезе в сила на 1 юли 2016 г., с изключение на разпоредбите, свързани със създаването и обмена на информация чрез единната информационна точка, както и относно задълженията в проекта на нови сгради и основни ремонти на съществуващи да се предвижда изграждането на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи.
 

Лицa за контакт:
Женета Рогова
Началник отдел
Дирекция „Правна“
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Тел.: 02 9409 475
E-mail: jrogova@mtitc.government.bg
 

Красимира Димитрова
Началник отдел
Дирекция „Съобщения“
Минситерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Тел.: 02 9492 496
E-mail: kdimitrova@mtitc.government.bg