Министерски съвет Портал за обществени консултации
Регистрация Вход

Проект на Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони

Информация

Експорт RSS

Откриване / Приключване

01.12.2015 г. — 14.12.2015 г. Неактивна

Номер на консултация

1840-K

Област на политика

Регионална политика

Тип консултация

---

Вносител

Министерство на регионалното развитие и благоустройство

Тип вносител

Национално

Целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони е разработена в изпълнение на Програмата на Правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г. и по-конкретно, на Приоритет 13.1. „Преодоляване на икономическата изостаналост на отделни райони в страната“.

Основната цел на Програмата е: „Повишаване на заетостта на населението и привличане на инвестиции в икономически изоставащите райони в страната“. Целенасочената инвестиционна програма е фокусирана върху най-изостаналия в социално-икономическото си развитие район – Северозападния район и върху географски необлагодетелствани територии - Родопи, Странджа, погранични, планински и полупланински райони, които общо обхващат 53,7 % от територията на страната и 29,2% от населението й.

Визията, стратегическите цели, приоритетите и мерките за развитие във всяка подпрограма са формулирани на основа разработените социално-икономически анализи, като са отчетени специфични проблеми и значими потребности на всеки от районите, както и специфичните ресурси и потенциали за развитието им.

Отговорна институция

Министерство на регионалното развитие и благоустройство
Адрес: София, ул. Св. Св. Кирил и Методий 17-19
Електронна поща: e-mrrb@mrrb.government.bg

Лица за контакт

---

Мотиви за кратък срок

Начини на предоставяне на предложения и становища

  • Портала за обществени консултации (изисква се регистрация чрез имейл);
  • Електронна поща на посочените адреси;
  • Системата за сигурно електронно връчване https://edelivery.egov.bg/ (изисква се квалифициран електронен подпис или ПИК на НОИ);
  • Официалния адрес за кореспонденция.

Документи

Пакет основни документи

Консултационен документ

    ---

Справка становища

    ---

Коментари | Коментари (pdf) | Коментари (csv)

obs_kn kyustendil 08.12.2015 14:02
Включване на селата от община Кюстендил в „Проект на Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа

Общински съвет – Кюстендил

Мандат 2015 – 2019 г.

На основание, чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 23, чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА, и  чл. 5, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 25 от Правилника за организацията и дейността на ОбС, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, Общинският съвет – Кюстендил, прие следната

Д  Е К Л А Р А Ц И Я

С приемането на настоящата декларация общински съвет - Кюстендил подкрепя и настоява включването на селата от община Кюстендил в 4Проект на Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа - Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони". Ощественото обсъждане на програмата е отворено до 14.12.2015г.

За пореден път ставаме свидетели на това как нашите села са пренебрегвани и изключвани от обхвата на програми, които би трябвало да подпомагат всички при равни критерии. След като селата ни не бяха включени в обхвата на Програмата за развитие на селските райони, също така община Кюстендил бе сериозно ощетена в процента на безвъзмездно финансиране по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, е необходимо да се търсят варианти, чрез които да се финансират кюстендилските села и подкрепят местните предприемачи.

          Включването на селата от община Кюстедил в Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони ще даде възможност на същите да кандидатстват с най-различни проекти в една от единадесетте групи:

1. Бизнес инфраструктура, вкл. устройване на туристически обекти/ресурси

2. Пътна и ЖП инфраструктура - ТНТ и РПМ

3. Пътни връзки към бизнес (индустриални зони и туристически обекти)

4. Хидромелиорации/водоснабдяване, земеделска инфраструктура, рекултивации

5. Превенции на риск от наводнения, ерозия, свлачища

6. Образование - професионално и висше, квалификации, консултации

7. Пътна инфраструктура - общински пътища

8. Улични мрежи, градска среда, зелени системи

9. ВиК - селищни мрежи, третиране на отпадъци

10. Социална инфраструктура - всичко, без образование, вкл. жилища и енергийна ефективност

11. Други инвестиционни и меки мерки

            Нека с настоящата декларация да изразим острото си несъгласие с изключването на селата от община Кюстендил и да настояваме същите да бъдат включени в обхвата на програмата. Нашите села не се различават по нищо от останалите села, които са допустими за финансиране.

 

Включване на селата от община Кюстендил в „Проект на Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа

Общински съвет – Кюстендил

Мандат 2015 – 2019 г.

На основание, чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 23, чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА, и  чл. 5, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 25 от Правилника за организацията и дейността на ОбС, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, Общинският съвет – Кюстендил, прие следната

Д  Е К Л А Р А Ц И Я

С приемането на настоящата декларация общински съвет - Кюстендил подкрепя и настоява включването на селата от община Кюстендил в 4Проект на Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа - Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони". Ощественото обсъждане на програмата е отворено до 14.12.2015г.

За пореден път ставаме свидетели на това как нашите села са пренебрегвани и изключвани от обхвата на програми, които би трябвало да подпомагат всички при равни критерии. След като селата ни не бяха включени в обхвата на Програмата за развитие на селските райони, също така община Кюстендил бе сериозно ощетена в процента на безвъзмездно финансиране по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, е необходимо да се търсят варианти, чрез които да се финансират кюстендилските села и подкрепят местните предприемачи.

          Включването на селата от община Кюстедил в Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони ще даде възможност на същите да кандидатстват с най-различни проекти в една от единадесетте групи:

1. Бизнес инфраструктура, вкл. устройване на туристически обекти/ресурси

2. Пътна и ЖП инфраструктура - ТНТ и РПМ

3. Пътни връзки към бизнес (индустриални зони и туристически обекти)

4. Хидромелиорации/водоснабдяване, земеделска инфраструктура, рекултивации

5. Превенции на риск от наводнения, ерозия, свлачища

6. Образование - професионално и висше, квалификации, консултации

7. Пътна инфраструктура - общински пътища

8. Улични мрежи, градска среда, зелени системи

9. ВиК - селищни мрежи, третиране на отпадъци

10. Социална инфраструктура - всичко, без образование, вкл. жилища и енергийна ефективност

11. Други инвестиционни и меки мерки

            Нека с настоящата декларация да изразим острото си несъгласие с изключването на селата от община Кюстендил и да настояваме същите да бъдат включени в обхвата на програмата. Нашите села не се различават по нищо от останалите села, които са допустими за финансиране.

 

Георги Пройков 02.12.2015 01:50
Добро начало

 Програмата е добра с един голям недостатък и няколко по-малки. 

Големият недостатък е, че може да си остане само едно добро пожелание, 
което след време ще бъде преиздадено с различен времеви период.
 
По-малките недостатъци са:
 
1. Мисля, че не е справедливо фокусът да е на ниво община , а трябва да е на ниво населено място. 
Използват се критерии за определяне дали дадена община да е част от тази програма , но те водят до аномалии. 
Например две населени места от различни общини, които са в географските райони по програмата и примерно 
на 10 км едно от друго могат да бъдат различно третирани като едното бъде допустимо за нея, а другото не, 
поради това, че административно са в различни общини и самите общини не отговарят на критериите за допустимост
като % от населението или територията да са в съответната област. Същата аномалия се наблюдава , ако се вземат 
предвид икономическите показатели на общината - обикновено те не са равномерно разпределени по населени места 
и са по-високи в общинския център за сметка на периферията. Ще се получи така, че инвестициите ще се насочат към
населени места , които не са в географската област на програмата, в са в община приета за включена в нея  
т.е. ще има разсейване на средства и няма да се фикусира ресурс, където наистина е необходимо. 
От друга страна дадени селища в тези географски области няма да бъдат стимулирани за развитие ,
поради това, че са част от общини, които административно не отговарят на дадените условия. 
Пример за това е община Свиленград!
Предлагам усилията да се съсредоточат директно към населените места в географските области засегнати
от програмата като общините се стимулират да инвестират целево в тях.     
 
2. Подпомагането на общинските и частни проекти в тези райони е похвално, но е време държавата да се върне
там, от където вече липсва. Голяма част от бягащите млади хора го правят поради невъзможност да отгледат децата
си там - липсват детски градини и училища. Трябва да се промени законодателството за минималния брой и 
прекалено високите изисквания относно откриването на детски градини и начални училища. Ако трябва това да се остави
на частната инициатива, но да става в съответното населено място. Не е нормално деца от 1 до 4 клас да стават сутрин 
с час по рано от другите си връстници и да се друсат по развалените пътища 10-15 км , за да отидат в работещо училище,
а училището в съответното населено място да е оставено да се разруши с времето. Подобно е и състоянието на всички служби, 
които би трябвало да реагират на телефон 112 - те не могат да покрият норматива за реакция поради естеството на 
ези райони и отдалечеността от съответните спешни пунктове. 
Ако например населено място е отдалечено на 25 км от голям център и има нужда от Бърза помощ, МВР или Пожарна по документи 
сметката излиза, че при скорост 100 км/час тези служби ще пристигнат за 15 минути, но дори и това не е вярно!
По тези развалени пътиша, пълни със завои и стеснения, където трудно се разминават две коли, с дупки по 30 см дълбоки
и липсата на електронна навигация в самите населени места, то идването /ако има свободин коли!!/ ще стане за 
не по-малко от 35-45 минути т.е. хората там не могат да разчитат на спешните служби. Нужно е разкриването на опорни 
или мобилни центрове , които да обезпечат тази услуги на не повече от 15 км от дадените населени места. Добре е 
да се помисли и за мобилните аптеки т.к. купуването на медикаменти от общинския център, където е икономически изгодно
да има аптеки, допълнително изтощава харата и намаля оскъдните им финанси.  
 
3. Хората се нуждаят предимно от сигурност, не само лична, но и на продукцията, която произвеждат. Нужно е обезпечаването
на полиция, полска полиция и горска полиция в тези райони. Също така е добре земеделските служби да предоставят онлайн 
услугите си или да има периодично изнесени центрове там. 
 
Желая ви успех и дано си струват 50000 лв дадени за тази стратегия, сега вие сте на ход!
Добро начало

 Програмата е добра с един голям недостатък и няколко по-малки. 

Големият недостатък е, че може да си остане само едно добро пожелание, 
което след време ще бъде преиздадено с различен времеви период.
 
По-малките недостатъци са:
 
1. Мисля, че не е справедливо фокусът да е на ниво община , а трябва да е на ниво населено място. 
Използват се критерии за определяне дали дадена община да е част от тази програма , но те водят до аномалии. 
Например две населени места от различни общини, които са в географските райони по програмата и примерно 
на 10 км едно от друго могат да бъдат различно третирани като едното бъде допустимо за нея, а другото не, 
поради това, че административно са в различни общини и самите общини не отговарят на критериите за допустимост
като % от населението или територията да са в съответната област. Същата аномалия се наблюдава , ако се вземат 
предвид икономическите показатели на общината - обикновено те не са равномерно разпределени по населени места 
и са по-високи в общинския център за сметка на периферията. Ще се получи така, че инвестициите ще се насочат към
населени места , които не са в географската област на програмата, в са в община приета за включена в нея  
т.е. ще има разсейване на средства и няма да се фикусира ресурс, където наистина е необходимо. 
От друга страна дадени селища в тези географски области няма да бъдат стимулирани за развитие ,
поради това, че са част от общини, които административно не отговарят на дадените условия. 
Пример за това е община Свиленград!
Предлагам усилията да се съсредоточат директно към населените места в географските области засегнати
от програмата като общините се стимулират да инвестират целево в тях.     
 
2. Подпомагането на общинските и частни проекти в тези райони е похвално, но е време държавата да се върне
там, от където вече липсва. Голяма част от бягащите млади хора го правят поради невъзможност да отгледат децата
си там - липсват детски градини и училища. Трябва да се промени законодателството за минималния брой и 
прекалено високите изисквания относно откриването на детски градини и начални училища. Ако трябва това да се остави
на частната инициатива, но да става в съответното населено място. Не е нормално деца от 1 до 4 клас да стават сутрин 
с час по рано от другите си връстници и да се друсат по развалените пътища 10-15 км , за да отидат в работещо училище,
а училището в съответното населено място да е оставено да се разруши с времето. Подобно е и състоянието на всички служби, 
които би трябвало да реагират на телефон 112 - те не могат да покрият норматива за реакция поради естеството на 
ези райони и отдалечеността от съответните спешни пунктове. 
Ако например населено място е отдалечено на 25 км от голям център и има нужда от Бърза помощ, МВР или Пожарна по документи 
сметката излиза, че при скорост 100 км/час тези служби ще пристигнат за 15 минути, но дори и това не е вярно!
По тези развалени пътиша, пълни със завои и стеснения, където трудно се разминават две коли, с дупки по 30 см дълбоки
и липсата на електронна навигация в самите населени места, то идването /ако има свободин коли!!/ ще стане за 
не по-малко от 35-45 минути т.е. хората там не могат да разчитат на спешните служби. Нужно е разкриването на опорни 
или мобилни центрове , които да обезпечат тази услуги на не повече от 15 км от дадените населени места. Добре е 
да се помисли и за мобилните аптеки т.к. купуването на медикаменти от общинския център, където е икономически изгодно
да има аптеки, допълнително изтощава харата и намаля оскъдните им финанси.  
 
3. Хората се нуждаят предимно от сигурност, не само лична, но и на продукцията, която произвеждат. Нужно е обезпечаването
на полиция, полска полиция и горска полиция в тези райони. Също така е добре земеделските служби да предоставят онлайн 
услугите си или да има периодично изнесени центрове там. 
 
Желая ви успех и дано си струват 50000 лв дадени за тази стратегия, сега вие сте на ход!

История

  • Начало на обществената консултация

    01.12.2015

  • Приключване на консултацията

    14.12.2015

  • Справка за получените предложения

    ---

    Справка или съобщение.
  • Окончателен акт на Министерския съвет

    ---

    Окончателен акт на Министерския съвет

Моля изчакайте

Този сайт използва бисквитки, за да подобри вашето потребителско изживяване. Прочетете повече тук