Проектът на Наредба за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии е разработен от междуведомствена работна група за актуализация на нормативни актове в областта на транспортната инфраструктура на основание чл. 75, ал. 4 от Закона за устройство на територията. Основните причини за разработване на настоящия проект са определянето на принципите, критериите, нормите и правилата за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи (КТС), чрез които да се предложат оптимални възможности за развитие на различните видове придвижване в населеното място или урбанизираната територия и да се осигурят адекватна възможност за интермодалност чрез бърз, лесен и удобен трансфер, извеждане на транзитното автомобилно движение извън населените места и урбанизираните територии, както и алтернативни активности на уличното платно в зависимост от часовата, седмичната и сезонна специфика на автомобилното движение.
Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Адрес: София, ул. Св. Св. Кирил и Методий 17-19
Електронна поща: e-mrrb@mrrb.government.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
Здравейте,
от страна на Съюза на урбанистите в България, като участници в работната група по експертното обсъждане на проекта на нармативния акт не получихме никаква смислена обратна връзка от съставителите на Наредбата относно изпратените ни становища.
Определено в процеса на работата имаше избирателност и не бяха следвани ясни правила за отразяване на всички становища.
В тази връзка искаме да изразим следното:
- Наредбата продължава да бъде слаба в частта ясни правила относно планирането на транспортно-комуникационната система, която е средство за осигуряване на достъпност и мобилност за гражданите. Общите положения относно инструментите, чрез които тази система се управлява и планира интегрирано (вътрешно за системата и външно спрямо други функционални системи и по-общото земеползване и градоустройство) остават недоразвити. Това на фона на подробните указания за проектиране в наредбата води до небалансиран нормативен документ по отношение на неговото заглавие. Подценяването на планирането като процес и съдържание съобразени с днешните обществени и икономически условия води до изключително тежки последствия върху българските градове през последните 25 години.
- Подчертаваме за пореден път недоразумението в текста на наредбата, че Плановете за устойчива градска мобилност (ПУГМ) са подчинени на ОУП въпреки съществуващи съществени различия между двата планови инструмента и недостатъци по отношение на рамката и методите за изготвяне на общите устройствени планове, както и резултатите от тях. ПУГМ са гъвкав и доброволен инструмент, докато ОУП са твърд и задължителен. В самата структура на чл. 8 прави впечатление дългото изброяване на 20 мерки към ПУГМ. Такива и други мерки са развити в ръководствата за ПУГМ разработени на европейско ниво. Предложена е редакция на чл. 7, 8, 9 и 10 с алтернативна обвързаност между ПУГМ и Общинските планове за развитие (ОПР), както и Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР). Изяснена е ролята на отделните видове планове по отношение на мобилността, комуникационно-транспортната система и организацията на движението. Определено има нужда от по-тясно съвместяване на големия набор от планове, но на този етап и чрез изменението на тази наредба това не е постижимо и следва да се предприемат действия и за обединяване с текстовете на Наредба 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата и позициониране на инструмента ГПОД спрямо ПУГМ като взаимнодопълващи се или значително припокриващи се. Парадоксално е че организацията на движението се счита за нещо различно от планирането и проектирането на транспортно-комуникационната система и е отделено в друга наредба на фона на неразвитата част за планирането в тази наредба. Таблица 2 присъстваща в текста на наредбата от изм. и доп. ДВ. бр.70 от 9 Септември 2016г., попр. ДВ. бр.75 от 27 Септември 2016г. би могло да бъде допълнително развита, заедно с други препоръки в едни бъдещи методически насоки за интеграцията между различните планове и програми засягащи устройството на територията и организацията на движението с цел устойчива градска мобилност, както и указания за проектиране на инфраструктурата за велосипедно и пешеходно движение, достъпна и безопасна среда.
Здравейте,
от страна на Съюза на урбанистите в България, като участници в работната група по експертното обсъждане на проекта на нармативния акт не получихме никаква смислена обратна връзка от съставителите на Наредбата относно изпратените ни становища.
Определено в процеса на работата имаше избирателност и не бяха следвани ясни правила за отразяване на всички становища.
В тази връзка искаме да изразим следното:
- Наредбата продължава да бъде слаба в частта ясни правила относно планирането на транспортно-комуникационната система, която е средство за осигуряване на достъпност и мобилност за гражданите. Общите положения относно инструментите, чрез които тази система се управлява и планира интегрирано (вътрешно за системата и външно спрямо други функционални системи и по-общото земеползване и градоустройство) остават недоразвити. Това на фона на подробните указания за проектиране в наредбата води до небалансиран нормативен документ по отношение на неговото заглавие. Подценяването на планирането като процес и съдържание съобразени с днешните обществени и икономически условия води до изключително тежки последствия върху българските градове през последните 25 години.
- Подчертаваме за пореден път недоразумението в текста на наредбата, че Плановете за устойчива градска мобилност (ПУГМ) са подчинени на ОУП въпреки съществуващи съществени различия между двата планови инструмента и недостатъци по отношение на рамката и методите за изготвяне на общите устройствени планове, както и резултатите от тях. ПУГМ са гъвкав и доброволен инструмент, докато ОУП са твърд и задължителен. В самата структура на чл. 8 прави впечатление дългото изброяване на 20 мерки към ПУГМ. Такива и други мерки са развити в ръководствата за ПУГМ разработени на европейско ниво. Предложена е редакция на чл. 7, 8, 9 и 10 с алтернативна обвързаност между ПУГМ и Общинските планове за развитие (ОПР), както и Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР). Изяснена е ролята на отделните видове планове по отношение на мобилността, комуникационно-транспортната система и организацията на движението. Определено има нужда от по-тясно съвместяване на големия набор от планове, но на този етап и чрез изменението на тази наредба това не е постижимо и следва да се предприемат действия и за обединяване с текстовете на Наредба 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата и позициониране на инструмента ГПОД спрямо ПУГМ като взаимнодопълващи се или значително припокриващи се. Парадоксално е че организацията на движението се счита за нещо различно от планирането и проектирането на транспортно-комуникационната система и е отделено в друга наредба на фона на неразвитата част за планирането в тази наредба. Таблица 2 присъстваща в текста на наредбата от изм. и доп. ДВ. бр.70 от 9 Септември 2016г., попр. ДВ. бр.75 от 27 Септември 2016г. би могло да бъде допълнително развита, заедно с други препоръки в едни бъдещи методически насоки за интеграцията между различните планове и програми засягащи устройството на територията и организацията на движението с цел устойчива градска мобилност, както и указания за проектиране на инфраструктурата за велосипедно и пешеходно движение, достъпна и безопасна среда.
Здравейте,
По проект INSIGHTS, съфинансиран по програма Дунав, предвиждаме изграждане на информационен център, свързан с бавния, зелен и здравословен туризъм. В него освен информация е предвидено да се предоставя туристическа услуга за туристи с ескурзовод с 10 броя велосипеди, и определени туристически маршрути, които да обхващат както защитени територии (НАТУРА 2000 - р. Марица), така и археологически, културни и прородоопознавателни маршрути. Не видях да има регламентация за подобни видове центрове, веломаршрути, велопаркинги и всичко свързано с тази дейност. По подобен начин велосипедите биха могли да се заменят с други превозни средства като ховърботи или други електрически устройства. За тях също не видях да има някаква регламентация. Моля да се помисли те също да бъдат включени в наредбата...
Здравейте,
По проект INSIGHTS, съфинансиран по програма Дунав, предвиждаме изграждане на информационен център, свързан с бавния, зелен и здравословен туризъм. В него освен информация е предвидено да се предоставя туристическа услуга за туристи с ескурзовод с 10 броя велосипеди, и определени туристически маршрути, които да обхващат както защитени територии (НАТУРА 2000 - р. Марица), така и археологически, културни и прородоопознавателни маршрути. Не видях да има регламентация за подобни видове центрове, веломаршрути, велопаркинги и всичко свързано с тази дейност. По подобен начин велосипедите биха могли да се заменят с други превозни средства като ховърботи или други електрически устройства. За тях също не видях да има някаква регламентация. Моля да се помисли те също да бъдат включени в наредбата...
06.06.2017
06.07.2017
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Това са предложените текстове мотивирани от горното становище и изясняващи ролята на отделните инструменти:
Това са предложените текстове мотивирани от горното становище и изясняващи ролята на отделните инструменти: