Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование се прилага от учебната 2016/2017 година и с нея се определят задължителни изисквания за организацията на учебното и неучебното време, на формите на обучение, на училищния, държавния и допълнителния план-прием, на изпитите за проверка на способностите за училищата с профил "Изобразително изкуство", "Музика" и "Физическо възпитание и спорт" и за специалности от професиите от област на образование "Изкуства" от Списъка на професиите за професионално образование, на приемането и преместването на учениците, на обучение по майчин език и култура на пребиваващите в страната ученици в задължителна училищна възраст, чиито родители са граждани на други държави членки и упражняват трудова дейност на територията на Република България.
По повод прилагането на чл. 43 от Наредба № 10 за организация на дейностите в училищното образование в Министерството на образование и науката постъпи искане от Национално сдружение на общините в Република България с предложение водещият критерий „близостта на училището до постоянния/настоящия адрес на училището“ да няма задължителен характер за общини, които провеждат политики и/или изпълняват проекти за интегриране на учениците от ромски произход.
За улесняване работата на общините по отношение интегрирането на ромското население е дадена възможност общините да насочват ученици към определени от тях училища при желание на родителите.
Министерство на образованието и науката
Адрес: София, София, бул. Княз Дондуков №2А
Електронна поща: priemna@mon.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
Напълно подкрепям г-н Александър Иванов и ISalabasheva!
Напълно подкрепям г-н Александър Иванов и ISalabasheva!
Здравейте,
Съгласен съм с мнението на г-жа Maria Dimitrova.
Политиката на интеграция на малцинствените групи трябва да се извършва не като за тях се приемат определени закони и наредби, а като се увеличат броят на учителите, които обучават децата на български език, подобрят се учебните им бази.
Цинизъм е да не се дава предимство на многодетните семейства, работещите родители в административния район на училището, а за малцинствените групи да не важат тези правила.
Моля за промяна на проекта на Наредба за допълнение на Наредба 10 от 01.09.2016 и да не се стига до дискриминация на децата.
Всички деца са българчета (малцинствените групи също) и не трябва да се създава предпоставка за разделение на децата на българчета и по-българчета
С Уважение
Александър Иванов
Здравейте,
Съгласен съм с мнението на г-жа Maria Dimitrova.
Политиката на интеграция на малцинствените групи трябва да се извършва не като за тях се приемат определени закони и наредби, а като се увеличат броят на учителите, които обучават децата на български език, подобрят се учебните им бази.
Цинизъм е да не се дава предимство на многодетните семейства, работещите родители в административния район на училището, а за малцинствените групи да не важат тези правила.
Моля за промяна на проекта на Наредба за допълнение на Наредба 10 от 01.09.2016 и да не се стига до дискриминация на децата.
Всички деца са българчета (малцинствените групи също) и не трябва да се създава предпоставка за разделение на децата на българчета и по-българчета
С Уважение
Александър Иванов
Здарвейте,
Създадох онлайн петиция с искания за промяна на формулировката на чл.43, която копира предложението ми по-горе. Може да я видите тук: https://www.peticiq.com/195465
Самото предложение копирам още веднъж:
I. Предлагам прилежащ район да бъде заменен с административен район, което би дало право на избор на родителите къде да запишат детето си да учи. Това им право е залегнало в чл. 12 на Закона за предучилищното и училищното образование, който гласи:
Чл. 12. (1) Всеки гражданин упражнява правото си на образование съобразно своите предпочитания и възможности в детска градина или в училище по негов избор, доколкото в този закон и в подзаконовите актове по прилагането му не е предвидено друго. (2) Изборът по ал. 1 за малолетните се извършва вместо тях и от тяхно име от техните родители, а за непълнолетните – от учениците със съгласието на техните родители.
II. Предлагам вместо да се разпределят в групи според годините уседналост на даден адрес, уседналостта да се доказва със собственост на жилище или договор за наем, като за всеки месец назад във времето да се дават определен брой точки. По този начин, хората, които живеят най-отдавна в квартала ще имат предимство пред новодошлите, но в същото време фалшивите адресни регистрации с цел записване на първолак в елитно училище ще секнат. В същото време, системата ще третира еднакво хората, които са закупили жилище в района преди 11 месеца с тези, които са го направили месец преди това, и според сегашните критерии биха попаднали в друга група.
Мотиви:
Свидетел съм на множество дискусии на тема прект на наредба за прием в първи клас на Столична Община, базиран на изискванията на Наредба №10, които са императивни и в този смисъл ограничаващи. Редно е родителите да имат избор, както и е редно децата да не бъдат дискриминирани на база на уседналост, или райониране, или пък етническа принадлежност.
Моля, собствеността на жилище и договорът за наем да не се разглеждат като единствен критерии, а съвместно с постоянен или настоящ адрес.
Здарвейте,
Създадох онлайн петиция с искания за промяна на формулировката на чл.43, която копира предложението ми по-горе. Може да я видите тук: https://www.peticiq.com/195465
Самото предложение копирам още веднъж:
I. Предлагам прилежащ район да бъде заменен с административен район, което би дало право на избор на родителите къде да запишат детето си да учи. Това им право е залегнало в чл. 12 на Закона за предучилищното и училищното образование, който гласи:
Чл. 12. (1) Всеки гражданин упражнява правото си на образование съобразно своите предпочитания и възможности в детска градина или в училище по негов избор, доколкото в този закон и в подзаконовите актове по прилагането му не е предвидено друго. (2) Изборът по ал. 1 за малолетните се извършва вместо тях и от тяхно име от техните родители, а за непълнолетните – от учениците със съгласието на техните родители.
II. Предлагам вместо да се разпределят в групи според годините уседналост на даден адрес, уседналостта да се доказва със собственост на жилище или договор за наем, като за всеки месец назад във времето да се дават определен брой точки. По този начин, хората, които живеят най-отдавна в квартала ще имат предимство пред новодошлите, но в същото време фалшивите адресни регистрации с цел записване на първолак в елитно училище ще секнат. В същото време, системата ще третира еднакво хората, които са закупили жилище в района преди 11 месеца с тези, които са го направили месец преди това, и според сегашните критерии биха попаднали в друга група.
Мотиви:
Свидетел съм на множество дискусии на тема прект на наредба за прием в първи клас на Столична Община, базиран на изискванията на Наредба №10, които са императивни и в този смисъл ограничаващи. Редно е родителите да имат избор, както и е редно децата да не бъдат дискриминирани на база на уседналост, или райониране, или пък етническа принадлежност.
Моля, собствеността на жилище и договорът за наем да не се разглеждат като единствен критерии, а съвместно с постоянен или настоящ адрес.
5. Не на последно място след направените промени чл. 43 от Наредба 10 не урежда каквото и да било предимство за многодетни семейства. Каква демографска криза се решава по този начин?
Да се върнем към предложения нов текст - чл. 43а в Наредба 10.
Значи изискването за уседналост ще се прилага за всички деца, но няма да се прилага за деца от малцинствата.
Значи хората, които си купуват жилища и стават новодомци в прилежащия район ще са в трета глуха при кандидатстването, а родителите на деца от малцинствата могат да искат да бъдат записани в училище по техен избор.
Значи многодетните семейства от български етнически произход са лишени от каквито и да било предимства?
И това се случва без вменяване на каквито и да било ЗАДЪЛЖЕНИЯ от страна на родителите на детето от малцинствена група?
Със сигурност има други начини за постигане на резултата, целен с новия чл. 43а от Наредба 10.
Например сериозна работа с децата от малцинствените групи и предвиждане на ИЗКЛЮЧЕНИЯ от процедури по записването им в училище, при определени учебни постижения от страна на децата. Например да говорят добре български. Например да са научили азбуката. Сигурно има и други подходящи примери, които специалистите в тази област могат да посочат.
Но предложението за промяна в чл. 43а от Наредба 10 категорично не е адекватна мярка за постигане на целения с новата разпоредба резултат.
Изключенията от правилата само на основание етническа принадлежност създават единствено отрицателна нагласа в обществото спрямо тези етнически малцинства. Това е така, защото такива изключения не се обвързват с нарещни задължения на представителите на тези етноси.
Считам, че предложените промени в чл. 43а от Наредба 10 не следва да бъдат приемани в този им вид.
Накрая, изцяло споделям и се присъединявам към поисканите в становището на isalabasheva промени в чл. 43, ал. 3 от Наредба 10. Мнението ми е, че прилежащият район категорично следва да съвпада с административния район. Няма каквито и да било обективни критерии, които да позволят или да обосноват друг начин на определяне на прилежащия район.
Смятам, че тези предложения отговарят на реалностите и възможностите на общинската училищна система към настоящия момент, както и в обозримо бъдеще.
Надявам се, че становището ми ще бъде разгледано и взето предвид!
5. Не на последно място след направените промени чл. 43 от Наредба 10 не урежда каквото и да било предимство за многодетни семейства. Каква демографска криза се решава по този начин?
Да се върнем към предложения нов текст - чл. 43а в Наредба 10.
Значи изискването за уседналост ще се прилага за всички деца, но няма да се прилага за деца от малцинствата.
Значи хората, които си купуват жилища и стават новодомци в прилежащия район ще са в трета глуха при кандидатстването, а родителите на деца от малцинствата могат да искат да бъдат записани в училище по техен избор.
Значи многодетните семейства от български етнически произход са лишени от каквито и да било предимства?
И това се случва без вменяване на каквито и да било ЗАДЪЛЖЕНИЯ от страна на родителите на детето от малцинствена група?
Със сигурност има други начини за постигане на резултата, целен с новия чл. 43а от Наредба 10.
Например сериозна работа с децата от малцинствените групи и предвиждане на ИЗКЛЮЧЕНИЯ от процедури по записването им в училище, при определени учебни постижения от страна на децата. Например да говорят добре български. Например да са научили азбуката. Сигурно има и други подходящи примери, които специалистите в тази област могат да посочат.
Но предложението за промяна в чл. 43а от Наредба 10 категорично не е адекватна мярка за постигане на целения с новата разпоредба резултат.
Изключенията от правилата само на основание етническа принадлежност създават единствено отрицателна нагласа в обществото спрямо тези етнически малцинства. Това е така, защото такива изключения не се обвързват с нарещни задължения на представителите на тези етноси.
Считам, че предложените промени в чл. 43а от Наредба 10 не следва да бъдат приемани в този им вид.
Накрая, изцяло споделям и се присъединявам към поисканите в становището на isalabasheva промени в чл. 43, ал. 3 от Наредба 10. Мнението ми е, че прилежащият район категорично следва да съвпада с административния район. Няма каквито и да било обективни критерии, които да позволят или да обосноват друг начин на определяне на прилежащия район.
Смятам, че тези предложения отговарят на реалностите и възможностите на общинската училищна система към настоящия момент, както и в обозримо бъдеще.
Надявам се, че становището ми ще бъде разгледано и взето предвид!
Категорично възразявам срещу предложеното изменение с въвеждане на нов чл. 43а в Наредба 10.
В широк план разбирам съображенията, които вероятно ръководят предлаганото изменение, а именно – интеграцията на децата от ромски произход.
Считам обаче, че това е пореден пример за провежданата интеграционна политика чрез обратна дискриминация.
Особено в светлината на нововъведеното изискване за уседналост с набързо приетите, недообмислени и направо неадекватни промени в чл. 43, ал. 3 от Наредба 10.
Както вероятно НЕ Ви е известно, в момента изтича срокът за обществено обсъждане на проекта за система за прием в първи клас в общинските училища на територията на Столична община.
На сайта на Столична община, където са публикувани Проектът и свързаните с него документи, са публикувани 178 становища от родители и обществени организации (https://www.sofia.bg/web/guest/project-system-for-admitting-first-class).
Направете си труда и се запознайте с тези становища, тъй като съдържащите се в тях възражения и предложения са продължение на недомислените промени в чл. 43, ал. 3 от Наредба 10 и формулировката на „уседналостта“.
Ако все пак не си направите труда да се запознаете с тези становища, накратко ще обобщя типични проблеми, създадени от неадекватния текст на чл. 43, ал. 3 от Наредба 10.
1. Много хора са ЗАКУПИЛИ жилище в прилежащия район и са си направили труда да променят адресната регистрация на детето, в резултат от което попадат едва в третата подгрупа по уседналост – по-малко от една година.
НОРМАЛНО ли е тези хора да не ползват едва ли не никакво предимство при кандидатстване в най-близкото училище, след като за тях може да се направи ОБОСНОВАНО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ ЗА НАМЕРЕНИЕ ЗА УСЕДНАЛОСТ - теглили кредит или са дали една торба пари, платили са данъци и ще плащат данъци в този административен район години наред занапред?
2. Много хора са сменили адрес, в рамките на СЪЩИЯ ПРИЛЕЖАЩ РАЙОН.
Самият факт на промяна на адреса поставя тези родители също в изключително неблагоприятно положение, защото и те попадат едва в трета група, а в същото време те ГЕОГРАФСКИ не са напускали този прилежащ район.
Това справедливо ли е?
3. Критериите за уседналост създават пряка зависимост между това на каква възраст е било осиновено детето с това дали ще бъде възможно да учи в най-близкото училище.
Ако детето е било осиновено между 1 и 3 годишна възраст шансовете на детето са по-големи, ако е осиновено между 3 и 6 годишна възраст тези шансове намаляват, а ако е било осиновено 6 години за такова дете практически няма шанс да се класира в най-близкото училище.
В тази връзка можете да се запознаете със становището на Асоциация „Осиновени и Осиновители“ (публикувано на сайта на общественото обсъждане на проекта на система на СО).
4. Критериите за уседналост не са съобразени и със специалните потребности и затрудненията на децата с увреждания, записани в подготвителна група в дадено училище, с адрес извън прилежащия район.
В тази връзка апелирам да се запознаете със становището на Сдружение „Защита на правата на хората с аутизъм в България“ (публикувано на същото място).
Категорично възразявам срещу предложеното изменение с въвеждане на нов чл. 43а в Наредба 10.
В широк план разбирам съображенията, които вероятно ръководят предлаганото изменение, а именно – интеграцията на децата от ромски произход.
Считам обаче, че това е пореден пример за провежданата интеграционна политика чрез обратна дискриминация.
Особено в светлината на нововъведеното изискване за уседналост с набързо приетите, недообмислени и направо неадекватни промени в чл. 43, ал. 3 от Наредба 10.
Както вероятно НЕ Ви е известно, в момента изтича срокът за обществено обсъждане на проекта за система за прием в първи клас в общинските училища на територията на Столична община.
На сайта на Столична община, където са публикувани Проектът и свързаните с него документи, са публикувани 178 становища от родители и обществени организации (https://www.sofia.bg/web/guest/project-system-for-admitting-first-class).
Направете си труда и се запознайте с тези становища, тъй като съдържащите се в тях възражения и предложения са продължение на недомислените промени в чл. 43, ал. 3 от Наредба 10 и формулировката на „уседналостта“.
Ако все пак не си направите труда да се запознаете с тези становища, накратко ще обобщя типични проблеми, създадени от неадекватния текст на чл. 43, ал. 3 от Наредба 10.
1. Много хора са ЗАКУПИЛИ жилище в прилежащия район и са си направили труда да променят адресната регистрация на детето, в резултат от което попадат едва в третата подгрупа по уседналост – по-малко от една година.
НОРМАЛНО ли е тези хора да не ползват едва ли не никакво предимство при кандидатстване в най-близкото училище, след като за тях може да се направи ОБОСНОВАНО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ ЗА НАМЕРЕНИЕ ЗА УСЕДНАЛОСТ - теглили кредит или са дали една торба пари, платили са данъци и ще плащат данъци в този административен район години наред занапред?
2. Много хора са сменили адрес, в рамките на СЪЩИЯ ПРИЛЕЖАЩ РАЙОН.
Самият факт на промяна на адреса поставя тези родители също в изключително неблагоприятно положение, защото и те попадат едва в трета група, а в същото време те ГЕОГРАФСКИ не са напускали този прилежащ район.
Това справедливо ли е?
3. Критериите за уседналост създават пряка зависимост между това на каква възраст е било осиновено детето с това дали ще бъде възможно да учи в най-близкото училище.
Ако детето е било осиновено между 1 и 3 годишна възраст шансовете на детето са по-големи, ако е осиновено между 3 и 6 годишна възраст тези шансове намаляват, а ако е било осиновено 6 години за такова дете практически няма шанс да се класира в най-близкото училище.
В тази връзка можете да се запознаете със становището на Асоциация „Осиновени и Осиновители“ (публикувано на сайта на общественото обсъждане на проекта на система на СО).
4. Критериите за уседналост не са съобразени и със специалните потребности и затрудненията на децата с увреждания, записани в подготвителна група в дадено училище, с адрес извън прилежащия район.
В тази връзка апелирам да се запознаете със становището на Сдружение „Защита на правата на хората с аутизъм в България“ (публикувано на същото място).
Здравейте,
Бих искала да поясня,че за точка II по-долу става въпрос за постоянен адрес + документ за собственост или адресна регистрация + договор за наем.
Здравейте,
Бих искала да поясня,че за точка II по-долу става въпрос за постоянен адрес + документ за собственост или адресна регистрация + договор за наем.
Здравейте,
Напълно подкрепям предложението за промени в предишният коментар на ISalabasheva.
С предложените промени ще се намали поне малко дискриминсцията спрямо нашите деца и ще се намалят до известна степен злоупотребите с адресните регистрации.
Според мен изключително наложително е разширяването на прилежащите райони до рамките на Административните такива, защото по този начин децата ни ще имат избор от няколко училища, както им се полага по закон и ще даде възможност децата да бъдат разпределени между училищата по най-добрият и справедлив начин. Стесняване на избора до едно училище, което реално е липса на избор, само би довело до по-големи предпоставки за корупция и не би довело никакви позитиви след себе си.
Здравейте,
Напълно подкрепям предложението за промени в предишният коментар на ISalabasheva.
С предложените промени ще се намали поне малко дискриминсцията спрямо нашите деца и ще се намалят до известна степен злоупотребите с адресните регистрации.
Според мен изключително наложително е разширяването на прилежащите райони до рамките на Административните такива, защото по този начин децата ни ще имат избор от няколко училища, както им се полага по закон и ще даде възможност децата да бъдат разпределени между училищата по най-добрият и справедлив начин. Стесняване на избора до едно училище, което реално е липса на избор, само би довело до по-големи предпоставки за корупция и не би довело никакви позитиви след себе си.
Здравейте,
Макар и този член да не е залегнал в проекта за изменение и допълнение на Наредба №10, бих искала да използвам случая и да предложа промяна във формулировката на чл.43, който по настоящем гласи:
Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г.) (1) За осъществяване на приема в първи клас за всяко населено място с повече от едно училище общините разработват система за прием, в която водещ критерий е близостта на училището до постоянния/настоящия адрес на детето, и определят прилежащи райони на училищата за обхват на учениците. (2) В територията на прилежащия район на средищните училища се включват и населените места, от които са насочени учениците, в които няма училище. (3) При спазване на водещия критерий децата, за които е подадено заявление за приемане в училището, се разпределят в следните групи: 1. първа група - деца с постоянен/настоящ адрес в прилежащия район на училището и постоянният/настоящият им адрес не е променян в последните над 3 години преди подаване на заявлението; 2. втора група - деца с постоянен/настоящ адрес в прилежащия район на училището повече от 1 година, но постоянният/настоящият им адрес е променен в периода през последните от 1 до 3 години преди подаване на заявлението; 3. трета група - деца с постоянен/настоящ адрес в прилежащия район на училището, но постоянният/настоящият им адрес е бил променен през последната една година преди подаване на заявлението; 4. четвърта група - деца с постоянен/настоящ адрес извън прилежащия район на училището към деня на подаване на заявлението. (4) За разпределянето в групите се взема посоченият в заявлението адрес, който е по-благоприятен за ученика. (5) Приемът в училище се осъществява последователно по реда на групите в ал. 3, като първо се приемат децата от първа група. (6) Когато с броя на децата в определена група по ал. 3 се надхвърля броят на местата, определени с училищния план-прием, децата в тази група се подреждат според следните допълнителни критерии: 1. дете с трайни увреждания над 50 %; 2. дете с двама починали родители; 3. други деца от семейството, обучаващи се в училището; 4. деца, завършили подготвителна група в избраното училище; 5. други критерии, определени от общината, които са свързани с достъпа до образование и не са дискриминационни.
I. Предлагам прилежащ район да бъде заменен с административен район, което би дало право на избор на родителите къде да запишат детето си да учи. Това им право е залегнало в чл. 12 на Закона за предучилищното и училищното образование, който гласи:
Чл. 12. (1) Всеки гражданин упражнява правото си на образование съобразно своите предпочитания и възможности в детска градина или в училище по негов избор, доколкото в този закон и в подзаконовите актове по прилагането му не е предвидено друго. (2) Изборът по ал. 1 за малолетните се извършва вместо тях и от тяхно име от техните родители, а за непълнолетните – от учениците със съгласието на техните родители.
II. Предлагам вместо да се разпределят в групи според годините уседналост на даден адрес, уседналостта да се доказва със собственост на жилище или договор за наем, като за всеки месец назад във времето да се дават определен брой точки. По този начин, хората, които живеят най-отдавна в квартала ще имат предимство пред новодошлите, но в същото време фалшивите адресни регистрации с цел записване на първолак в елитно училище ще секнат. В същото време, системата ще третира еднакво хората, които са закупили жилище в района преди 11 месеца с тези, които са го направили месец преди това, и според сегашните критерии биха попаднали в друга група.
Мотиви:
Свидетел съм на множество дискусии на тема прект на наредба за прием в първи клас на Столична Община, базиран на изискванията на Наредба №10, които са императивни и в този смисъл ограничаващи. Редно е родителите да имат избор, както и е редно децата да не бъдат дискриминирани на база на уседналост, или райониране, или пък етническа принадлежност.
Надявам се предложенията ми да бъдат разгледани и взети предвид!
Здравейте,
Макар и този член да не е залегнал в проекта за изменение и допълнение на Наредба №10, бих искала да използвам случая и да предложа промяна във формулировката на чл.43, който по настоящем гласи:
Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г.) (1) За осъществяване на приема в първи клас за всяко населено място с повече от едно училище общините разработват система за прием, в която водещ критерий е близостта на училището до постоянния/настоящия адрес на детето, и определят прилежащи райони на училищата за обхват на учениците. (2) В територията на прилежащия район на средищните училища се включват и населените места, от които са насочени учениците, в които няма училище. (3) При спазване на водещия критерий децата, за които е подадено заявление за приемане в училището, се разпределят в следните групи: 1. първа група - деца с постоянен/настоящ адрес в прилежащия район на училището и постоянният/настоящият им адрес не е променян в последните над 3 години преди подаване на заявлението; 2. втора група - деца с постоянен/настоящ адрес в прилежащия район на училището повече от 1 година, но постоянният/настоящият им адрес е променен в периода през последните от 1 до 3 години преди подаване на заявлението; 3. трета група - деца с постоянен/настоящ адрес в прилежащия район на училището, но постоянният/настоящият им адрес е бил променен през последната една година преди подаване на заявлението; 4. четвърта група - деца с постоянен/настоящ адрес извън прилежащия район на училището към деня на подаване на заявлението. (4) За разпределянето в групите се взема посоченият в заявлението адрес, който е по-благоприятен за ученика. (5) Приемът в училище се осъществява последователно по реда на групите в ал. 3, като първо се приемат децата от първа група. (6) Когато с броя на децата в определена група по ал. 3 се надхвърля броят на местата, определени с училищния план-прием, децата в тази група се подреждат според следните допълнителни критерии: 1. дете с трайни увреждания над 50 %; 2. дете с двама починали родители; 3. други деца от семейството, обучаващи се в училището; 4. деца, завършили подготвителна група в избраното училище; 5. други критерии, определени от общината, които са свързани с достъпа до образование и не са дискриминационни.
I. Предлагам прилежащ район да бъде заменен с административен район, което би дало право на избор на родителите къде да запишат детето си да учи. Това им право е залегнало в чл. 12 на Закона за предучилищното и училищното образование, който гласи:
Чл. 12. (1) Всеки гражданин упражнява правото си на образование съобразно своите предпочитания и възможности в детска градина или в училище по негов избор, доколкото в този закон и в подзаконовите актове по прилагането му не е предвидено друго. (2) Изборът по ал. 1 за малолетните се извършва вместо тях и от тяхно име от техните родители, а за непълнолетните – от учениците със съгласието на техните родители.
II. Предлагам вместо да се разпределят в групи според годините уседналост на даден адрес, уседналостта да се доказва със собственост на жилище или договор за наем, като за всеки месец назад във времето да се дават определен брой точки. По този начин, хората, които живеят най-отдавна в квартала ще имат предимство пред новодошлите, но в същото време фалшивите адресни регистрации с цел записване на първолак в елитно училище ще секнат. В същото време, системата ще третира еднакво хората, които са закупили жилище в района преди 11 месеца с тези, които са го направили месец преди това, и според сегашните критерии биха попаднали в друга група.
Мотиви:
Свидетел съм на множество дискусии на тема прект на наредба за прием в първи клас на Столична Община, базиран на изискванията на Наредба №10, които са императивни и в този смисъл ограничаващи. Редно е родителите да имат избор, както и е редно децата да не бъдат дискриминирани на база на уседналост, или райониране, или пък етническа принадлежност.
Надявам се предложенията ми да бъдат разгледани и взети предвид!
01.02.2018
05.03.2018
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Категорично подкрепяме предложените от МОН за обществено обсъждане допълнения към Наредба 10, които създават необходими предпоставки за това принципът на „уседналост” да не възпрепятства реализирането на политики и проекти за десегрегация на „ромските” училища в големите градове! Изразяваме удовлетвореност, че предложението идва от НСОРБ – ясен знак, че десегрегацията вече е категорично подкрепена от местните власти.
В същото време, буди притеснение условността на предложеният текст на чл. 43 а, ал. 1: възможността децата от ромските квартали да бъдат насочени към и записани в училища в други квартали е поставена в зависимост от решение на общината. Т.е. тя ще бъде реализирана единствено в общини, които имат проекти или целенасочени политики за десегрегация. За съжаление, не всички големи градски общини със сегрегирани училища имат ясно артикулирана политика за десегрегация и в тях принципът на уседналост ще възпрепятства и дори стопира спонтанно протичащия процес, при който много ромски родители от обособените квартали записват децата си в училища извън тях, за да получат качествено образование.
За да бъде избегната посочената опасност, предлагаме чл. 43 а, ал. 1 да бъде редактиран като:
„Когато при определяне на прилежащите райони на училищата се установи, че съществува обосновано предположение прилагането на водещия критерий близост до училището до постоянния/настоящия адрес на детето обективно да доведе до формиране на една или повече паралелки с ученици само от една етническа малцинствена група, общината взема решение как да подсигури равния достъп до качествено образование. След решение на общината, децата от тази малцинствена група с постоянен/настоящ адрес в този прилежащ район може да се насочват за записване в първи клас в училища с други прилежащи райони от населеното място, без да се прилага чл. 43, ал. 3.”
Категорично подкрепяме предложените от МОН за обществено обсъждане допълнения към Наредба 10, които създават необходими предпоставки за това принципът на „уседналост” да не възпрепятства реализирането на политики и проекти за десегрегация на „ромските” училища в големите градове! Изразяваме удовлетвореност, че предложението идва от НСОРБ – ясен знак, че десегрегацията вече е категорично подкрепена от местните власти.
В същото време, буди притеснение условността на предложеният текст на чл. 43 а, ал. 1: възможността децата от ромските квартали да бъдат насочени към и записани в училища в други квартали е поставена в зависимост от решение на общината. Т.е. тя ще бъде реализирана единствено в общини, които имат проекти или целенасочени политики за десегрегация. За съжаление, не всички големи градски общини със сегрегирани училища имат ясно артикулирана политика за десегрегация и в тях принципът на уседналост ще възпрепятства и дори стопира спонтанно протичащия процес, при който много ромски родители от обособените квартали записват децата си в училища извън тях, за да получат качествено образование.
За да бъде избегната посочената опасност, предлагаме чл. 43 а, ал. 1 да бъде редактиран като:
„Когато при определяне на прилежащите райони на училищата се установи, че съществува обосновано предположение прилагането на водещия критерий близост до училището до постоянния/настоящия адрес на детето обективно да доведе до формиране на една или повече паралелки с ученици само от една етническа малцинствена група, общината взема решение как да подсигури равния достъп до качествено образование. След решение на общината, децата от тази малцинствена група с постоянен/настоящ адрес в този прилежащ район може да се насочват за записване в първи клас в училища с други прилежащи райони от населеното място, без да се прилага чл. 43, ал. 3.”