Министерски съвет Портал за обществени консултации

Закон за българите и българските общности извън Република България

Информация

Експорт RSS

Откриване / Приключване

16.11.2011 г. 30.11.2011 г. Неактивна

Номер на консултация

398-K

Област на политика

Държавна администрация

Основната цел на предлагания законопроект е да се актуализира нормативната уредба по въпросите за българите и българските общности извън Република България.  Промените, които се предлагат със законопроекта, са: 1. Поставят се ясни рамки на регулиране на обществените отношения нужди структурите на централните и местни държавни органи от една страна и българите, българските общности и организационните им структури от друга страна; 2. Въвежда се принципът на съгласуваност на политиките, провеждани към общностите зад граница в областта на защита на основните права и свободи и образователната и културната политика; 3.  Предвижда се държавата да насърчава взаимодействието между всички държавни органи и неправителствения сектор чрез надграждане на инструменти за общи действия; 4. Стимулира се участието на специализираните държавни органи в осъществяването на конкретни дейности за популяризирането на българския език, наука и изкуство, както и за получаване на образование в българските висши училища; 5. Укрепва се взаимодействието между самите организационни структури и държавата като цяло; 6. Разписани са специализирани органи за провеждане на държавната политика с достатъчно широки правомощия – министър и Държавната агенция за българите в чужбина; 7. За първи път се дава възможност за участие в обществено-политическия живот на българската държава чрез създаването на Национално представителство на българите и българските общности извън Република България;  Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба:  Предложеният проект е ориентиран към специализираните органи за провеждане на политиката към българите и българските общности извън Република България;  Министърът е едноличен орган и част от Министерския съвет на Република България, а Държавната агенция за българите в чужбина е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерски съвет;  Необходимите средства за осъществяване на конкретните дейности се предвиждат и ще бъдат планирани в бюджета на съответните разпоредители с бюджетни кредити за 2012 г.    Очаквани резултати:  С приемането на нов Закон за българите и българските общности извън Република България се очаква да се осъществят конкретните политики към съответните общности съобразно съвременните тенденции за развитие на международното право в областта на човешките права, двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна и законодателството на приемните държави.  В проекта за предвидени специализирани органи, на които са дадени кръг от правомощия с цел улесняване координацията на провежданата държавна политика, в това число – защита правата на сънародниците ни, предоставяне възможности за обучение по български език, получаване на образование съобразно българските общообразователни изисквания, както и активно участие в културния и политически живот на Република България.   Индикатори за измерване на постигнатите крайни резултати (стойностни и натурални):  Брой дружества, вписани в регистъра на Държавната агенция за българите в чужбина;  Брой организационни структури, ползващи помещения в дипломатически и/или консулски представителства за осъществяване на дейността си;  Брой на организационните структури, диференцирани по вид на дейността си – училищна, културна, религиозна, съобразно сравнителни статистически данни;  Брой на представителите по организационни структури, участващи в Национално представителство на българите и българските общности извън Република България  Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз:  Изготвеният законопроект не противоречи на европейското законодателство и не се издава в изпълнение на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени с Европейските общности. Той е релевантен на политиките на държавите от Европейския съюз в областта на защита на правата на диаспорите зад граница.

Отговорна институция

Министерски съвет и неговата администрация
Адрес: София, бул. “Княз Александър Дондуков ” № 1
Електронна поща: gis@government.bg

Лица за контакт

---

Мотиви за кратък срок

Начини на предоставяне на предложения и становища

  • Портала за обществени консултации (изисква се регистрация чрез имейл);
  • Електронна поща на посочените адреси;
  • Системата за сигурно електронно връчване https://edelivery.egov.bg/ (изисква се квалифициран електронен подпис или ПИК на НОИ);
  • Официалния адрес за кореспонденция.

Коментари | Коментари (pdf) | Коментари (csv)

Petar Stamatov 30.11.2011 17:05
Линк към сборна тема за проекта за новия закон:
http://www.eurochicago.com/2011/11/noviyat-zakon/
Линк към сборна тема за проекта за новия закон:
http://www.eurochicago.com/2011/11/noviyat-zakon/
Petar Stamatov 30.11.2011 16:59
Моля, да се вземат предвид мненията на редица българи и организации изразени на сайта Еврочикаго
По точно това е Отвореното писмо до Георги Първанов, Президент на Република България и до Росен Плевнелиев, новоизбран Президент на Република България Линк: www.eurochicago.com/2011/11/otvoreno-pismo-2/ Както и интервютата в темата "Българите за новия закон за българите в чужбина" www.eurochicago.com/2011/11/balgarite-za-noviya-zakon/
Моля, да се вземат предвид мненията на редица българи и организации изразени на сайта Еврочикаго
По точно това е Отвореното писмо до Георги Първанов, Президент на Република България и до Росен Плевнелиев, новоизбран Президент на Република България Линк: www.eurochicago.com/2011/11/otvoreno-pismo-2/ Както и интервютата в темата "Българите за новия закон за българите в чужбина" www.eurochicago.com/2011/11/balgarite-za-noviya-zakon/
Тия хора четат ли конституцията?
Pavel Kalinov Опитах се да коментирам на сайта strategy.bg обаче не ми дава да се регистрирам (не ми праща мейл за активация). Исках да коментирам, че е възмутително в закона да пише как държавата щяла да помага на Българската православна църква. Какво стана със светската власт? Какво стана с равноправието на религиите? Тия хора четат ли конституцията? Аз например не искам държавата, за моя сметка, да подкрепя тази институция и да свързва и децата ми с нея.
Тия хора четат ли конституцията?
Pavel Kalinov Опитах се да коментирам на сайта strategy.bg обаче не ми дава да се регистрирам (не ми праща мейл за активация). Исках да коментирам, че е възмутително в закона да пише как държавата щяла да помага на Българската православна църква. Какво стана със светската власт? Какво стана с равноправието на религиите? Тия хора четат ли конституцията? Аз например не искам държавата, за моя сметка, да подкрепя тази институция и да свързва и децата ми с нея.
Некоректно дефинирана целева група на проектозакона
Авторите на проекта се опитват да променят българския език и теорията на нацията. Как е възможно да приемат термина "българи по произход" и да искат задължително национално самосъзнание? Искат произход, а описват народност. Произходът не е свързан задължително със самосъзнание. Или трябва да променят "произход", или да не искат самосъзнание.
Некоректно дефинирана целева група на проектозакона
Авторите на проекта се опитват да променят българския език и теорията на нацията. Как е възможно да приемат термина "българи по произход" и да искат задължително национално самосъзнание? Искат произход, а описват народност. Произходът не е свързан задължително със самосъзнание. Или трябва да променят "произход", или да не искат самосъзнание.
Национален съвет на българите живеещи извън Република България – Концептуален проект
http://izborenkodeks.wordpress.com/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%89/
Национален съвет на българите живеещи извън Република България – Концептуален проект
http://izborenkodeks.wordpress.com/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%89/
Още несъгласия с проекта
В нюз.бг от вчера е публикувано мнението и на Евгений Еков. Вижда се, че хора с различен опит и позиции, работили с различни общности, имат резерви към предложения проект.
Още несъгласия с проекта
В нюз.бг от вчера е публикувано мнението и на Евгений Еков. Вижда се, че хора с различен опит и позиции, работили с различни общности, имат резерви към предложения проект.
Закон за сръбската диаспора
Закон за сръбската диаспора http://www.mzd.gov.rs/cyr/News/NewsDetail.aspx?id=119&cid=990 Интересно сръвнение между българския проект и сръбския Закон: Национален съвет (България) 15 члена Скупщина (Сърбия) 45 члена избор : по избирателни райони, изброени са по-долу (Сърбия) избор: в един единствен избирателен район който обхваща целия свят (България) как избираме представителите на сръбската диаспора? : диаспората решава. Изрично е записано, че Сърбия не се меси в начина по който диаспората ще избере своите представители. как избираме представителите на българската диаспора: изрично е записано, че обикновените българи нямат право на глас. Ще гласуват единствено "организациите", като всяка "организация" ще има по един глас.
Закон за сръбската диаспора
Закон за сръбската диаспора http://www.mzd.gov.rs/cyr/News/NewsDetail.aspx?id=119&cid=990 Интересно сръвнение между българския проект и сръбския Закон: Национален съвет (България) 15 члена Скупщина (Сърбия) 45 члена избор : по избирателни райони, изброени са по-долу (Сърбия) избор: в един единствен избирателен район който обхваща целия свят (България) как избираме представителите на сръбската диаспора? : диаспората решава. Изрично е записано, че Сърбия не се меси в начина по който диаспората ще избере своите представители. как избираме представителите на българската диаспора: изрично е записано, че обикновените българи нямат право на глас. Ще гласуват единствено "организациите", като всяка "организация" ще има по един глас.
Йордан Симов 19.11.2011 17:11
Централизацията на политиките не допринася задължително за ефективността им
Една от другите ми забележки по проекта е принципна и засяга философията му. Става дума за идеята за централизиране на политиките сред българите в чужбина, прикривана зад разписването на "координаторски" правомощия на ДАБЧ и може би - на специален министър. Не сме във времето на "чистия стаинизъм" и няма как да има институции, които авторитарно да координират и напътстват действията на другите, иначе напълно независими институции. Пътят, както съм изтъквал и при други поводи, е да се засилят секторните политики в различните институции, имащи отношение към българите зад граница. Те са тези, които реално извършват голяма част от дейностите, особено по отношение на образованието и в др. области. В това отношение и досегашния УП на ДАБЧ би бил достатъчен за "координиране", ако се наложи. През изминалите години обаче намесите на ДАБЧ не допринесоха много за осъществяваните от другите институции политики - нито за повишаване на ефективността им, нито за намаляване на корупционните схеми.
Централизацията на политиките не допринася задължително за ефективността им
Една от другите ми забележки по проекта е принципна и засяга философията му. Става дума за идеята за централизиране на политиките сред българите в чужбина, прикривана зад разписването на "координаторски" правомощия на ДАБЧ и може би - на специален министър. Не сме във времето на "чистия стаинизъм" и няма как да има институции, които авторитарно да координират и напътстват действията на другите, иначе напълно независими институции. Пътят, както съм изтъквал и при други поводи, е да се засилят секторните политики в различните институции, имащи отношение към българите зад граница. Те са тези, които реално извършват голяма част от дейностите, особено по отношение на образованието и в др. области. В това отношение и досегашния УП на ДАБЧ би бил достатъчен за "координиране", ако се наложи. През изминалите години обаче намесите на ДАБЧ не допринесоха много за осъществяваните от другите институции политики - нито за повишаване на ефективността им, нито за намаляване на корупционните схеми.
Йордан Симов 19.11.2011 16:57
Допълнителните такси са в разрез с прокламираните цели на проекта
Публична тайна е, че новата офанзива за ЗББОЧ е продуктивана от идеята да се узаконят таксите за издаване на удостоверения от ДАБЧ. Като се има предвид, че подобни удостоверения се издават не само на кандидати за гражданство, би било грешка въвеждането им. Не се прави политика на приобщаване чрез всевъзможни спънки и неразбиране на символното значение на документа за български произход, което наистина включва и чувството на унижение на хората, които са страдали, за да бъдат българи. Взимането на такси в този случай действително би имало обратен ефект. Както, уви,толкова други действия на родната бюрокрация.
Допълнителните такси са в разрез с прокламираните цели на проекта
Публична тайна е, че новата офанзива за ЗББОЧ е продуктивана от идеята да се узаконят таксите за издаване на удостоверения от ДАБЧ. Като се има предвид, че подобни удостоверения се издават не само на кандидати за гражданство, би било грешка въвеждането им. Не се прави политика на приобщаване чрез всевъзможни спънки и неразбиране на символното значение на документа за български произход, което наистина включва и чувството на унижение на хората, които са страдали, за да бъдат българи. Взимането на такси в този случай действително би имало обратен ефект. Както, уви,толкова други действия на родната бюрокрация.
Корпоративни интереси
Рядко съм виждал законопроекти така ясно издаващи интересите на институциите, които са ги изготвяли. Става дума за интересите на ДАБЧ, които не винаги са интересите на българите в чужбина. Проектът прилича на УП на ДАБЧ. Едно от най-фрапиращите неща в това отношение е въвеждането на такси за издаване на удостоверение за български произход. Би било поредна политическа грешка. Българите от чужбина и без това са унижени от процедурата и самата необходимост да доказват пред не особено дружелюбни бюрократи принадлежността си, а какво остава, ако трябва и да плащат, за да бъдат признати за такива? Да не говорим, че има студенти от страни като Молдова в провинциални висши училища, за които самото отиване до София си е сериозен разход, камо ли да трябва да бъдат товарени с допълнителни такси... Друг проблем - защо трябва да се вписват правомощия на Министър, отговарящ/координиращ българите в чужбина? За да могат някои другари да си гарантират място в МС и при следващите управления?
Корпоративни интереси
Рядко съм виждал законопроекти така ясно издаващи интересите на институциите, които са ги изготвяли. Става дума за интересите на ДАБЧ, които не винаги са интересите на българите в чужбина. Проектът прилича на УП на ДАБЧ. Едно от най-фрапиращите неща в това отношение е въвеждането на такси за издаване на удостоверение за български произход. Би било поредна политическа грешка. Българите от чужбина и без това са унижени от процедурата и самата необходимост да доказват пред не особено дружелюбни бюрократи принадлежността си, а какво остава, ако трябва и да плащат, за да бъдат признати за такива? Да не говорим, че има студенти от страни като Молдова в провинциални висши училища, за които самото отиване до София си е сериозен разход, камо ли да трябва да бъдат товарени с допълнителни такси... Друг проблем - защо трябва да се вписват правомощия на Министър, отговарящ/координиращ българите в чужбина? За да могат някои другари да си гарантират място в МС и при следващите управления?
избори на Обществени съвети на българите в чужбина
http://globalbulgaria.free.fr/
избори на Обществени съвети на българите в чужбина
http://globalbulgaria.free.fr/
изборно представителство
Много съм учуден, че в ДАБЧ са решили, че някой може да представя българите в чужбина, без да е бил избран от тях. Чл. 47. (1) Националният консултативен съвет се избира пряко на общо събрание, състоящо се от един представител от всяка от организациите по чл. 36, т. 12 на Закона. Въпросните "български организацци" често не представят никого, освен себе си. По традиция българските организации на времето бяха или контролирани, или манипулирани от ДС. Често те бяха създавани от подставени лица. Дали плана на ДАБЧ не е сега да възкреси тези "организации" и да обяви че те "представят" българите в чужбина? Един "Национален съвет" може да е легитимен, само ако бъде избран от българите по държави, т.е. в избирателни райони, така че българите от четирите краища на планетата да бъдат представени в него.
изборно представителство
Много съм учуден, че в ДАБЧ са решили, че някой може да представя българите в чужбина, без да е бил избран от тях. Чл. 47. (1) Националният консултативен съвет се избира пряко на общо събрание, състоящо се от един представител от всяка от организациите по чл. 36, т. 12 на Закона. Въпросните "български организацци" често не представят никого, освен себе си. По традиция българските организации на времето бяха или контролирани, или манипулирани от ДС. Често те бяха създавани от подставени лица. Дали плана на ДАБЧ не е сега да възкреси тези "организации" и да обяви че те "представят" българите в чужбина? Един "Национален съвет" може да е легитимен, само ако бъде избран от българите по държави, т.е. в избирателни райони, така че българите от четирите краища на планетата да бъдат представени в него.

История

  • Начало на обществената консултация

    16.11.2011

  • Приключване на консултацията

    30.11.2011

  • Справка за получените предложения

    ---

    Справка или съобщение.
  • Окончателен акт на Министерския съвет

    ---

    Окончателен акт на Министерския съвет

Моля изчакайте