Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Целта на предложения проект на наредба е да се избегне съществуването на нормативна празнота, която да създаде опасност от нарушаване или застрашаване на правата и интересите на гражданскоправните субекти, поради отмяната от Върховния административен съд на чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6 от 2008 г. за утвърждаване на образците на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (обн., ДВ, бр. 22 от 2008 г.).
Министерство на правосъдието
Адрес: София, София, ул. Славянска 1
Електронна поща: priemna@justice.government.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
01.11.2019
15.11.2019
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
Уважаеми господин министре,
Доколкото познанията на българските граждани относно същността на заповедния процес и неговите последици не са достатъчни, за да преценят длъжниците дали има смисъл да подават възражение. Със сега предвидените в образците указания към длъжника у незапознатия гражданин се формира убеждение, че с подаването на възражение срещу издадена спрямо него заповед същият се „спасява“ от задължението си да плати. Така за много от длъжниците, дори и да знаят, че дължат определени суми, се поражда инициатива да подадат възражение, защото смятат, че същото няма да доведе до евентуални негативни последици спрямо тях.
Това обаче не е така и в този случай на заявителя се дават указания, че може да води исков процес за установяване на вземането си. В последния за длъжника, който действително дължи вземането, възникват нови задължения за разноски - за адвокатска защита и извършване на експертизи. Това оскъпява процеса и води до недоволство у длъжниците, периодично ескалиращо в телевизионни репортажи от типа „как дълг за 2 лева може да нарасне до 1 000 лева“.
Затова предлагам в обрзаците на заповед за изпълнение изрично да се дава и следното указания на длъжниците: „Имайте предвид, че ако действително дължите посочената в заповедта сума, но въпреки това подадете възражение, на заявителя ще бъдат дадени указания да предяви за вземането си иск в съда и ако загубите това дело, може да понесете разноски в значително по-висок размер.“ Смятам, че подобна разпоредба ще повиши информираността на гражданите и ще им даде по-добра възможност да избегнат ненужни разноски, ако единствената причина да не заплащат задължението си е нежелание или невъзможност от тяхна страна.
С уважение,
Андрей Георгиев
Уважаеми господин министре,
Доколкото познанията на българските граждани относно същността на заповедния процес и неговите последици не са достатъчни, за да преценят длъжниците дали има смисъл да подават възражение. Със сега предвидените в образците указания към длъжника у незапознатия гражданин се формира убеждение, че с подаването на възражение срещу издадена спрямо него заповед същият се „спасява“ от задължението си да плати. Така за много от длъжниците, дори и да знаят, че дължат определени суми, се поражда инициатива да подадат възражение, защото смятат, че същото няма да доведе до евентуални негативни последици спрямо тях.
Това обаче не е така и в този случай на заявителя се дават указания, че може да води исков процес за установяване на вземането си. В последния за длъжника, който действително дължи вземането, възникват нови задължения за разноски - за адвокатска защита и извършване на експертизи. Това оскъпява процеса и води до недоволство у длъжниците, периодично ескалиращо в телевизионни репортажи от типа „как дълг за 2 лева може да нарасне до 1 000 лева“.
Затова предлагам в обрзаците на заповед за изпълнение изрично да се дава и следното указания на длъжниците: „Имайте предвид, че ако действително дължите посочената в заповедта сума, но въпреки това подадете възражение, на заявителя ще бъдат дадени указания да предяви за вземането си иск в съда и ако загубите това дело, може да понесете разноски в значително по-висок размер.“ Смятам, че подобна разпоредба ще повиши информираността на гражданите и ще им даде по-добра възможност да избегнат ненужни разноски, ако единствената причина да не заплащат задължението си е нежелание или невъзможност от тяхна страна.
С уважение,
Андрей Георгиев