Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение е разработен в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост и въз основа на направените препоръки по чл. 18б от Закона за нормативните актове, в следствие на извършена последваща оценка на въздействието на Закона за професионалното образование и обучение.
Основната цел на проекта на закон е да модернизира и усъвършенства правната регулация на обществените отношения в областта на професионалното образование и обучение.
Министерство на образованието и науката
Адрес: София, София, бул. Княз Дондуков №2А
Електронна поща: priemna@mon.bg
---
Пакет основни документи
Консултационен документ
---
Справка становища
---
Преместването на професиите водачи на превозни средства в ИААА създаде две дублиращи се агенции за професионално образование и обучение. Автомобилан администрация се напълни с парашутисти , намериха работа на пенсионирани милиционери и некадърни служители от отдел транспорт на общината, които си съддадоха заетост чрез ненужни регулации на обучението и некачествени изпити за търговия с "шофьорски книжки" и работни места за наши хора. Над 14 пъти смениха изпълнителните директори и три пъти транспортните министри по времето на ГЕРБ, нещата не вървят?Промените в закона за движение по пътищата превърнаха наредби , инструкции, методики в работни места, гонят служители и директори защото превърнаха агенцията в бащиния, назначават милиционер-роднина-милиционер.... , правят транспортна фирма- касичка, учебен център-касичка, психотест-касичка, шофьор-касичка ,пункт ГТП-касичка според транспортните министри на ГЕРБ обвиняващи ИААА в корупция, безсилни да направят необходимите промени.Професиите водачи на превозни средства трябва да се върнат обратно в МОН , закона за професионалон образование и обучение, при всички останали професии за да не пречат на обучението и външното оценяване да се контролира качествено, без излишни стимули за корупция и назначение на излишни служители .
Преместването на професиите водачи на превозни средства в ИААА създаде две дублиращи се агенции за професионално образование и обучение. Автомобилан администрация се напълни с парашутисти , намериха работа на пенсионирани милиционери и некадърни служители от отдел транспорт на общината, които си съддадоха заетост чрез ненужни регулации на обучението и некачествени изпити за търговия с "шофьорски книжки" и работни места за наши хора. Над 14 пъти смениха изпълнителните директори и три пъти транспортните министри по времето на ГЕРБ, нещата не вървят?Промените в закона за движение по пътищата превърнаха наредби , инструкции, методики в работни места, гонят служители и директори защото превърнаха агенцията в бащиния, назначават милиционер-роднина-милиционер.... , правят транспортна фирма- касичка, учебен център-касичка, психотест-касичка, шофьор-касичка ,пункт ГТП-касичка според транспортните министри на ГЕРБ обвиняващи ИААА в корупция, безсилни да направят необходимите промени.Професиите водачи на превозни средства трябва да се върнат обратно в МОН , закона за професионалон образование и обучение, при всички останали професии за да не пречат на обучението и външното оценяване да се контролира качествено, без излишни стимули за корупция и назначение на излишни служители .
Становището на БСК е публикувано на адрес https://bia-bg.com/standpoint/view/31808/
Становището на БСК е публикувано на адрес https://bia-bg.com/standpoint/view/31808/
Бих желал да взема отношение по два отделни проблема които според мен съществуват и не се предвижда решение на тях в закона.
1. Проблема за несъответсвието на наредбите за правоспособност (най-вече за мотокаристи,машинисти и заваряване) със ЗПОО по отношение входящо образователно равнище, учебните планове и хорариума часове.
Предлагам в закона да бъде записано,че когато обучението е само за правоспособност с приоритетност да са наредбите а не ЗПОО. В противен случай винаги един от двата нормативни документа е нарушен.
2.Според мен не е редно да бъдат заличавани специалности по които в последните пет години не е извършвано обучение. Центровете за професионално обучение са на свободния пазар и не може да се планира приема така както е при училищата.Икономическата ситуация е много динамична и никой не може да предвиди утре какви специалисти ще са необходими за пазара на труда.
Бих желал да взема отношение по два отделни проблема които според мен съществуват и не се предвижда решение на тях в закона.
1. Проблема за несъответсвието на наредбите за правоспособност (най-вече за мотокаристи,машинисти и заваряване) със ЗПОО по отношение входящо образователно равнище, учебните планове и хорариума часове.
Предлагам в закона да бъде записано,че когато обучението е само за правоспособност с приоритетност да са наредбите а не ЗПОО. В противен случай винаги един от двата нормативни документа е нарушен.
2.Според мен не е редно да бъдат заличавани специалности по които в последните пет години не е извършвано обучение. Центровете за професионално обучение са на свободния пазар и не може да се планира приема така както е при училищата.Икономическата ситуация е много динамична и никой не може да предвиди утре какви специалисти ще са необходими за пазара на труда.
10.05.2023
09.06.2023
---
Справка или съобщение.---
Окончателен акт на Министерския съвет
АИКБ подкрепя направените предложения за ЗИД на ЗПОО, като прави следните коментари и предложения:
1. Относно направеното предложение в § 7: „В ал. 2 след думите „типовите учебни планове“ се добавят думите „по професии“. Следва да се има предвид, че в чл. 13, ал 2 липсва конкретизиране на учебните планове като „типови“. Текстът на ал. 2 гласи: (2) Документацията за професионално обучение на лица, навършили 16 години, включва държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация по професии, рамковите програми, учебните планове и учебните програми."
В тази връзка, предлагаме текстът да се промени на:
„В ал. 2 думите „учебни планове“ се заменят с „типови учебни планове по професии“.
Мотиви:
По този начин ще бъде изчистена техническата неточност в текста.
2. Относно направеното предложение в § 15: „(2) Специфичната професионална подготовка се придобива чрез изучаване на учебни предмети или модули, включително и на информационни технологии, относими към спецификата на професията и в съответствие със степента на професионална квалификация, или с частта от професията, за която се извършва обучението.“
Предлагаме текстът да се промени на:
„(2) Специфичната професионална подготовка се придобива чрез изучаване на учебни предмети или модули, включително включващи усвояване на специфични цифрови умения, където е приложимо, относими към спецификата на професията и в съответствие със степента на професионална квалификация, или с частта от професията, за която се извършва обучението.“
Мотиви:
Следва да се има предвид, че във всеки Държавен образователен стандарт има изисквания за разписването на модул в отрасловата професионална подготовка насочен към ИКТ умения. Като има професии, особено за първа степен на професионална квалификация, в отрасловата подготовка. Например "Работник в озеленяването" или „Помощник в строителството“. Обучаемите, които завършват тези квалификационни курсове, са подготвени да реализират наученото в реална среда, като има случаи, в които на пазара на труда не се изискват специфични за професията цифрови умения или познания в областта на ИКТ.
Съответно на първо място следва да бъде направена разлика между ИКТ и цифрови учения. ИКТ и цифровите умения са свързани, но различни понятия. ИКТ се отнасят до по-широката област, обхващаща технологиите, използвани за управление и обработка на информация, както и комуникационните инструменти, използвани за предаване и споделяне на тази информация. Той включва хардуер, софтуер, мрежи и други инфраструктурни компоненти. ИКТ обхваща широка гама от технологии и приложения като компютри, смартфони, интернет свързаност, бази данни, разработка на софтуер, мрежи, телекомуникации и др. Той се фокусира върху ефективното използване на технологии за обработка на информация и улесняване на комуникацията.
Докато дигиталните умения се отнасят до специфичните компетенции и способности, необходими за ефективно и ефикасно използване на цифрови технологии на работното място. Тези умения са от съществено значение за навигиране, създаване, оценка и предаване на информация с помощта на цифрови платформи и инструменти. Дигиталните умения могат да варират по сложност и могат да включват основни умения като използване на имейл, сърфиране в мрежата и текстообработка, както и по-напреднали умения като програмиране, анализ на данни, дигитален маркетинг, киберсигурност и мултимедийна продукция. Дигиталните умения са подгрупа от ИКТ умения и са необходими на хората, за да се ориентират и да процъфтяват в днешното цифрово общество.
На следващо място предлагаме това да става само когато е приложимо. В момента чрез пилотните проекти на социалните партньори „Развитие на дигиталните умения“, бяха разработени унифицирани профили на дигиталните умения както и секторни квалификационни рамки на тези умения. Но не за всички професии и длъжности са идентифицирани специфичните цифрови умения. Това е задълбочен процес, който първо изисква да се постигне регулиране на самите разработени рамки и едва след това същите могат да се прилагат в ДОС. Самите рамки са приети на браншово ниво, но без законово уреждане на статута им не е редно ЦПО да се задължават (тъй като тези промени касаят и тях), да включват в специфичната професионална подготовка умения, които не са идентифицирани или не се изискват.
АИКБ подкрепя направените предложения за ЗИД на ЗПОО, като прави следните коментари и предложения:
1. Относно направеното предложение в § 7: „В ал. 2 след думите „типовите учебни планове“ се добавят думите „по професии“. Следва да се има предвид, че в чл. 13, ал 2 липсва конкретизиране на учебните планове като „типови“. Текстът на ал. 2 гласи: (2) Документацията за професионално обучение на лица, навършили 16 години, включва държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация по професии, рамковите програми, учебните планове и учебните програми."
В тази връзка, предлагаме текстът да се промени на:
„В ал. 2 думите „учебни планове“ се заменят с „типови учебни планове по професии“.
Мотиви:
По този начин ще бъде изчистена техническата неточност в текста.
2. Относно направеното предложение в § 15: „(2) Специфичната професионална подготовка се придобива чрез изучаване на учебни предмети или модули, включително и на информационни технологии, относими към спецификата на професията и в съответствие със степента на професионална квалификация, или с частта от професията, за която се извършва обучението.“
Предлагаме текстът да се промени на:
„(2) Специфичната професионална подготовка се придобива чрез изучаване на учебни предмети или модули, включително включващи усвояване на специфични цифрови умения, където е приложимо, относими към спецификата на професията и в съответствие със степента на професионална квалификация, или с частта от професията, за която се извършва обучението.“
Мотиви:
Следва да се има предвид, че във всеки Държавен образователен стандарт има изисквания за разписването на модул в отрасловата професионална подготовка насочен към ИКТ умения. Като има професии, особено за първа степен на професионална квалификация, в отрасловата подготовка. Например "Работник в озеленяването" или „Помощник в строителството“. Обучаемите, които завършват тези квалификационни курсове, са подготвени да реализират наученото в реална среда, като има случаи, в които на пазара на труда не се изискват специфични за професията цифрови умения или познания в областта на ИКТ.
Съответно на първо място следва да бъде направена разлика между ИКТ и цифрови учения. ИКТ и цифровите умения са свързани, но различни понятия. ИКТ се отнасят до по-широката област, обхващаща технологиите, използвани за управление и обработка на информация, както и комуникационните инструменти, използвани за предаване и споделяне на тази информация. Той включва хардуер, софтуер, мрежи и други инфраструктурни компоненти. ИКТ обхваща широка гама от технологии и приложения като компютри, смартфони, интернет свързаност, бази данни, разработка на софтуер, мрежи, телекомуникации и др. Той се фокусира върху ефективното използване на технологии за обработка на информация и улесняване на комуникацията.
Докато дигиталните умения се отнасят до специфичните компетенции и способности, необходими за ефективно и ефикасно използване на цифрови технологии на работното място. Тези умения са от съществено значение за навигиране, създаване, оценка и предаване на информация с помощта на цифрови платформи и инструменти. Дигиталните умения могат да варират по сложност и могат да включват основни умения като използване на имейл, сърфиране в мрежата и текстообработка, както и по-напреднали умения като програмиране, анализ на данни, дигитален маркетинг, киберсигурност и мултимедийна продукция. Дигиталните умения са подгрупа от ИКТ умения и са необходими на хората, за да се ориентират и да процъфтяват в днешното цифрово общество.
На следващо място предлагаме това да става само когато е приложимо. В момента чрез пилотните проекти на социалните партньори „Развитие на дигиталните умения“, бяха разработени унифицирани профили на дигиталните умения както и секторни квалификационни рамки на тези умения. Но не за всички професии и длъжности са идентифицирани специфичните цифрови умения. Това е задълбочен процес, който първо изисква да се постигне регулиране на самите разработени рамки и едва след това същите могат да се прилагат в ДОС. Самите рамки са приети на браншово ниво, но без законово уреждане на статута им не е редно ЦПО да се задължават (тъй като тези промени касаят и тях), да включват в специфичната професионална подготовка умения, които не са идентифицирани или не се изискват.