Проект на Национална отбранителна стратегия

1. В т. 3 е изпусната възможността за самостоятелно осъществяване на отбраната, което в т. 80 е конкретизирано като "самостоятелно, съвместно и/или координирано със сили на НАТО". Предлагам да се добави възможността за самостоятелно осъществяване на отбраната.

2. В изр. 2 на т. 3 е изпуснат националния стратегически документ, какъвто е Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България от 2018 г. Предлагам да се добави преди международните стратегически документи.

3. Не съм съгласен с твърдението в т. 4 на НОС, че в НОС се определят необходимите ресурси за отбрана. По-вярно е да се твърди, че се определят направленията за определяне на необходимите ресурси за отбрана (справка т. 109 и т. 112, както и по-специфицирано в т. 129, когато се отнася за финансови ресурси).

4. В т. 7 по-коректен израз е Въоръжената агресия, което е неоспорим факт, а не Непровокираната агресия, което е вид оценка без аргументи.

5. В т. 33 да се актуализира името на стратегията за национална сигурност - то е Актуализирана стратегия за Национална сигурност на Република България (от 2018 г.).

6. В изречение 2 на т. 61 да се предвиди възможността за провеждане и на самостоятелни действия, защото в момента този елемент е изключен в текста.

7. В изречение 2 на т. 73 да се прецизира, дали наистина се има идеята увеличаване на численост да става само с военновременни формирования.

8. В т. 78, първа точка, фразата "командване и управление" да се измени на "командване, управление и наблюдение". Способностите за наблюдение са изпуснати в т. 78 по предложения начин.

9. В изречение 1 на т. 102 да се предвиди и възможността за "Развитие и поддържане на високо патриотично възпитание". Възможна редакционна промяна: "Публичните прояви с участието на въоръжените сили ще се използват за развитие и поддържане на високо патриотично възпитание, както и за повишаване на гражданската устойчивост."

10. В т. 105 преди фразата "доброволна военна подготовка" да се допълни "патриотично възпитание;".

Съгласно Конституцията на Република България, чл. 5 ал. (4):

„Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат“

Съгласно Всеобщата Декларация за правата на човека, чл. 23 ал. 4.:

„ Всеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.“

От тия източника на правото следва, че:

Забраната за синдикална дейност за военнослужещите в чл. 184 на ЗОВС е противоконституционна.

       През последните десетина години се изговори и изписа много за „хибридната война“, зловредно влияние и т.н.

      Да ама едва ли някой противник би могъл да мечтае за вредоносния резултат, който чиновническото безхаберие, липсата на воля за справедливи и законосъобразни решения, нежеланието или просто мързела да се вникне в същността на нещата, са нанесли на кадровата политика на Министерството на отбраната за да се стигне до сегашният погром.

      То не бяха съкращения на новоназначени лейтенанти, които показаха че 10 годишните договори нищо не значат, некъдърни и никога несработващи кадрови модели, които се спускат за изпълнение без никакво познаване на средата, неизпълнение на допълнителни споразумения за мисии, издевателство със статута на курсантите, променени условия за пенсиониране въпреки че си постъпил при съвсем различни, система за атестиране която е пълен произвол и т.н. и т.н.......

       И всичко се стоварва върху хората в отбраната без каквато и да е възможност те да предприемат действени и организирани мерки за защита на своите интереси.

     Единствения случай за успешен отпор досега, беше при опита за редуциране на еднократното обезщетение при напускане през 2015 г. И то защото се опитаха да ни ударят заедно с МВР и ГДИН, а те все пак са по-организирани, имат си синдикати и по тази причина нещата се случиха.

     Предлагам:

В т. 44 – „Грижа за хората в отбраната“ след декларативните намерения, да се добави следното изречение:

     За целта, правото на военнослужещите да създават и участват в свои професионални съюзи за защита на трудовите им лични и колективни  интереси, следва да бъде узаконено.

1. Многократно в различни документи България декларира, че районът на Западните Балкани е от стратегическа важност за нас, като се отчитат рисковете за дестабилизацията му. Така е записано и в Стратегическата концепция на НАТО от 2022 г. Продължаващите прояви на национализъм и междуетнически и религиозни противоречия в този район ще бъдат в основата на стабилността на Балканите през следващите години, което неминуемо ще влияе на общата среда за сигурност. Предлагам оценката за влиянието на Западните Балкани да бъде вписана в раздела СРЕДА ЗА СИГУРНОСТ.
2. В текстът за събитията в Украйна се използват различни формулировки – „непровокирана агресия”, „военна агресия”, „война”, „инвазия”. Отчитайки, че никоя от двете страни не е обявила официално състояние на война, следва термина „война” да не се използва в документа. В официалните документи, включително и в актуализираната Стратегия за национална сигурност, се използва „въоръжен конфликт”. На основание гореизложеното предлагам за случващото се в Украйна да се използва въоръжен конфликт и/или пълномащабна военна агресия.
3. В т. 44 се използва израза „професионална военна служба”, а в т. 108 се използва израза „активна военна служба”. В ЗОВСРБ съществува единствено понятието „военна служба”, като тя не се разделя на различни видове. Следователно е целесъобразно думите „професионална” и  „активна” да отпаднат.
4. В т. 125 първо изречение засяга бъдеща дейност на законодателна власт – Народното събрание, което е некоректно да бъде вписано в НОС. Предлагам т. 125 да придобие следния вид:  За постигане целите на Националната отбранителна стратегия, нивото на разходите за отбрана на Република България следва да бъде минимум 2.0% от брутния вътрешен продукт, като това ниво се приема за основа за последващото му повишаване за успешно изпълнение на националните приоритети в областта на отбраната и приетите съюзни ангажименти.

По опита ми от разработка и приемане на Военната доктрината и План 2004, участието на МО, други министерства, премиера и СС-МС, МС, комуникацията с обществото бяха на далеч по активни и задълбочени. Според мен след като НОС замества ВД трябва да имаме същите усилия и резултати поне. Освен това започва Стратегически Преглед на Отбранителната Политика (СПОП) - по-нормално е да има Визия за СПОП, а след СПОП да има НОС (но и СНС), а след това и актуализация на Програма 2032 и евнтуално инвестиционна програма (по програма на МС за ноември 2023).

Макар и преди 25 години процесът с КНС, ВД и План 2004 / ПДЧ с гарантиране на бюджет в прогнозната рамка (далея над 3% от БВП) и пряко ангажиране на премиера е добър пример и ако искаме добър резултат (не като този от СПОП 2019-2021) е добре да използваме най-добри практики и тясно сътрудничество с НАТО, ЕС и основни съюзници, с които имаме стратегическо партньорство - това не личи от представената за обществено обсъждане НОС.

Не се открива ясна визия за отбраната с конкретни резултати с измерими КПИ, срокове и финансов ресурс - освен общите 2/20%. Проекта на Закон за стратетегическото планиране ясно казва какво трябва да има в стратегията (вкл. НОС, която е в приложението към закона).

Основните 3 проблема от поредица ГД по отбраната - окомплектоване с ЛС, превъоръжаване, многонационални сили не са разрешени така, че да са ръководство за работа на МО и другите ведомства, няма мерки и резултати, необходими ресурси, отговорност.

Последователност - трябва да се промени СНС и после НОС и то след оценка на изпълнението на текущата, приета поне от СС-МС, който да се ангажира с новата стратегия. Сега СНС е с изтекъл срок, както и НОС, няма оценка на изпълнението и причините за неизпълнението ... Добре е да се помисли дали НОС не трябва да мине през парламента както мина Програма 2020 и Програма 2032, които произтичат от НОС и чието изпълнение се отчита в ГД по отбраната.