Профил на Ангел Александров

Дали авторският колектив на тази проекто наредба колективно, или всеки поотделно е против членството ни в НАТО, и защо в нея са пропуснати "многонационалните формирования на територията на страната"?

Това умишлен пропуск ли е или подмолен стремеж за вредителство, изразяващ се в затормозяване процеса на комплектоване на CMDR COE, NFIU и Бойната група? Може би разсеяност? Или банално безхаберие?

Предлагам:

В заглавието, след "Българската армия" да бъде изрично написано "и многонационалните формирования на територията на страната."

Браво, чудесно, почти отлично.

Но нека вместо да се хвърляме на голямото- високи резултати за нещо което тепърва командирите по места ще го мислят какво ще да е,първо да го докараме до удовлетворителни резултати за задължителните изисквания. Но реално - не по принципа "хартията търпи всичко".

Например по физическа подготовка. Защото там положението е смях, шок и ужас:-((((

Нека първият ясен и измерим критерий за резултат да бъде провеждане на истински изпити по ФП и който взел - да взима....... 

Щото ми е писна и български граждани и чужди военни да се подхилкват и да ме питат имаме ли изпити по физическо в нашата армия. 

Предложението е правилно и много закъсняло. Не бива български представител, без значение цивилен или военен, да се чувства унизен съпоставимо с колегите си от други страни. 

Съгласно Конституцията на Република България, чл. 5 ал. (4):

„Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат“

Съгласно Всеобщата Декларация за правата на човека, чл. 23 ал. 4.:

„ Всеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.“

От тия източника на правото следва, че:

Забраната за синдикална дейност за военнослужещите в чл. 184 на ЗОВС е противоконституционна.

       През последните десетина години се изговори и изписа много за „хибридната война“, зловредно влияние и т.н.

      Да ама едва ли някой противник би могъл да мечтае за вредоносния резултат, който чиновническото безхаберие, липсата на воля за справедливи и законосъобразни решения, нежеланието или просто мързела да се вникне в същността на нещата, са нанесли на кадровата политика на Министерството на отбраната за да се стигне до сегашният погром.

      То не бяха съкращения на новоназначени лейтенанти, които показаха че 10 годишните договори нищо не значат, некъдърни и никога несработващи кадрови модели, които се спускат за изпълнение без никакво познаване на средата, неизпълнение на допълнителни споразумения за мисии, издевателство със статута на курсантите, променени условия за пенсиониране въпреки че си постъпил при съвсем различни, система за атестиране която е пълен произвол и т.н. и т.н.......

       И всичко се стоварва върху хората в отбраната без каквато и да е възможност те да предприемат действени и организирани мерки за защита на своите интереси.

     Единствения случай за успешен отпор досега, беше при опита за редуциране на еднократното обезщетение при напускане през 2015 г. И то защото се опитаха да ни ударят заедно с МВР и ГДИН, а те все пак са по-организирани, имат си синдикати и по тази причина нещата се случиха.

     Предлагам:

В т. 44 – „Грижа за хората в отбраната“ след декларативните намерения, да се добави следното изречение:

     За целта, правото на военнослужещите да създават и участват в свои професионални съюзи за защита на трудовите им лични и колективни  интереси, следва да бъде узаконено.

Кога ще има кубинки и пагони във военния магазин на МО2?

Студентите не дължат нищо срещу изхарчените за образованието им субсидии. Ако отидат да инженерстават, лекуват, плават в полза за чужда икономика, направените за тяхното образование разходи по никакъв начин не са от полза за българската държава и общество. Курсантите са обвързани с 10 г. договори (задължителни обаче само за тях)

Студентите са свободни хора и имат право на труд. През ваканции, на намалено работно време, на студентски бригади- но те могат да се трудят и да получават пари за това . Курсантите не.

Всъщност, статута на обучаващите се във висши военни училища е ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНЕН, ето защо:

         Конституцията на Република България, която според чл. 5 е върховен закон и останалите закони не могат да и противоречат, изрично посочва в чл. 16 -  „Труда се гарантира и защитава от закона“ , а в чл. 48 е още по- недвусмислена- „Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.“

      След Конституцията са международните договори, които веднъж ратифицирани от нашата страна и обнародвани в Държавен вестник, имат примат пред националното ни законодателство. В тази връзка, чл. 23 от Всеобщата декларация за правата на човека в своя чл. 23 постановява: “ Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.“, а Харта за основните права на Европейският съюз в чл. 15 – „Свобода на избор на професия и право на труд, ал. 1 постановява, че„ всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия“.

         Стигайки до Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се натъкваме на следните положения:

      Чл. 133 ал. 2 - „Военната служба в мирно време се изпълнява като професия“. Дотук добре. Логично е да се предположи, че когато човек упражнява професия, той се труди и ползва полагащите му се трудови и осигурителни права.

      Чл. 135 ал 2 - „Курсантите са военнослужещи с особен статус“.  Тук вече се указва, че курсантите са не друго, а военнослужещи. Логично, щом са такива, е те да изпълняват военна служба, която в мирно време вече е указано какво е. Но във втората част на изречението, започва и юридическия волунтаризъм, защото вече 24 години (от първото използване на тази фраза в отменения ППЗОВС от 23.04. 1999 г.), никой не може да каже кое му е особеното на този статут. Няма такъв документ, следователно всеки може да го тълкува и преиначава както го разбира.

      Чл .142 ал. 3 - „Времето за обучение на курсантите не се зачита за трудов стаж“. Тук вече колизията между нормативните актове става очевидна и за тези които не искат да я видят: Конституцията гарантира право на труд, международните актове по които Република България е страна също, но понеже на курсантите им е приписан някакъв мистериозен „особен статут“, те изпълняват военната служба по някакъв непрофесионален и нетрудов начин. Въпреки че, друг начин за изпълнението и в мирно време, освен като професия не е посочен.

Чл. 188 ал. 2- Несъвместимост с военната служба в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия е налице, когато военнослужещият: …..3. извършва търговска дейност или работи по трудово правоотношение; Тоест - курсанта подлежи на уволнение ако реши самостоятелно да коригира безумието на което е подложен, и упражни гарантираното му от най- висши нормативни актове право на труд.  Теоретичен пример – сключи договор с някой кол център и започне да работи home office от стаята си във военното училище. И се позове на „особеният статут“, според който пък може да изпълнява военна служба без да има трудови и осигурителни права.

Параграф 22 е сатира, но това е фактическа реалност.

Накратко - подкрепям законопроекта. 

Но според мен ще срине окончателно приема за висши военни училища (дори и в сравнение с фиаското от 2023 г.)

А предвид некомплекта в БА това не е желан ефект.