Министерски съвет Портал за обществени консултации

Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за стратегическото планиране

Информация

Експорт RSS

Откриване / Приключване

22.12.2023 г. 21.01.2024 г. Неактивна

Номер на консултация

8482-K

Област на политика

Държавна администрация

Тип вносител

Национално

 

Целта на законопроекта е да уреди общи правила и принципи за стратегическо планиране на национално ниво.

С цел ефективна координация на процесите по стратегическо планиране, както и с оглед необходимостта от определяне на ясна йерархия и осигуряване на съгласуваност между националните стратегически документи, е дефинирано понятието „национална стратегическа рамка“, както и са изброени, йерархично подредени и дефинирани видовете документи, които я съставляват. С документите от рамката се определят целите в отделните области на държавната политика, както и мерките за тяхното изпълнение.

С цел постигане на съгласуваност на политиките е предложено водещ интегриран документ за стратегическо планиране да бъде Националната стратегия за развитие на Република България, като всички останали документи от Националната стратегическа рамка се разработват в съответствие с определените в нея цели и приоритети.

За документите, съставящи рамката - Националната стратегия за развитие на Република България, националните стратегии, плановете за действие и националните програми, е определено минимално им съдържание, както и общи правила относно сроковете им на действие. Със законопроекта са предложени също и единни общи правила по отношение на разработването, приемането, наблюдението, отчитането и оценката на стратегическите документи.

За осигуряване на публичност и прозрачност, както и с цел подобряване на наблюдението, отчитането и оценката на стратегическите документи, е регламентирана Информационна система за стратегическо планиране с публично достъпен онлайн модул, която ще се поддържа от Националния статистически институт и в която ще се публикуват в структуриран вид всички документи. С цел повишаване на прозрачността и насърчаване на активното участие на заинтересованите страни е предвидено задължение за провеждане на обществени консултации в процеса на разработване и актуализиране на всички документи от Националната стратегическа рамка.

Изключено от обхвата на закона ще бъде стратегическото планиране в някои области на държавната политика със строго специфичен обхват, органи и методология на планиране, а именно: национална сигурност, отбрана и въоръжени сили; регионално и пространствено развитие; управлението на държавния дълг. 

С преходни и заключителни разпоредби е предвидено в 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет да приеме Правилник за прилагането му и методически указания за стратегическо планиране.

С цел привеждане на действащата нормативна уредба в съответствие със закона, се предлагат промени в действащи специални закони, в които са регламентирани стратегически документи. Промените предвиждат изменения и допълнения на разпоредби, които уреждат компетентните органи, съдържанието и реда за разработване, приемане, актуализиране и отчитане на изпълнението на документи за стратегическо планиране на национално ниво, когато същите противоречат на въведените нови правила, както и уеднаквяване с терминологията на законопроекта.

 

Лица за контакт

---

Начини на предоставяне на предложения и становища

Документи

Пакет основни документи

---

Консултационен документ

    ---

Справка становища

    ---

Коментари

Становище на Сдружение за градски политики

Уважаеми колеги, с пълна подкрепа за законопроекта и група препоръки, становището на Сдружение за градски политики е публикувано на https://ekipnasofia.bg/zakonoproekt-strategichesko-planirane/

Становище на Сдружение за градски политики

Уважаеми колеги, с пълна подкрепа за законопроекта и група препоръки, становището на Сдружение за градски политики е публикувано на https://ekipnasofia.bg/zakonoproekt-strategichesko-planirane/

1. Уточнения върху принципни положения в ЗСП.

Диана Генкова - гл. ас. д-р по Стратегическо планиране

Според нас предлаганият проект съдържа две групи неясноти, които следва да бъдат отстранени, преди да се премине към проектите на подзаконови актове във връзка с прилагането на ЗСП – правилник за прилагане на закона и методики за разработване на документите от Националната стратегическа рамка (НСР).

Едана група са неясноти от принципни естество, в т.ч. около предмета на документите от НСР и орговорностите по разработването, приемането, изпълнението и отчитането на изпълнението им. Не може разработването, одобрението, изпълнението и отчетността на стратегически документи да са в прерогативите на едно и също звено от управленския апарат на страната.

Другата група неясноти са от дефинитивно естество и засякат категории от областта на стратегическото планиране и мениджмънта, както и измерването на икономиката. Откриват се в отделни текстове на проекта за ЗСП.

Подробният ми коментар в двете направления не може да бъде публикуван поради ограничения относно обема информация, който може да се качва тук. При заявен интерес мога да го споделя.

1. Уточнения върху принципни положения в ЗСП.

Диана Генкова - гл. ас. д-р по Стратегическо планиране

Според нас предлаганият проект съдържа две групи неясноти, които следва да бъдат отстранени, преди да се премине към проектите на подзаконови актове във връзка с прилагането на ЗСП – правилник за прилагане на закона и методики за разработване на документите от Националната стратегическа рамка (НСР).

Едана група са неясноти от принципни естество, в т.ч. около предмета на документите от НСР и орговорностите по разработването, приемането, изпълнението и отчитането на изпълнението им. Не може разработването, одобрението, изпълнението и отчетността на стратегически документи да са в прерогативите на едно и също звено от управленския апарат на страната.

Другата група неясноти са от дефинитивно естество и засякат категории от областта на стратегическото планиране и мениджмънта, както и измерването на икономиката. Откриват се в отделни текстове на проекта за ЗСП.

Подробният ми коментар в двете направления не може да бъде публикуван поради ограничения относно обема информация, който може да се качва тук. При заявен интерес мога да го споделя.

Становище на БСК

Становището на БСК е публикувано на адрес https://www.bia-bg.com/standpoint/view/32632/

Становище на БСК

Становището на БСК е публикувано на адрес https://www.bia-bg.com/standpoint/view/32632/

Публикуване на метаданните на показателите. Причинно-следствени връзки „цел-цел“ и „мерки-цел“
  1. Чл. 26, ал. 3 да бъде допълнен със следния текст: „Допълнително се въвеждат метаданни във връзка с показателите за наблюдение на постигането на целите и изпълнението на мерките, като например: дефиниции на показателите (професионални и технически), източници на данните (институции и изходни бази данни), формули за изчисление на показателите за наблюдение с посочване на всички базови параметри и метаданни за тях, статистически параметри (като например коефициент на грешки или големина на представителни извадки), отговорни институции за изчислението на показателите, препратки към публично достъпни първични проучвания или публикуване на пълната методика за изчислението на показателите, ако вече съществува такава, и друга подобна информация.

Обосновка: За да бъде полезна на обществеността, информационната система за стратегическо планиране трябва да предоставя информация за показателите за наблюдение на постигането на целите и изпълнението на мерките, която да ги прави прозрачни и разбираеми за целевата публика. Това ще допринесе за постигане на заложената цел на законопроекта „Осигуряване на публичност, прозрачност и участие на заинтересованите страни при разработването и отчитането на изпълнението на стратегическите документи.“

  1. Да бъде въведено задължение за указване на причинно-следствените връзки (cause-effect relationships) на ниво „цел-цел“ и „мерки-цел“ като минимално изискване към съдържанието на документите за стратегическо планиране в следните места в текста:
    • 1) Причинно-следствени връзки между стратегическите цели на Националната стратегия за развитие на Република България (в чл. 9, ал. 3) и стратегическите цели, формулирани в Националните стратегии и в Националните програми (в чл. 10, ал. 3 и чл. 12, ал 2.)
    • 2) Причинно-следствени връзки между мерките в плановете за действие и националните програми и целите в останалите документи за стратегическо планиране (в чл. 11, ал. 3)

Обосновка: Указването на причинно-следствените връзки ще даде възможност за съставяне на стратегически карти (strategy maps), т.е. на логически управленски модели, чиито хипотези ще могат да бъдат подлагани на проверка чрез корелационни анализи между показателите на наблюдение. Това ще даде възможност за научна идентификация на целесъобразни мерки, на релевантни и кохерентни цели и на работещи държавни политики и ще допринесе за постигане на поставената цел „Повишаване на ефективността и ефикасността в дейността на държавната администрация;“

С уважение,

Димитър Иванов

Експерт по стратегическо планиране и измерване на организационната ефективност

Публикуване на метаданните на показателите. Причинно-следствени връзки „цел-цел“ и „мерки-цел“
  1. Чл. 26, ал. 3 да бъде допълнен със следния текст: „Допълнително се въвеждат метаданни във връзка с показателите за наблюдение на постигането на целите и изпълнението на мерките, като например: дефиниции на показателите (професионални и технически), източници на данните (институции и изходни бази данни), формули за изчисление на показателите за наблюдение с посочване на всички базови параметри и метаданни за тях, статистически параметри (като например коефициент на грешки или големина на представителни извадки), отговорни институции за изчислението на показателите, препратки към публично достъпни първични проучвания или публикуване на пълната методика за изчислението на показателите, ако вече съществува такава, и друга подобна информация.

Обосновка: За да бъде полезна на обществеността, информационната система за стратегическо планиране трябва да предоставя информация за показателите за наблюдение на постигането на целите и изпълнението на мерките, която да ги прави прозрачни и разбираеми за целевата публика. Това ще допринесе за постигане на заложената цел на законопроекта „Осигуряване на публичност, прозрачност и участие на заинтересованите страни при разработването и отчитането на изпълнението на стратегическите документи.“

  1. Да бъде въведено задължение за указване на причинно-следствените връзки (cause-effect relationships) на ниво „цел-цел“ и „мерки-цел“ като минимално изискване към съдържанието на документите за стратегическо планиране в следните места в текста:
    • 1) Причинно-следствени връзки между стратегическите цели на Националната стратегия за развитие на Република България (в чл. 9, ал. 3) и стратегическите цели, формулирани в Националните стратегии и в Националните програми (в чл. 10, ал. 3 и чл. 12, ал 2.)
    • 2) Причинно-следствени връзки между мерките в плановете за действие и националните програми и целите в останалите документи за стратегическо планиране (в чл. 11, ал. 3)

Обосновка: Указването на причинно-следствените връзки ще даде възможност за съставяне на стратегически карти (strategy maps), т.е. на логически управленски модели, чиито хипотези ще могат да бъдат подлагани на проверка чрез корелационни анализи между показателите на наблюдение. Това ще даде възможност за научна идентификация на целесъобразни мерки, на релевантни и кохерентни цели и на работещи държавни политики и ще допринесе за постигане на поставената цел „Повишаване на ефективността и ефикасността в дейността на държавната администрация;“

С уважение,

Димитър Иванов

Експерт по стратегическо планиране и измерване на организационната ефективност

Отделни дефиниции на показателите за наблюдение. Публикуване на метаданните на показателите.

Уважаеми Дами и Господа

Поздравления за изготвения проект на Закон за стратегическото планиране. Положена е солидна основа, върху която може да се надгражда.

С цел постигане на ефективно стратегическо планиране правя следните четири предложения:

  1. В точка 4 на §1. на ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА да се направи диференциране на понятието „показател за наблюдение на изпълнението“, като се дефинират две отделни понятия със съответните дефиниции:
  • показател за наблюдение на постигането на стратегическите цели (ключов стратегически показател за измерване на ефективността)“ : измерител на ползата, постигнатия ефект или друг измерител на степента на постигане на определена стратегическа цел.
  • показател за наблюдение на изпълнението на мерките (ключов оперативен показател за измерване на ефикасността)“: измерител на вложения ресурс, произвеждания продукт, качеството, времетраенето или друг измерител на степента на изпълнение на определена мярка.

Обосновка: Измерването на постигането на стратегическите цели трябва да бъде ясно разграничено от измерването на изпълнението на мерките. Факт е, че настоящата „Национална програма за развитие България 2030“ изобилства от показатели на изпълнение на мерки, но изпитва хроничен недостиг на показатели на постигане на цели. Дефинирането на две отделни понятия ще даде ясни насоки при създаването на двата типа показатели, както и ще допринесе за постигане на поставената цел „Повишаване на ефективността и ефикасността в дейността на държавната администрация;“

Във връзка с горното

  • текстът в чл. 9, ал. 3, точка 3 „показател за наблюдение на изпълнението на целите“ да бъде заменен с „показател за наблюдение на постигането на целите;“.

     
  • текстът в чл. 10, ал. 3, точка 5 „показатели за наблюдение на изпълнението на стратегическите цели с текущи и целеви стойности;“ да бъде заменен с „показатели за наблюдение на постигането на стратегическите цели с текущи и целеви стойности;“

     
  • в чл. 12, ал. 2, след точка 4 да се добави нова точка с текст „показатели за наблюдение на постигането на целите с текущи и целеви стойности“, а текстът на сегашната точка 6 да се прецизира по следния начин: „показатели за наблюдение на изпълнението на мерките с текущи и целеви стойности
  1. Чл. 16, ал. 2 да бъде допълнен с израза „и показателите за наблюдение на постигането на целите“, като текстът се чете така „При разработване на документите по чл. 8, ал. 2, т. 1 и 2, както и на документите по т. 5 със срок на действие не по-кратък от 10 години, се провежда обществено обсъждане на визията, целите и показателите за наблюдение на постигането на целите на документа със заинтересованите страни.“

Обосновка: Обществеността трябва да може да се запознае и да вземе отношение по показателите за наблюдение на постигането на стратегическите цели като ключов елемент на стратегическото планиране. Тук не става въпрос да се подлагат на обществено обсъждане целеви стойности, а да се предостави информация за същността на показателя, за начина, по който се планира да се измерва или оценява степента на постигане на всяка една цел. Тази информация ще даде възможност за критичен поглед над целите и визията и ще допринесе за постигане на заложената цел на законопроекта „Осигуряване на публичност, прозрачност и участие на заинтересованите страни при разработването и отчитането на изпълнението на стратегическите документи.“.

Отделни дефиниции на показателите за наблюдение. Публикуване на метаданните на показателите.

Уважаеми Дами и Господа

Поздравления за изготвения проект на Закон за стратегическото планиране. Положена е солидна основа, върху която може да се надгражда.

С цел постигане на ефективно стратегическо планиране правя следните четири предложения:

  1. В точка 4 на §1. на ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА да се направи диференциране на понятието „показател за наблюдение на изпълнението“, като се дефинират две отделни понятия със съответните дефиниции:
  • показател за наблюдение на постигането на стратегическите цели (ключов стратегически показател за измерване на ефективността)“ : измерител на ползата, постигнатия ефект или друг измерител на степента на постигане на определена стратегическа цел.
  • показател за наблюдение на изпълнението на мерките (ключов оперативен показател за измерване на ефикасността)“: измерител на вложения ресурс, произвеждания продукт, качеството, времетраенето или друг измерител на степента на изпълнение на определена мярка.

Обосновка: Измерването на постигането на стратегическите цели трябва да бъде ясно разграничено от измерването на изпълнението на мерките. Факт е, че настоящата „Национална програма за развитие България 2030“ изобилства от показатели на изпълнение на мерки, но изпитва хроничен недостиг на показатели на постигане на цели. Дефинирането на две отделни понятия ще даде ясни насоки при създаването на двата типа показатели, както и ще допринесе за постигане на поставената цел „Повишаване на ефективността и ефикасността в дейността на държавната администрация;“

Във връзка с горното

  • текстът в чл. 9, ал. 3, точка 3 „показател за наблюдение на изпълнението на целите“ да бъде заменен с „показател за наблюдение на постигането на целите;“.

     
  • текстът в чл. 10, ал. 3, точка 5 „показатели за наблюдение на изпълнението на стратегическите цели с текущи и целеви стойности;“ да бъде заменен с „показатели за наблюдение на постигането на стратегическите цели с текущи и целеви стойности;“

     
  • в чл. 12, ал. 2, след точка 4 да се добави нова точка с текст „показатели за наблюдение на постигането на целите с текущи и целеви стойности“, а текстът на сегашната точка 6 да се прецизира по следния начин: „показатели за наблюдение на изпълнението на мерките с текущи и целеви стойности
  1. Чл. 16, ал. 2 да бъде допълнен с израза „и показателите за наблюдение на постигането на целите“, като текстът се чете така „При разработване на документите по чл. 8, ал. 2, т. 1 и 2, както и на документите по т. 5 със срок на действие не по-кратък от 10 години, се провежда обществено обсъждане на визията, целите и показателите за наблюдение на постигането на целите на документа със заинтересованите страни.“

Обосновка: Обществеността трябва да може да се запознае и да вземе отношение по показателите за наблюдение на постигането на стратегическите цели като ключов елемент на стратегическото планиране. Тук не става въпрос да се подлагат на обществено обсъждане целеви стойности, а да се предостави информация за същността на показателя, за начина, по който се планира да се измерва или оценява степента на постигане на всяка една цел. Тази информация ще даде възможност за критичен поглед над целите и визията и ще допринесе за постигане на заложената цел на законопроекта „Осигуряване на публичност, прозрачност и участие на заинтересованите страни при разработването и отчитането на изпълнението на стратегическите документи.“.

Emil Mihaylov 22.12.2023 23:46
Предложение на Института за Биомаса и Биогорива - София

ИББ работи по стратегически проект за Развитие на България - "БГ-Развитие" - bg-razvitie.alle.bg , предвиждащ многократно умножаване на БВП в рамките на десетина години, въвеждане - при база днешни нива - на минимална заплата от 2500 евро, базов доход от 800 евро, ръст на раждаемостта над 50%, връщане не всички емигранти плюс заселване на още над 5 млн. образовани чужденци, изграждане на съвършено нова иковомика и инфраструктура, въоръжени сили - army.alle.bg, селско стопанство .Проектът ще бъде финасиран изцяло извънбюджетно, извънбанково, грантово, по линия на монетарния механизом Зелен Трилионен Фонд - green-trillion.alle.bg и ще стартира през 2025-26 г. с изграждане в ИЗ-Божурище на първата от няколко десетки производствени бази, предвидени за изграждане в цялата страна .

ibb.alle.bg , ibb-bg@abv.bg

Предложение на Института за Биомаса и Биогорива - София

ИББ работи по стратегически проект за Развитие на България - "БГ-Развитие" - bg-razvitie.alle.bg , предвиждащ многократно умножаване на БВП в рамките на десетина години, въвеждане - при база днешни нива - на минимална заплата от 2500 евро, базов доход от 800 евро, ръст на раждаемостта над 50%, връщане не всички емигранти плюс заселване на още над 5 млн. образовани чужденци, изграждане на съвършено нова иковомика и инфраструктура, въоръжени сили - army.alle.bg, селско стопанство .Проектът ще бъде финасиран изцяло извънбюджетно, извънбанково, грантово, по линия на монетарния механизом Зелен Трилионен Фонд - green-trillion.alle.bg и ще стартира през 2025-26 г. с изграждане в ИЗ-Божурище на първата от няколко десетки производствени бази, предвидени за изграждане в цялата страна .

ibb.alle.bg , ibb-bg@abv.bg

История

  • Начало на обществената консултация

    22.12.2023

  • Приключване на консултацията

    21.01.2024

  • Справка за получените предложения

    ---

    Справка или съобщение.
  • Окончателен акт на Министерския съвет

    ---

    Окончателен акт на Министерския съвет

Моля изчакайте