Профил на Димитър Иванов

1. Чл. 26, ал. 3 да бъде допълнен със следния текст: „Допълнително се въвеждат метаданни във връзка с показателите за наблюдение на постигането на целите и изпълнението на мерките, като например: дефиниции на показателите (професионални и технически), източници на данните (институции и изходни бази данни), формули за изчисление на показателите за наблюдение с посочване на всички базови параметри и метаданни за тях, статистически параметри (като например коефициент на грешки или големина на представителни извадки), отговорни институции за изчислението на показателите, препратки към публично достъпни първични проучвания или публикуване на пълната методика за изчислението на показателите, ако вече съществува такава, и друга подобна информация.

Обосновка: За да бъде полезна на обществеността, информационната система за стратегическо планиране трябва да предоставя информация за показателите за наблюдение на постигането на целите и изпълнението на мерките, която да ги прави прозрачни и разбираеми за целевата публика. Това ще допринесе за постигане на заложената цел на законопроекта „Осигуряване на публичност, прозрачност и участие на заинтересованите страни при разработването и отчитането на изпълнението на стратегическите документи.“

2. Да бъде въведено задължение за указване на причинно-следствените връзки (cause-effect relationships) на ниво „цел-цел“ и „мерки-цел“ като минимално изискване към съдържанието на документите за стратегическо планиране в следните места в текста:
   • 1) Причинно-следствени връзки между стратегическите цели на Националната стратегия за развитие на Република България (в чл. 9, ал. 3) и стратегическите цели, формулирани в Националните стратегии и в Националните програми (в чл. 10, ал. 3 и чл. 12, ал 2.)
   • 2) Причинно-следствени връзки между мерките в плановете за действие и националните програми и целите в останалите документи за стратегическо планиране (в чл. 11, ал. 3)

Обосновка: Указването на причинно-следствените връзки ще даде възможност за съставяне на стратегически карти (strategy maps), т.е. на логически управленски модели, чиито хипотези ще могат да бъдат подлагани на проверка чрез корелационни анализи между показателите на наблюдение. Това ще даде възможност за научна идентификация на целесъобразни мерки, на релевантни и кохерентни цели и на работещи държавни политики и ще допринесе за постигане на поставената цел „Повишаване на ефективността и ефикасността в дейността на държавната администрация;“

С уважение,

Димитър Иванов

Експерт по стратегическо планиране и измерване на организационната ефективност

Уважаеми Дами и Господа

Поздравления за изготвения проект на Закон за стратегическото планиране. Положена е солидна основа, върху която може да се надгражда.

С цел постигане на ефективно стратегическо планиране правя следните четири предложения:

1. В точка 4 на §1. на ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА да се направи диференциране на понятието „показател за наблюдение на изпълнението“, като се дефинират две отделни понятия със съответните дефиниции:

• „показател за наблюдение на постигането на стратегическите цели (ключов стратегически показател за измерване на ефективността)“ : измерител на ползата, постигнатия ефект или друг измерител на степента на постигане на определена стратегическа цел.
• „показател за наблюдение на изпълнението на мерките (ключов оперативен показател за измерване на ефикасността)“: измерител на вложения ресурс, произвеждания продукт, качеството, времетраенето или друг измерител на степента на изпълнение на определена мярка.

Обосновка: Измерването на постигането на стратегическите цели трябва да бъде ясно разграничено от измерването на изпълнението на мерките. Факт е, че настоящата „Национална програма за развитие България 2030“ изобилства от показатели на изпълнение на мерки, но изпитва хроничен недостиг на показатели на постигане на цели. Дефинирането на две отделни понятия ще даде ясни насоки при създаването на двата типа показатели, както и ще допринесе за постигане на поставената цел „Повишаване на ефективността и ефикасността в дейността на държавната администрация;“

Във връзка с горното

• текстът в чл. 9, ал. 3, точка 3 „показател за наблюдение на изпълнението на целите“ да бъде заменен с „показател за наблюдение на постигането на целите;“.
  
   
• текстът в чл. 10, ал. 3, точка 5 „показатели за наблюдение на изпълнението на стратегическите цели с текущи и целеви стойности;“ да бъде заменен с „показатели за наблюдение на постигането на стратегическите цели с текущи и целеви стойности;“
  
   
• в чл. 12, ал. 2, след точка 4 да се добави нова точка с текст „показатели за наблюдение на постигането на целите с текущи и целеви стойности“, а текстът на сегашната точка 6 да се прецизира по следния начин: „показатели за наблюдение на изпълнението на мерките с текущи и целеви стойности

2. Чл. 16, ал. 2 да бъде допълнен с израза „и показателите за наблюдение на постигането на целите“, като текстът се чете така „При разработване на документите по чл. 8, ал. 2, т. 1 и 2, както и на документите по т. 5 със срок на действие не по-кратък от 10 години, се провежда обществено обсъждане на визията, целите и показателите за наблюдение на постигането на целите на документа със заинтересованите страни.“

Обосновка: Обществеността трябва да може да се запознае и да вземе отношение по показателите за наблюдение на постигането на стратегическите цели като ключов елемент на стратегическото планиране. Тук не става въпрос да се подлагат на обществено обсъждане целеви стойности, а да се предостави информация за същността на показателя, за начина, по който се планира да се измерва или оценява степента на постигане на всяка една цел. Тази информация ще даде възможност за критичен поглед над целите и визията и ще допринесе за постигане на заложената цел на законопроекта „Осигуряване на публичност, прозрачност и участие на заинтересованите страни при разработването и отчитането на изпълнението на стратегическите документи.“.