Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредба за условията и реда за постигане сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони, приета с Постановление № 374 на Министерския съвет от 25 ноември 2014 г.

Отново се въвеждат изисквания, които са никому необходими. Години наред информацията се е съхранявала без да има проблем, а сега ще трябва да купуваме метални каси, кутии и т.н. Ще трябва да търсим отделна стая да сложим касата... На пристанищните оператори непрекъснато се налагат нови и нови изисквания без някой да ги пита откъде ще извадят парите за поредната административна щуротия. Сега ще трябва да купим нова метална каса, защото не може счетоводителката да има достъп до плана по сигурност. Отделно и метална кутия, в която ще сложим диска с плана. Ще трябва да преместим офицера по сигурност в отделна стая (която нямаме), защото на някой му е хрумнало така. И това ако не е увеличаване на административната тежест, здраве му кажи. Поредната административна глупост просто, защото на някой софийски чиновник, който не е виждал пристанище, му е хрумнала гениална идея. Това го няма в регламентите. Дори в Закона за квалифицираната информация няма такива изисквания. Или май беше класифицираната.

П.С. Цялата наредба е тотално объркана. Какво е „пристанище“ и „пристанищно съоръжение“ май и на автора не му е ясно.

чл. 127. Изпълнителна агенция "Морска администрация" упълномощава призната организация по сигурността за извършване на една или няколко от дейностите по чл. 126, когато организацията отговаря на следните изисквания:

1. притежава опит по въпросите, свързани със сигурността;

2. запозната е с корабните и пристанищните операции, в това число познаване на устройството на кораба – ако се предоставят услуги по отношение на кораби, и архитектурата на пристанищното съоръжение и на пристанището – ако се предоставят услуги по отношение на пристанищните съоръжения и на пристанищата.

3. способна е да оценява вероятните рискове, свързани със сигурността, които биха могли да настъпят по време на корабните и свързани с пристанището или с пристанищния район операции, в това число взаимодействието пристанищното съоръжение или с пристанището, и как да се сведат до минимум такива рискове;

4. способна е да поддържа и да усъвършенства опита на персонала си;

5. упражнява мониторинг върху непрекъснатата стабилност на персонала си;

6. способна е да поддържа съответните мерки за избягване на нерегламентирано разкриване на материал, свързан със сигурността, или достъпа до него;

7. притежава познания относно изискванията на глава ХI-2 от Конвенция SOLAS, тази наредба и съответното национално и международно законодателство и свързаните със сигурността изисквания;

8. притежава текуща информация за свързани със сигурността заплахи и тенденции;

9. притежава познания за разпознаване и откриване на оръжия, общоопасни вещества и средства;

10. притежава познания за разпознаване на недискриминационна основа на характеристиките и поведението на лица, които има вероятност да бъдат заплаха за сигурността;

11. притежава познания за похватите, използвани за заобикаляне на свързаните със сигурността мерки;

12. притежава познания за сигурността и свързаното с наблюдение оборудване и системи и експлоатационните им ограничения;

13. притежава подходящи познания за други операции, свързани със сигурността, имащи потенциално влияние върху сигурността на пристанищните съоръжения и пристанищата.

Посочените критерии нямат измерител и са абстрактни. Например как се доказва „способна е да поддържа и да усъвършенства опита на персонала?

Предвид обстоятелството, че пристанищният оператор е този,  който управлява пристанищното съоръжение и знае каква е натовареността на пристанищното съоръжение, той е този, който решава какви плавателни съдове ще приема и на кои кейови места ще пристават в пристанищното съоръжение, то пристанищният оператор е лицето, което следва да предложи какви зони с различен достъп до тях, вкл. и зони със свободен достъп може да има на територията на управляваното от него пристанищно съоръжение. Работната група, изготвяща оценката, от своя страна ще реши предложението дали е коректно и съответстващо на нормативната уредба, дали изобщо е възможно обособяване на зони със свободен достъп и приложимо ли е в конкретното пристанищно съоръжение.

Предлагам освен новата алинея в чл. 72, ал. 6 от проекта на Наредба за реда и условията за постигане на сигурността на корабите, пристанищата и пристанищните райони да има още една алинея  (7), като структурата на новите изменения да бъде така:   

(6) В плана за сигурност могат да се предвидят различни зони в зависимост от констатациите в оценката на сигурността на пристанищното съоръжение. В зони със свободен достъп не се прилагат изискванията за контрол на достъпа за първо и второ ниво на сигурност.“

(7) Зони със свободен достъп на територията на пристанищното съоръжение могат да се обособят по предложение на пристанищният оператор по чл. 116, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за морските пространства вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и които зони не се посещават временно от кораби, попадащи в обхвата на ISPS Code.

1. Чл. 103, ал. 4 гласи: „Върху всяка страница с актуализирана информация се поставя печат за съгласуване, като се отбелязва номера на протокола и датата на утвърждаване от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.

Създават се ал. 5-7:

„(5) По един екземпляр от утвърдения протокол от проверката по чл. 103, ал. 2, заедно с единия екземпляр от съгласуваните страници, се изпраща в съответната териториална дирекция „Морска администрация”.

(6) Екземплярите по ал. 5 се предават от Изпълнителна агенция „Морска администрация” на съответния орган по сигурността на пристанището, в който попада пристанищното съоръжение, чийто план за сигурност се променя.

(7) Органът по сигурността на съответното пристанище изпраща по едно копие от съгласуваните страници на лицата по чл. 74, ал. 3, т. 3-6 или на лицата по чл. 96, ал. 1, т. 3-5 за прилагането им като неразделна част от този план.“

Процедурата е сложна и безсмислена. Не е необходимо ИАМА да предава екземплярите от променените страници на плана на пристанищното съоръжение на органа по сигурност на пристанището, който след това да ги връчва на лицата. Още повече, че лицето по чл. 74, ал. 3, т. 3 е самият орган на пристанището т.е. трябва да ги връчи сам на себе си. Това е задължение на ИАМА, аналогично на процедурите по връчването на оценките и плановете за сигурност описани в чл. 74 и чл. 96. Не е ясно също как един хартиен екземпляр ще се връчи на няколко лица. Т.е. това трябва да е електронно копие.

2. Чл. 106 ИАМА е контролен орган и следва да контролира изпълнението на Регламента, Директивата и Наредбата, респ. провеждането на учения. В тази връзка ученията трябва да се организират от органа по сигурност на пристанището.

3. Срокът за писмените възражения или становище по отразените в протокола констатации по чл. 107, ал. 4 да се намали на 3 дена, аналогично на срока в НИЕГПСПО. Пример: Протоколът е съставен на 06.02.2024 г. (вторник). Изготвя се от инспекторите на 09.02.2024 г. (петък). Тъй като протоколът не може да се изпрати на лицето по електронен път инспекторът го уведомява, да дойде да си получи протокола срещу подпис. Лицето, което е добронамерено, макар да знае, че протоколът съдържа предложение за задължителни предписания, се явява в администрацията на 13.02.2024 г. (пак вторник). Има 7 дни да възрази. На 20.02.2024 г. (пак вторник) изпраща възражения по протокола, по които директорът на съответната дирекция иска становище от инспекторите извършили проверката и т.н. Срокът за задължителни предписания (14 дни от дата на проверката) е изтекъл.

4. Чл. 144д. (1) Не се разрешава предаването и приемането на документи, съдържащи информация по чл. 144а, ал. 1, извън посочените помещения за съхранение в съответното ведомство или друга структура по чл. 14, ал. 1.

Как се тълкува този член? Хем ги изпращаме по пощата, хем електронно, хем не можем да ги изнасяме извън помещенията.

5. Чл. 144е. (1) Всички документи, съдържащи информация по чл. 144а, ал. 1, се изпращат с придружително писмо, което се регистрира в деловодството на ведомството или структурата получател.

Чл. 71, ал.2, чл. 74, ал. 3, чл. 89, ал. 2 и чл. 96, ал. 1 предвиждат изпращане на електронно копие. С придружително писмо ли ще се изпращат? Целта на електронното копие е улесняване на работата на ИАМА, членовете на комисиите по изготвяне на оценките и плановете и пристанищните оператори. Протоколите с писма ли ще се изпращат? Защо е отпаднал най-сигурният начин за предаване на документацията – връчване на ръка срещу подпис?

1. Чл. 67. (9) гласи: “След получаване на заявлението по ал. 8 съответната дирекция "Морска администрация" извършва допълнителни проверки, ако е необходимо, и предприема едно от следните действия:

1. извършване на нова оценка на пристанищното съоръжение и нейното одобряване при условията и по реда на този раздел, или,

2. изготвя писмено мотивирано становище, че не е необходима актуализация на оценката за сигурност и/или на плана за сигурност на пристанищното съоръжение.“

Ако се прецени, че не е необходима актуализация на оценката за сигурност, то горното трябва да се удостовери по подходящ начин, така че да е видно, че оценката за сигурност, както  и плана за сигурност на пристанищното съоръжение са валидни още пет години. Горното трябва да се валидира от одобряващия орган по подходящ начин върху заглавната страница на оценката/плана. Такъв текст трябва да се запише в Наредбата.

2. Чл. 74, ал. 4 да отпадне. Планът съдържа информация, която не би следвало да е достъпна за всеки и няма как да се комбинира напр. с аварийния план, който е достъпен за широк кръг от лица.

3. Чл. 80 Считам създаването на пристанищен съвет за сигурност към всяко пристанищно съоръжение за ненужно. Цялата организация е изключително тромава. Създаването на такъв съвет е предвидено единствено в Директивата и съществуването му е оправдано в пристанище. Обикновено по-голямата част от членовете на т.нар. пристанищен съвет за сигурност са членове и на останалите съвети на другите пристанищни съоръжения, както на съвета по сигурност на пристанището. При кризисна ситуация тези членове ще участват и в други „кризисни щабове“, „съвети“ и т.н. към ведомства, областни и общински щабове. Тоест при реална обстановка тези съвети няма да работят ефективно или въобще няма да работят, а описаното в Наредбата ще остане само на книга.

По отношение функциите и отговорностите на съвета забележките са подробно описани по-горе.

4. Чл. 93, ал. 3 Планът за сигурност на пристанище е компилация от плановете за сигурност на пристанищните съоръжения, които влизат в състава съответното пристанище. Логично е структурата на плана да е сходна с тази на плановете на пристанищните съоръжения. Предложената структура е много сложна, а ал. 4 е задължителна за спазване.

5. Чл. 103, ал. 3 Не става ясно кой назначава комисията за извършване на нова оценка на сигурността.

1. Чл. 67, ал. 4 гласи: „При промяна на статута на пристанищното съоръжение се изисква изготвяне на нова оценка от компетентните органи по ал. 1, а при необходимост – и актуализиран/нов план за сигурност.“

Противоречи на Регламент 725/2004, който изисква планът за сигурност да е изготвен въз основа на извършена оценка на сигурността на пристанищното съоръжение. Т.е. няма как да е извършена оценка без да се изготви актуализиран/нов план за сигурност.

2. Чл. 67, ал. 5 „Оценката за сигурност на пристанището се преразглежда от съответния съвет за сигурност на пристанищното съоръжение:

1. поне веднъж на пет години – след първоначалната оценка или след нейното последно преразглеждане или актуализация;

2. при настъпили промени, водещи до увеличаване на рисковете за сигурността, и при промени, свързани с пристанищната инфраструктура.“

Директива 2005/65/ЕС предвижда създаването на съвет за сигурност на пристанищата, чиято функция е даването на практически съвети по сигурността.

(9) Member States should be able to establish port security committees entrusted with providing practical advice in the ports covered by this Directive.

Т.е. това е консултативен орган по сигурността към съответното пристанище. В проекта на Наредбата е предвидено създаването на пристанищни съвети по сигурност освен на пристанищата и на пристанищните съоръжения. Освен това на пристанищните съвети по сигурност на съответните пристанищните съоръжения са делегирани прекалено големи правомощия в т.ч. приемане на решение за преразглеждане на оценката за сигурност. Т.е. преразглеждането на оценката е оставено на волята на пристанищните съвети по сигурност, членовете на които не винаги са безпристрастни. Дори „при настъпили промени, водещи до увеличаване на рисковете за сигурността, и при промени, свързани с пристанищната инфраструктура“, ако пристанищният съвет реши, че тези промени не са съществени и не водят до рискове за сигурността е възможно да не се пристъпи към извършване на нова оценка.

Считам, че информацията, съдържаща се в оценките и плановете за сигурност не би следвало да е достъпна за всички членове на пристанищния съвет (той е само консултативен орган). Считам също, че не всички членове на пристанищния съвет имат необходимите компетенции, познания и правомощия да разглеждат и преценяват информацията, която се съдържа в оценките и плановете за сигурност. Не на последно място текстът от Регламента е императивен по отношение на големите промени. В тази връзка преразглеждането на оценката с цел актуализация на плана следва да е задължително, когато е констатирано от компетентните органи. По-долу са съответните текстове от Регламента.

15.3 The persons carrying out the assessment shall have appropriate skills to evaluate the security of the port facility in accordance with this section, taking into account the guidance given in part B of this Code.

15.4 The port facility security assessments shall periodically be reviewed and updated, taking account of changing threats and/or minor changes in the port facility, and shall always be reviewed and updated when major changes to the port facility take place.

За целта в Наредбата следва да се запишат ясни и точни критерии (напр. промяна на границите на пристанищното съоръжение, промяна на обработваните товари, промяна на складовите площи, промяна в инфраструктурата, промяна на съоръженията свързани със сигурността и др.), определящи при какви обстоятелства задължително се извършва нова оценка.

Чл. 1 от проекта на Наредбата гласи: „Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат условията и редът за постигане сигурността на морските кораби, плаващи под българско знаме, пристанищни съоръжения и пристанища по чл. 106а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ), наричани по-нататък „пристанищата“.

В цитираният в заглавието на проекта на Наредбата чл. 106а от ЗМПВВППРБ не са описани пристанищните съоръжения, които попадат в морските пристанища Варна и Бургас, респ. не става ясно за кои точно пристанищни съоръжения ще се прилага Наредбата. Не става ясно кои са „пристанищните съоръжения“ по чл. 1 от Наредбата. Явно са нещо различно от „пристанищата по чл. 106а от ЗМПВВППРБ“, но не става ясно кои са? Освен това по-нататък в текста на Нредбата продължава да се говори за „пристанищни съоръжения“, а не само за „пристанища“, както е записано в чл. 1.

Трябва точно да се определят пристанищните съоръжения от пристанищата по чл. 106а от ЗМПВВППРБ и другите пристанищните съоръжения по чл. 1, за които ще се прилага Наредбата.

Регламент 725/2004 ясно определя за кои кораби и пристанищни съоръжения се прилага, а именно:

3.1 This Code applies to:

.1 the following types of ships engaged on international voyages:

.1 passenger ships, including high-speed passenger craft;

.2 cargo ships, including high-speed craft, of 500 gross tonnage and upwards; and

.3 mobile offshore drilling units; and

.2 port facilities serving such ships engaged on international voyages.

Проектът на Наредба въвежда други критерии, освен записаните в Регламента и стеснява обхвата му на приложение. Налице е противоречие с Регламент 725/2004.