Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството

Необходимост от включването на изрични текстове, въвеждащи изключение от изготвяне и представяне на  доклад  за устойчивост по отношение на дружества в ликвидация и несъстоятелност.  

Необходимо е в ЗИД на Зсч. да се въведат изрични текстове, с които да се въведе изключение за изготвяне и представяне на доклад за устойчивост по отношение на дружествата в ликвидация и несъстоятелност относно.

Това е обосновано, предвид текстовете на Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 573/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта, които предстои да бъдат имплементирани в ЗИД на Зсч.

От преамбюла на Директивата, както и от самите текстове става ясно, че за компаниите се въвежда изискването да изготвят план за устойчивост и отчитането на постигнатите цели в специален доклад, което предполага наличие на дружество, което извършва активна търговска дейност.   

При отчитане на обстоятелството, че счетоводното отчитане от страна на дружества в ликвидация, се осъществява на базата на национален счетоводен стандарт (СС 13 „Отчитане при ликвидация и несъстоятелност“), а отчитането на устойчивостта, което ще се извършва на база стандарти ЕFRAG, които в голяма степен са съобразени и отчитат изискванията на МСФО, считам че изискванията на Директивата и ЗИД на Зсч относно изготвяне на доклад за устойчивост няма как да бъдат съобразени. Отчитайки факта, че съгласно изискването на чл. 41, ал. 3 от ЗИД на ЗСЧ въвежда и изискване за маркиране на отчета за устойчивостта, включително информацията, предвидена за оповестяване по чл. 8 от Регламент (ЕС) 2020/852, считам, че изискванията на Делегиран регламент 2019/815, с който се определя единен електронен формат за отчитане, са неприложими спрямо дружествата в ликвидация.

Наред с това и доколкото целите на производството по ликвидация е да се преустанови търговската дейност на предприятието, да се оптимизират разходите му, да се удовлетворят всички кредитори, като останалото имущество се разпредели на акционерите под формата на ликвидационен дял считам, че с въвеждане на изключение за дружествата в ликвидация и несъстоятелност за изготвяне и представяне на доклад за устойчивост ще допринесе в максимална степен за постигането им. Изричното уреждане на този въпрос в ЗИД на Зсч. ще допринесе също така за преодоляване на неяснотата по отношение на приложимостта на делегирания регламент спрямо дружества с открито производство по ликвидация.

• В пар. 30, ал. 1, т. 3, букви "б" и "в" от законопроекта накрая следва да се добави ", с изключение на микропредприятия", за да се изпълни изскването на чл. 5, пар. 2, б. "в", т. ii и iii от Директива (ЕС) 2022/2464, който изисква посочените малки и средни предприятия да не са микропредприятия.
• Пар. 6 от законопроекта да гласи:
  
  "В чл. 30, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
  
  1. Създава се нова т. 2:
  
  „2. ангажимент за изразяване на сигурност по устойчивостта;“
  
  2. Досегашната т. 2 става т. 3;
  
  3. Досегашната т. 3 става т. 4."
  
  Целта на изменението е разграничаване на сумите, дължими за НФО от тези за изразяване на сигурност по устойчивостта, тъй като тези два ангажимента биха били извършвани от различни регистрирани одитори.
• Навсякъде в текста думите "които са предприятия от обществен интерес по смисъла на §1, т. 22, буква „а“ от допълнителните разпоредби" да се заменят с "чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава - членка на Европейския съюз" с цел по-малко препратки и по-голяма яснота на разпоредбите.

Познавател ли раз.бой.ническата приказка на Карл Чапек?!

Един път, два пъти, три пъти може да я препрочетете, за да разчетете простичкото упътване за създаване на модерни за времето си професии по силата на закона...

Прекрасна е идеята за изчисляване на нивото на устойчивост и още няколко други сметки ми хрумват, който могат да се направят на чужда сметка и на чужд груб. Но кой ще плаща за правенето на сметките или на чужд гръб и сто тояги са малко?! Който поръчва музиката, той да си плаща, биха казали малкия и средния бизнес. Тези хора, които имат бизнес идея и искат да я реализират, искат да работят, а не да плащат за още една и още една сметка, защото на някой му е хрумнал да направи поредната статистика и му трябват данни, за да си захрани програмката. На който му трябват данните, той да си плати и за създаването на данните! Може би трябва да помислите как да облекчите и оставите хората да работя това което могат, вместо да ги карате да плащат и плащат за чужди прищявки и сметкаджийски истории. Превъзпитаните в доброта и послушание, които са под опеката на държавата и част от новите.стари буферни професионални гилдии между бизнеса и държавата, моля да преминат на чиста държавна сметка и държавата да им плаща хонорарите за каквото и да ви е хрумнало, но не натоварвайте бизнеса с поредните задачки.закачки. Не случайно земеделците, така наречените трактористи, протестират. С увеличаване на бюрократщината може да предизвикате и поредните натоварени с бумащина работещи на про.тест. Първо се опитайте да планирате устойчив бюджет без да включвате в сметките си малките и средните предприятия и да видим как ще излезе държавната сметка тогава?! А след това си приберете устойчиво буфера на държавна хранилка, както е и на практика, но отчитано устойчиво през трети джоб, и освободете малкия и среден бизнес от прекомерните тежести и задушаващи неустойчиви политики.