Моите коментари
Във връзка със ЗИД на Закон за индустриалните паркове, се предвижда с изменение в ЗУТ да се допусне обособяване на индустриални паркове в територии без действащ ОУП, за които не е необходим сертификат за клас инвестиции по Закон за насърчаване на инвестициите, чрез допълнение в чл. 109 (3). Това приравнява частни инвестиции с неясна обществена значимост (намалени са прагове в ЗИД на ЗИП) към обекти от висок обществен приоритет за които е допустима промяна на предназначение в територии без действащ ОУП. Предлагам да се допълнени и чл. 109 (4), уреждащ обема и съдържанието на ПУП по чл. 109 (3), като процедирането на тези ПУП се извършва съгласно разпоредбите на чл. 124, чл. 124б и чл. 127 от ЗУТ. Така обектите по чл. 109 (3) ще се приравнят на обекти в територии с влязъл в сила ОУП, по отношение информираност на обществото (ще са длъжни да извършат обществено обсъждане на инвестиционното намерение и проекта да бъде публикуван на сайтовете на съответните общини) с което ще се избегне неравнопоставеност между инвеститорите на териториален принцип. С уважение: арх. К. Христов
Моите коментари
Въведените към момента, с Наредбата, дефиниции на понятията „на място“ и „в близост“ не спомагат за реализиране на намеренията заложени в Закона за енергийна ефективност. Текущата им дефиниция не е съобразена с практическото състояние на урбанизираните територии и могат да се приложат само в силно ограничен кръг от слабо урбанизирани територии по отношение „на място“, а „в близост“ е неприложима поради забрана за използване на наличните разпределителни мрежи. Предлагам преразглеждане на дефиницията „на място“, която да се разбира като граници на една функционална зона (Жм, Жс, Жг, Ц, Пп и т.н.), а не на конкретен имот. Изследвания показват, че жилищни сгради над 6 етажа и офисни сгради над 3 етажа не могат ефективно да осигурят необходимата им енергия от възобновяеми източници в границите на обичайните им имоти. Необходимо е нормите на наредбата да стимулират колективна ангажираност както на връзките потребител-потребител така и на връзките производител-потребител не само като индивидуални решения, но и като колективни договори. Предлагам преразглеждане на дефиницията „в близост“, така че производител на енергия от възобновяеми източници и краен консуматор на същата да могат да използват съществуващата преносна или разпределителна мрежа за връзка ако се намират на територията на една и съща община или поне в границите на една и съща урбанизирана територия. При съвременните темпове на урбанизация и уплътняване на застрояването е нереално очакването всеки урегулиран поземлен имот да произвежда необходимата му енергия, но нормите трябва да стимулират производството на възобновяема енергия да се извършва в близост до крайния потребител, за разлика от текущото състояния на масово разпространение на обекти за добив на възобновяема енергия далеч от крайни потребители.
Разпоредбата на чл. 21 (1) т. 1 необосновано въвежда изисквания за сгради с близко до нулево потребление на енергия едновременно за публичните органи и частния сектор след като в Плана за въвеждането на изискванията е заложен двуетапен преход. На практика така се губи тестовия период и възможността за калибриране на модела което може да се случи единствено при въвеждане на изискванията в двугодишен предварителен период за публичните органи. Така ще може да се направи оценка на заложените критерии, тяхната практическа приложимост и евентуалното им прецизиране. Предлагам да се спази принципа за двуетапно въвеждане на изискванията за сгради с близко до нулево потребление на енергия, като се отложи въвеждането по отношение на сгради в частния сектор.
С уважение, арх. Костадин Христов
Моите коментари
§ 296. Членове 657 - 659 се изменят така:
Чл. 657. (1) При предвиждане на гаражи в подземни или полуподземни етажи на сгради, сградите или частите от тях съгласно чл. 12, ал. 1 се проектират от I или II степен на огнеустойчивост, като максимално допустимата площ на гаражите се определя съгласно табл. 71.
(2) Когато сградите или части от тях съгласно чл. 12, ал. 1 включват само подземни и/или полуподземни етажи, максимално допустимата площ на гаражите в тях се определя съгласно табл. 71 като за сгради с един надземен етаж.
Чл. 658. (1) Зарядните точки за електрически превозни средства в гаражите се монтират върху повърхности с клас по реакция не по-нисък от А2.
(2) Когато в гараж е проектирана пожароизвестителна система, се предвижда блокировка за автоматично изключване на захранването на зарядните точки за електрически превозни средства в гаража при задействане на пожароизвестителната система. (Коментари: Неясна разпоредба, ще се блокира автоматично изключване на захранване за зареждане или автоматично ще се изключва, да се има в предвид следващата забележка която предполага отделна кабелна линия от паркомясто към електромер на собственик. Необходимо е прецизиране на нормата.)
(3) В гаражите, предназначени за паркиране на повече от 10 МПС без отделянето им в гаражни клетки, разстоянието от паркомясто, оборудвано със зарядна точка за електрически превозни средства, до евакуационен изход е не по-малко от 5 m. (Коментари: Да се има в предвид, че всички паркоместа в жилищни сгради трябва да са оборудвани с възможност за зареждане чл.50 (7) Наредба РД-02-20-2. Необходимо е прецизиране на нормата.)
Чл. 659. Когато са предвидени асансьори за вертикално или хоризонтално пренасяне на автомобили в гаражите, същите се захранват с електрическа енергия като потребители от първа категория с автоматично превключване на захранването съгласно Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Вторият независим източник следва да осигурява електрозахранване на същите асансьори в продължение на не по-малко от 60 min.“ (Мотиви: Няма ясна причина автомобилите да се ползват с предимство пред хората, целта на наредбата е безопасна евакуация на хора, а не на оборудване)
С уважение: арх. К. Христов
§ 70. Създават се чл. 111 и 112:
„Чл. 111. (1) При проектиране на смукателни вентилационни инсталации за отвеждане на газове и пари, получени в резултат на температурната обработка на хранителни продукти, при които е предвидено преминаване на елементи на инсталациите през междуетажните преградни конструкции на сградите, се спазва едно от следните изисквания:
1. въздухопроводите на смукателните вентилационни инсталации извън кухненските помещения са с минимална огнеустойчивост (с критерий EI), съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичаните от тях междуетажни преградни конструкции съгласно колона 6 на табл. 3, но не по-малка от EI 30;
2. въздухопроводите на смукателните вентилационни инсталации извън кухненските помещения са разположени във вентилационна шахта с минимална огнеустойчивост (с критерий EI), съответстваща на нормативната огнеустойчивост за пресичаните междуетажни преградни конструкции съгласно колона 6 на табл. 3, но не по-малка от EI 30;
3. отвеждането на газове и пари, получени в резултат на температурната обработка на хранителни продукти извън кухненските помещения се извършва към вентилационна шахта сифонен тип с минимална огнеустойчивост (с критерий EI), съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичаните междуетажни преградни конструкции съгласно колона 6 на табл. 3, но не по-малка от EI 30.
(2) Пожарозащитни прегради (с изключение на брандмауерите) може да бъдат пресичани от въздухопроводи и вентилационни шахти по ал. 1, при условие че въздухопроводите/шахтите са с огнеустойчивост, съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичаната преграда и преминават транзитно през помещенията и етажите, разделени с пожарозащитни прегради. Не се разрешава на въздухопроводите по ал. 1, от професионални/търговски кухни да бъдат монтирани пожарни клапи.
(3) Въздухопроводите на смукателните вентилационни инсталации за отвеждане на газове и пари, получени в резултат на температурната обработка на хранителни продукти, както и вентилационните шахти по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 се предвиждат от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. В шахтите по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 от професионални/търговски кухни, не се разрешава да преминават други въздухопроводи, както и тръбопроводи, кабели, съоръжения и комуникации.
(4) Не се разрешава смукателните вентилационни инсталации за отвеждане на газове и пари, получени в резултат на температурната обработка на хранителни продукти, да се свързват към комините на сградите, към вентилационните шахти или въздухопроводите на санитарните помещения, както и към всякакви други вентилационни инсталации.
(5) Допуска се отвеждането на газове и пари, получени в резултат на температурна обработка на хранителни продукти, да се предвиди към вентилационна шахта съгласно ал. 1-3, проектирана в общо тяло с комин на сграда, ако няма връзка между вентилационната шахта и димоходите на комина и са спазени изискванията за необходимата огнеустойчивост на шахтата и на комина.
Чл. 112. (1) Смукателните вентилационни инсталации за отвеждане на газове и пари, получени в резултат на температурната обработка на хранителни продукти от професионални/търговски кухни се проектират като самостоятелни инсталации за всяка кухня. за всеки самостоятелен обект. (Мотиви:„всяка кухня“ е много общо понятие позволяващо интерпретации и свеждане до единично помещение)
(2) Не се разрешава смукателните вентилационни инсталации по ал. 1 да се свързват към смукателни вентилационни инсталации за отвеждане на газове и пари, получени в резултат на температурната обработка на хранителни продукти от кухни в жилища.
(3) Не се разрешава смукателните вентилационни инсталации по ал. 1 да бъдат проектирани с гъвкави въздухопроводи извън обхвата на обекта. (Мотиви: въведена е силно ограничаваща забрана възпрепятстваща технологични промени в кухненското оборудване)
...
Предложения за промени в Нaредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар
§ 32. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „изходите“ се заменя с „евакуационните изходи“.
2. В ал. 2:
а) точки 1 и 2 се изменят така:
„1. 20 m от която и да е точка до евакуационен изход (фиг. 7) при път за евакуация в една посока;
2. 40 m за най-краткия евакуационен път, от която и да е точка до евакуационeн изход (фиг. 8) при пътища за евакуация в две или повече посоки (алтернативни евакуационни пътища);
в) създава се т. 3:
„3. при помещение с два или повече евакуационни изхода, в което има местоположения с еднопосочна евакуация - дължината, определена на фигури 8A и 8Б, като дължината на евакуационния път с еднопосочна евакуация не трябва да надвишава 20 m, а дължината на евакуационния път при наличие на алтернативни евакуационни пътища не трябва да надвишава 40 m за най-краткия евакуационен път.
3. В ал. 3:
а) в основния текст думата „превишава“ се заменя с „надвишава“;
б) създава се т. 3:
„3. дължината, определена на фигура 8Б - при пътища за евакуация в две или повече посоки (алтернативни евакуационни пътища), при които има участък с еднопосочна евакуация, като дължината на участъка с еднопосочна евакуация от вратата на най-отдалеченото помещение до мястото с възможност за алтернативна евакуация не трябва да надвишава 20 m, а общата дължина на евакуационния път от вратата на най-отдалеченото помещение до вход в съседна защитена зона, в съседна безопасна зона или в евакуационно стълбище не трябва да надвишава 40 m за най-краткия евакуационен път.“
4. Фигури 9 и 10 се изменят така:
Мотиви: За да съответстват нормите на приложените фигури и обясненията към тях. Гарантира се че най-краткия евакуационен път при наличие на алтернативни маршрути няма да надхвърли 40 м, но не се ограничава броя и дължината на алтернативните евакуационни пътища – смисъла на всички приложени фигури с обяснения към тях.
5. Създава се ал. 5:
6. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Допуска се евакуационният път от която и да е точка на помещения от категория по пожарна опасност Ф5Г и Ф5Д да се проектира с дължина при пътища за евакуация в две или повече посоки не по-голяма от 100 m за най-краткия евакуационен път, измерена до краен евакуационен изход и с дължина при път за евакуация в една посока не по-голяма от 50 m, измерена до краен евакуационен изход, ако са изпълнени следните условия:
1. помещенията са разположени в едноетажна сграда (или част от едноетажна сграда съгласно чл. 12, ал. 1) от същата категория по пожарна опасност;
2. сградата или частта от нея съгласно чл. 12, ал. 1 е изпълнена от I, II степен на огнеустойчивост или от пожаронезащитена стоманена конструкция.“
7. Създават се ал. 7 и 8:
„(7) Допуска се евакуационният път от която и да е точка на помещения от категория по пожарна опасност Ф5В до краен евакуационен изход да се проектира с дължина не по-голяма от 60 m за най-краткия евакуационен път, при пътища за евакуация в две или повече посоки и с дължина не по-голяма от 30 m при път за евакуация в една посока, ако са изпълнени следните условия:
1. помещенията са разположени в едноетажна сграда (или част от едноетажна сграда съгласно чл. 12, ал. 1) от категория по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г или Ф5Д;
2. сградата или частта от нея съгласно чл. 12, ал. 1 е от I степен на огнеустойчивост;
3. осигурени са автоматична пожароизвестителна система и автоматична спринклерна пожарогасителна инсталация (независимо от това, дали съгласно приложение № 1 се изискват такива) за цялата площ на сградата или частта от нея съгласно чл. 12, ал. 1.
(8) Допуска се евакуационният път от която и да е точка на бани, сауни, басейни, спа центрове и други подобни от подклас Ф3.4 да се проектира с дължина при пътища за евакуация в две или повече посоки не по-голяма от 100 m за най-краткия евакуационен път, измерена до краен евакуационен изход или евакуационен изход съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1, 2 или 4 и с дължина при път за евакуация в една посока не по-голяма от 50 m, измерена до краен евакуационен изход или евакуационен изход съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1, 2 или 4.“
Мотиви: Следвайки философията на промените в алинеи 2 и 3, няма причина същата да не бъде приложена за следващите алинеи 6, 7 и 8.