Профил на Лазар Лазаров

Съгласно текста на новата ал. 2 на чл. 1 „Изменението на цената на договор за обществена поръчка и рамково споразумение цели да компенсира съществено увеличение на разходите за основни стоки и материали, формиращи стойността на договор или рамково споразумение, в резултат на инфлация, към момента на фактическото им извършване“.

Считаме, че така фиксираният момент на изменение цената на съответния договор би създал определени практически пречки и затруднения. По-конкретно, предложеният Проект не създава механизъм за определяне и установяване на конкретните стойности на извършените разходи за стоки и материали. Нещо повече, в Проекта съществува вътрешно противоречие, доколкото ал. 2 на новосъздадения чл. 4а предвижда, че „Към отчета по ал. 1 се прилагат съставените актове и протоколи съгласно Наредба № 3 от 31 юли 2003 г., както и други доказателства съгласно договора или рамковото споразумение, удостоверяващи извършване на дейностите“. Актовете по Наредба № 3 се съставят по повод не само извършването, но преди всичко приемането на вече изпълнените работи, т.е. именно удостоверяването и приемането на извършените СМР позволява и установяване размера на съответните разходи. (В допълнение, визираните актове включват като приложение количествени сметки/отчети, позволяващи точното измерване обема на изпълнените дейности, вкл. обема на вложените стоки и материали). От казаното следва, че именно момента на приемане на работите е меродавен относно определянето на извършените разходи за основни стоки и материали, формиращи стойността на договора.

Наред с горното следва да се отбележи, че към момента на фактическо извършване на работите липсва яснота дали те ще бъдат одобрени и приети от страна на Възложителя, както и в какъв обем – оттук и самата индексация няма как да бъде практически приложена или нейното прилагане би било крайно затруднено и потенциално опорочено.

Въз основа на гореизложеното, предлагаме текстът на чл. 1, ал. 2 от Методиката да придобие следната редакция: „Изменението на цената на договор за обществена поръчка и рамково споразумение цели да компенсира съществено увеличение на разходите за основни стоки и материали, формиращи стойността на договор или рамково споразумение, в резултат на инфлация, към момента на приемането им“.

По-нататък, във връзка с разпоредбата на чл. 4а, ал. 1 (нова) от Проекта, съобразно която: „В 30-дневен срок от изтичане на съответното календарно тримесечие, страните по договор за обществена поръчка или рамково споразумение съставят междинен тримесечен отчет за нуждите на индексацията, в който се посочват видът, количеството и стойността на извършените през тримесечието строително-монтажни работи.“, следва да се има предвид, че в действащото законодателство не се съдържат разпоредби, задължаващи Възложителите на обществени поръчки да разглеждат и приемат работите, изпълнени от изпълнителите в определен срок, нито се предвиждат законови санкции за Възложителите в подобни случаи. Свидетели сме на случаи, при които приемането на работите се извършва в срок до 60 дни, например. В този случай, ако работите са изпълнени в м. март, на основание чл. 4а от Проекта, страните следва до края на м. април да съставят междинен тримесечен отчет за нуждите на индексацията, в който да посочат видът, количеството и стойността на извършените дейности и тогава ще се поради въпросът – съставяйки този отчет, налице ли ще бъде приемане на работите от възложителя или не и дали няма да станем свидетели на откази на възложители да подписват подобни отчети?!?! С оглед на тези съображения, предлагам разпоредбата на чл.4а, ал.1 (нова) от Проекта да отпадне.

Не на последно място, недоумение буди и разпоредбата на чл. 1, ал. 3 (нова) от Проекта, съобразно която: „(3) Методиката не се прилага по отношение на строително-монтажни работи и доставки, извършени след като изпълнителят на договора или рамковото споразумение е изпаднал в забава поради причини, за които отговаря.“

Считаме, че цитираният текст е незаконосъобразен, доколкото въвежда ограничения, които не се съдържат в Закона за обществените поръчки. Допълнително, всеки един договор съдържа клаузи за санкциониране на Изпълнител при забава в изпълнението на възложените му работи. Разглежданата разпоредба от Проекта на практика съставлява втора санкция за изпълнителя за едно и също деяние, което е недопустимо, поради което предлагам клаузата да отпадне.