Профил на Валентин Стойков

Внимателно трябва да се прегледа законодателството и практиките за прилагането му с цел да се избегнат абсурдни ситуации като тези:

 

Гражданинът, останал без документ за самоличност, иска да му бъде издаден нов, обаче го пращат в друг град (по адресна регистрация), а да стигне до там не е възможно, защото парите му са в банка, която иска да види лична карта за да му разреши теглене. Не може да вземе кредит, защото фирмите за бързи кредити не дават такива на лица без лична карта. Не може да си промени адресната регистрация, защото му искат лична карта при подаване на заявлението за промяна на постоянен адрес.

 

Не може да подаде заявление за настаняване в център за временно настаняване, защото без лична карта отказват да го регистрират, а без регистрация не може да получи документ от директора на центъра за адрес, с който да си направи адресна регистрация. Без адресна регистрация не му дават лична карта (последното е по действителен случай и този законопроект би трябвало да реши този проблем).

 

Чакането на един месец по чл. 89а. за служебна регистрация е неприемливо. Без лична карта лицето няма как да подаде заявление, че иска да му бъде даден постоянен адрес, защото длъжностното лице ще каже, че има правила - без лична карта не може да се подава заявление. Това е само един от мотивите ми срокът по чл. 89а за автоматично получавне на служебен адрес да се намали от месец на нула (служебният адрес да се дава незабавно едновременно със заличавнето на стария постоянен адрес).

 

 

Нехуманно е да се иска предварително заплащане на услугите, свързани с адресната регистрация и издаването на документи за самоличност, защото документът за самоличност е нужен на пострадалото от закона лице за да осъществи достъп до парите си. Как да плати след като парите му са заключени в банката, която отказва да ги даде без показване на документ за самоличност?

 

По същата причина е нехуманно и изискването предварително да се създадат документи за това как лицето е останало без документа си за самоличност (дали е откраднат, изгубен и т.н.). По тази тема е написно в стаитята "Полицаи в повече".

 

На първо място трябва да бъде издаването на новия документ за самолчност, а чак след като лицето вече е във владение на новия си документ и си стъпи на караката (работи няколко месеца на трудов договор, спести пари, вземе заем) да си плати за услугите по издаване на удостоверения за адрес и издаване на документи за самоличност.

 

Статията "Полицаи в повече":

Предлагам да се създаде допълнителен регистър на адреси, в който да се вписва адреса в чужбина на титуляра и той да избира дали този адрес в чужбина да бъде изписан на документа, българския му адрес или изобщо да не се изписва адрес.

 

Освен това титулярът да избира дали да се изписва пълния адрес или само името на населеното място.

 

„(5) Лице, което е регистрирано по постоянен адрес на служебен адрес, е длъжно в едномесечен срок от уведомяването му да подмени личните си документи.“

 

Паспортите нямат изписан адрес и затова не виждам смисъл да се подменят.

 

Личните карти и други лични документи може да имат изписан на тях адрес, но въпреки това не смятам, че ползата от смяната им превишава негативите. Някои хора живеят в отдалечени райони (наблизо няма българско посолство/консулство, няма РПУ, където издават лични документи).

 

Тази назадничава българска традиция да правим нещата така, че да им е неудобно на гражданите за да им бъде удобно на длъжностните лица, трябва да я оставим в миналото.

 

Разбирам, че е удобно полицаят, спрял тъмнокож българин (в резултат на расово профилиране), да погледне адреса в личната карта и да го пита защо се намира толкова далеч от адреса, който е посочен в личната карта. Но има и друго решение - ако полицаят иска да разбере адресната регистрация може да се обади по телефона на колега за помощ или със служебния таблет/смартфон да потърси в базата от данни с адресите (в идеалния случай доближава до камерата личния документ и програмата връща за части от секундата адреса на титуляра).

 

Да, създава се неудобство за полицая, но се спестява на гражданите вадене на нов документ за самоличност всеки път когато си сменят адреса.

 

В никакъв случай не бива да се допуска обявяването за невалидни на лични документи само защото е сменена адресната регистрация. Това е изключително нехуманно за хората, които живеят в чужбина далеч от българско консулство/посолство.

 

Оставането без валиден документ за самоличност е твърде тежко и нехуманно наказание.

 

“Чл. 89а. В едномесечен срок от датата на връчване на акта за закриване на адрес от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси от органа по чл. 89, ал. 5, регистрираните на адреса лица са длъжни да заявят нов постоянен и/или настоящ адрес. В случай, че лицата не заявят нова адресна регистрация, след изтичане на едномесечния срок органът по чл. 92, ал. 1 ги регистрира на служебен адрес.“

 

Предлагам задължението за заявяване да се премахне.

 

Лицата трябва да имат право да заявят адрес, и това право трябва да е уредено в някой друг член, а не в този.

 

В този член трябва да остане само задължение за органа по чл. 92, ал. 1 да ги регистрира на служебен адрес незабавно и да има строги наказания за длъжностните лица, които са допуснали лицето да остане без служебен постоянен или настоящ адрес повече от три работни дни.

 

В идеалния случай в базата от данни трябва да има за всеки район предвиден служебен адрес, с който системата да заменя заличени адреси автоматично. Системата да бъде така проектирана, че да не позволява заличаване на адрес ако в същата транзакция* не се задава някакъв адрес. Ако системата засече грешка (липсваща адресна регистрация) незабавно да праща известие до длъжностните лица да я отстранят, ако това не стане автоматично.

 

(* Транзакцията е неделима единица работа, която извършва всички промени в данните, когато е успешна, но възстановява състоянието преди своето начало, когато не е успешна.) 

 

Тоест предлагам да не е нужно пострадалото от заличавне на адресна регистрация лице да извърши някакво действие за да получи служебен адрес, това трябва да е неотменимо право. Само ако лицето не харесва този адрес да подава заявление, с което да си избере друг служебен постоянен адрес или да заяви свой постоянен адрес.