Профил на Андреана Атанасова

Нататък, при замяната и разширяване обхвата на разпоредбата на чл.357 ал.4 изречения второ и трето с новата разпоредба на чл.245 ал.3 е отпаднало посочването на лимита на отговорността на изпълнителите, а именно за заплащане на „минимално възнаграждение“. Вероятно законодателят е преценил, че с определянето на систематично място на новата разпоредбата в чл.245 е достатъчно при тълкуване да се изведе, че отговорността на изпълнителя е ограничена до гарантиране изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, в случаите, в които заплащането му е просрочено от страна на работодател, но считаме за необходимо в разпоредбата на алинея трета да се направи изрично пояснение и препращане в този смисъл.  

Нашето предложение  е съдържанието на разпоредбата на чл.245 ал.3 да бъде изменено и да се предвиди и нова ал.4, както следва:

„(3) Когато работодателят е пряк подизпълнител на договор за предоставяне на услуги, изпълнителят по договора отговаря солидарно за гарантиране изплащането на просроченото трудовото възнаграждение на работниците или служителите. Отговорността на изпълнителя се ограничава до правата на работника или служителя, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и работодателя и е до размера на гарантираното трудово възнаграждение в размерите по ал.1.

(4) Изпълнителят по договора не носи отговорност ако при възлагане на услугите на подизпълнителя и в хода на изпълнение на договора полага дължима грижа, включително като заплаща своевременно дължими на подизпълнителя възнаграждения по договора за услуги и контролира спазването от страна на последния на изискванията на трудовото законодателство“.

Подобен подход е възприет в повечето държави членки, видно от Доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския Икономически и Социален комитет относно прилагането и изпълнението на Директива № 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за изпълнение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) от дата 25.09.2019г.[1], в който се посочва:

„3.9.3. Дължима грижа

Директивата дава възможност за въвеждане на изключение, съгласно което изпълнителите, които отговарят на определени стандарти за дължима грижа по отношение на своя подизпълнител, са освободени от отговорност (член 12, параграф 5).

Шестнадесет държави членки са въвели възможността за защита въз основа на дължима грижа. В повечето случаи това е под формата на обща оценка на дължимата грижа от страна на изпълнителя в конкретния случай (Гърция, Естония, Ирландия, Кипър, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша и Чешката република).

Дванадесет държави членки (Австрия, Белгия, Испания, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Франция, Хърватия и Чешката република) имат изрични критерии за законовите задължения на изпълнителя да контролира и/или насърчава спазването от страна на подизпълнителя, докато степента на подробност варира от много общо указание в Полша до подробно изброяване на критериите в Хърватия. В италианското законодателство е предвидена дължима грижа само за сектора на автомобилния транспорт.“

Приветстваме намерението да се отстрани несъответствието на националното законодателство с изискванията на Директива 2014/67/ЕС (нататък „Директивата“), като се предвидят недискриминационни мерки при регламентиране на отговорност за изплащане на трудовото възнаграждение на работниците и служителите при веригите от подизпълнители, включително когато те не са командировани от друга държава-членка.

Целта на транспонираната разпоредбата на чл.12 от Директивата е да ограничи измамите в строителния сектор, като задължи държавите членки да предприемат мерки, за да гарантират, че при веригите от подизпълнители изпълнителят, на когото работодателят е пряк подизпълнител, може, освен работодателя или вместо него, да бъде подвеждан под отговорност от командирования работник. Въпреки, че държавите членки са били задължени да въведат такава отговорност само за подизпълнителите в строителния сектор, при първоначалното транспониране на Директивата с изменението на чл.357 ал.4 от Кодекса на труда, е взето решения тя да обхване всички сектори на бизнес в България.

При вземане на това решение обаче, законодателят ни не е приложил дадената от Директивата възможност за въвеждане на изключение, съгласно което изпълнителите, които отговарят на определени стандарти за дължима грижа по отношение на своя подизпълнител, са освободени от отговорност (член 12, параграф 5).

Доколкото в телекомуникационният сектор, който АТИ представлява традиционно не са налице подобни случаи на измами, водещи до нарушаване на права на работници и служители на подизпълнители и в дейността си Операторите полагат дължимата грижа при възлагане на услуги, считаме за целесъобразно да се определят правила, при които действащите добросъвестно дружествата в България да бъдат защитени от отговорността, въвеждана с разпоредбата на чл.245 ал.3 от Кодекса на труда.

         В алинея 8 в чл. 107л се регламентира т.нар. „право на изключване“, т.е. правото на работника или служителя да не осъществява електронна комуникация с работодателя по време на регламентираните почивки, за да не се допуска нарушаване на законоустановените почивки и за подобряване на възможностите за съчетаването на професионалния и личния живот. Тази нова алинея е предвидено да се отнася само за работници и служители, които извършват работа от разстояние. Подобна правна възможност само при определен начин на работа е дискриминационно. Считаме, че систематичното място на тази разпоредба е в чл. 153, доколкото това право следва да се отнася за всички служители, независимо от уговорения начин на работа – от разстояние, хибриден или в помещенията на работодателя.

Предвид изложеното по-горе, с оглед осигуряване на нормативна последователност и равно третиране на всички работници и служители е разпоредбата на чл.107л ал.8 да отпадне от законопроекта и да се създаде нова алинея 5 в чл.153, както следва:

(5) Работникът или служителят не е длъжен да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмична почивка, освен когато в индивидуалния и/или в колективния трудов договор са уговорени условия, при които това е допустимо.

С разпоредбата на чл.107к ал.2 е регламентирано задължение на работника или служителя, който извършва работа от разстояние, да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние. Считаме, че тази разпоредба следва да се конкретизира, така че да се отнася до постоянното място, от което работникът работи от разстояние.  

Нашето предложение  е в съдържанието на разпоредбата да бъде изменена по следния начин:

(2) Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние от постоянен характер, е длъжен да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние, съответно да спази дадени от работодателя указания за прилагане на предпазни мерки за отстраняване, намаляване и контролиране на риска на работното място. 

Установеното в чл.107и ал.1 задължение на работника или служителя да осигурява работно място за извършване на работа от разстояние без риск за здравето и безопасността има единствено декларативен характер. Извършването на оценка на риска на работното място е задължение на работодателя и предвид доброволния характер на работата от разстояние, тази преценка не следва да се вменява на работника, който не разполага със съответни знания и квалификация, за да я извърши. Считаме, че въвежданото с новата ал.2 изискване за  достатъчно площ, за да се разположи необходимото работно оборудване, така че извършваната работа да не застрашава живота и здравето на работещия е формално,  доколкото не е въведен правен механизъм чрез който работодателят, съответно службите за трудова медицина ще могат да проверяват спазването му.

Нашето предложение е съдържанието на разпоредбата на ал.1 да бъде изменено, съответно ал.2 да отпадне:

1. Работникът и служителят, който извършва работа от разстояние, осигурява работно място и условия за труд, които отговарят на правилата и указанията на работодателя за здравословни и безопасни условия за труд.

Предвид изложеното по-горе, с оглед осигуряване на нормативна последователност и технологична неутралност, нашето предложение е т. 23 и 24 от § 1 от Допълнителните разпоредби и чл. 107л, ал. 6 да отпаднат от  Законопроекта, като на тяхното място да бъдат добавени нови чл. 128в, чл. 128г и чл. 142а, както следва:

Чл. 128в. Работодателите обработват лични данни на работниците и служителите в съответствие с този закон, а за неуредени в него въпроси - в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО ("Общ регламент относно защитата на данните“) и Закона за защита на личните данни.

***

Чл. 128г (1) Когато при възлагането, отчитането или контрола на работата работодателят взема решения, основаващи се единствено на автоматизирана обработка на данни за работниците или служителите, включително профилиране по смисъла на Общия регламент относно защитата на данните, работодателят е длъжен:

1. да уведоми предварително работниците и служителите за това, както и да им предостави информация относно логиката при вземането на решения, значението и предвидените последствия от последните, в това число и за правата по т. 2;

2. да осигури на работниците и служителите правото да поискат човешка намеса и обяснение, да изразят становище и да оспорят решенията, основаващи се единствено на автоматизирана обработка, взети спрямо тях.

(2) При вземането на решения по ал. 1 работодателят няма право да обработва специални категории лични данни по чл. 9, параграф 1 от Общия регламент относно защитата на данните.

***

Чл. 142а. Действително отработеното време, в това число при работа от разстояние, нощен и/или извънреден труд, може да се отчита и чрез автоматизирани системи.“

Приветстваме желанието на вносителя да регламентира изисквания при използването на информационни системи от страна на работодателите, чрез които се възлага и/или отчита работата, и/или с които се вземат автоматизирани решения, засягащи правата и задълженията на работниците и служителите.

В същото време, отчитаме, че:

1. Такива системи могат да бъдат използвани от работодателите не само при работа от разстояние, поради което изискванията към тях трябва да бъдат регламентирани общо и независимо от начина на работа; и
2. Предложените изисквания до голяма степен са вече регламентирани в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО („ОРЗД“). По-конкретно:

• Правото на информация относно данните, свързани с работника/служителя, които са обработвани от работодателя, е регламентирано в чл. 13 и 14 от ОРЗД. Когато работодателят използва системи за автоматизирано вземане на решения, включително профилира, съгласно цитираните разпоредби той трябва да предостави и съществена информация за използваната логика, както и значението, и предвидените последствия от това обработване за служителите;
• Правото на достъп до съхраняваните или обработвани по друг начин лични данни е регламентирано в чл. 15 от ОРЗД;
• Правото на коригиране на неточни данни (вкл. те касаят отчетено или неотчетено действително работно време от автоматизирана система) е регламентирано в чл. 16 от ОРЗД;
• Правото на човешка намеса, в случай на автоматизирано вземане на решения, включващо профилиране, е регламентирано в чл. 22(3) от ОРЗД. В това право се включва и възможността на физическото лице да изрази гледната си точка и да оспори автоматизираното решение. Нещо повече, в чл. 22(4) от ОРЗД е въведена и забрана автоматизираните решения, включващи профилиране, да бъдат базирани на т.нар. „специални категории данни“ по чл. 9(1), освен ако съответното физическо лице е дало изрично съгласие или е налице важен обществен интерес на основание правото на ЕС или на държава членка.

3. Към настоящия момент е в ход процедура за приемане на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) и за изменение на някои законодателни актове на Съюза[1]. Ето защо, разпоредбите на КТ, които ще регламентират използването на системи, базирани на изкуствен интелект, трябва да бъдат технологично неутрални и съвместими с текста на бъдещия регламент.

Алиансът на технологичната индустрия (АТИ) като сдружение на водещите предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги  в страната (нататък „Операторите“) и съответно големи работодатели, с настоящото се обръща към Вас по повод публикувания за обществено обсъждане Проект за изменение и допълнение на Кодекса на труда (нататък „Законопроекта“). След запознаване и анализ на мотивите към Законопроекта, бихме искали да представим следното становище по съдържанието на предложените изменения и допълнения:

1. Становище по въвежданата нова разпоредба на чл.107з ал.7:

Съгласни сме, че е необходимо да бъде гарантирано основното право на здравословни и безопасни условия на труд на  всеки работещ, включително работещите от разстояние, но вярваме, че с тази разпоредба не се постига търсената гъвкавост в организацията на работния процес. Не считаме за целесъобразно мястото на работата от разстояние, както и периодите на работа от разстояние и на работа в помещение на работодателя, при уговорен смесен режим на работа (хибриден модел на работа), да бъде задължителен реквизит на всеки индивидуален трудов договор. Смятаме за удачни решенията възприети в други страни членки, например Испания и Люксембург, които уговарят подобни условия в индивидуален трудов договор за работа от разстояние, когато тя е от постоянен характер и предвиждат по-облекчен и за двете страни в трудовото правоотношението режим при работата от разстояние с непостоянен (случаен) характер. Сред подходящите мерките, прилагани за работа от разстояние от непостоянен характер в ЕС са съгласуването в писмена форма на времето и мястото за работа от разстояние и информирането на работниците за рисковете, свързани с работата от разстояние. Работата от разстояние от случаен характер се определя като такава, когато не надхвърля повече от 10 % от обичайното годишно работно време на работника, а всички други случаи се определят като работа от разстояние с постоянен характер и към тях се отнасят основните задълженията на работника и работодателя, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Предвид горното, нашето предложение е да се допълни съдържанието на разпоредбите на чл.107з ал.7 и ал.8 по следния начин:

Чл. 107з (7) С индивидуалния трудов договор се определят и: 1. мястото на работата от разстояние, когато е различно от седалището на работодателя и е от постоянен характер; 2. периодите на работа от разстояние и на работа в помещение на работодателя, при уговорен режим на работа от разстояние от постоянен характер.“

(8) С индивидуалния и/или с колективен трудов договор, или с вътрешни актове на работодателя могат да се приемат правила, чрез които да се определят:

1. редът за възлагането и отчитането на работата от разстояние, включително работа от разстояние, която не е от постоянен характер;

2. съдържанието, обемът, постигнатите резултати и други характеристики на работата, които са от значение за отчитане на извършеното.

Съответно, в § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ да се въведе дефиниция за работа от разстояние от постоянен характер, както следва:

т. 23 "Работа от разстояние от постоянен характер" е тази работа, която се извършва от разстояние през 100 % от обичайното годишно работно време на работника или служителя".

Алиансът на технологичната индустрия предлага в чл. 6 да се направят следните изменения и допълнения:

1. думите „регистъра по ал. 1” се заменят с „регистъра по чл. 18 от закона”;

2, текстът на чл. 6 става ал. 1;

3. създава се нова ал. 2 със следното съдържание:

„(2) При постъпване на сигнал от клиент – потребител за нередности или неудовлетвореност от услуга, предоставяна от задължения субект по чл. 12, ал. 1 от закона, той не се регистрира чрез попълване на формуляр в регистъра по ал. 1 и с УИН. Не се образува производство по ЗЗЛПСПОИН.

Мотиви: Разпоредбата на чл. 6 урежда изключенията, при които не се образува производства от КЗЛД по ЗЗЛПСПОИН. Съгласно инструкциите на КЗЛД, сигнали за нередности или неудовлетвореност от услугата, получавани от предприятия, предоставящи услуги на крайни потребители, не следва да се регистрират и подават към Комисията.  В тази връзка смятаме за целесъобразно това изключение да бъде разписано в предложения нормативен акт.

Проектът предвижда създаване на нормативна уредба, „изцяло хармонизирана с новото европейското законодателство“, регламентираща достъпността на определени категории продукти и услуги, част от които се предоставят от членовете на АТИ, а именно: електронни съобщителни услуги, услуги за предоставяне на аудио-визуално съдържание, услуги за електронна търговия, както и предоставянето на пазара на определени категории продукти, които следва да отговарят на новите изисквания за достъпност. С Проекта се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изискванията за достъпност на продукти и услуги („Директива (ЕС) 2019/882“ или „ Директивата“).

В допълнение и предвид широкия обхват на  Директивата и доколкото обществените отношения, предмет на уредбата, са изключително важни и засягат множество сфери от обществения живот и стотици хиляди български граждани, е прието за уместно те да се урегулират в специален закон, който да гарантира прилагането на изискванията за достъпност по начин, способстващ за подобряване на достъпността и социалното приобщаване на хората с увреждания.

Независимо, че не възразяваме срещу предприетия подход, считаме, че в Проекта следва да се отчетат и да намерят отражение спецификите, свързани с регулиране на секторните обществени отношения, в конкретния случай в областта на електронните съобщения и свързаните с тях продукти.

Конкретни предложения по проекта са изпратени на Министерство на икономиката и индустрията.