Профил на Асен Михалков

Продължение, част втора:

3/ Закон за здравното осигуряване: В чл. 40, ал.5, т.2 е записано, че лицата, които се осигуряват при условията на тази алинея, следва да подадат декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход.

Установяване на проблема: Всички български граждани са задължени по закона да са здравноосигурени, а в същото време дори и заплатили минималните дължими вноски по единната сметка на НАП за здравно осигуряване не могат да са със статус здравно осигурен, докато не подадат въпросната декларация /Образец 7 от Наредба Н-13 от 17.12.2019/. При постъпване в болница, ако дадено лице е било с прекъснати здравноосигурителни права, трябва да организира заплащането на осигуровките по банков път или при доставчик на платежни услуги, в последствие да изчака отразяване на променения статус,  но всичко това и при условие, че има подадена Декларация Образец 7 и то за конкретен неосигурен период на друго основание, защото е напълно възможно в 60-месечния срок, в който се гледа здравноосигурителния статус да има няколко периода с основание за заплащане на здравно осигуряване по чл.40, ал.5 от ЗЗО, за които следва да има подадени отделни декларации. Тези, които са внесли вноските, но подадат декларация на по-късен етап, заплащат лихви за съответните платени периоди до датата на подаване на декларацията, макар че вноските им са по сметката на НАП.

В допълнение към горното като технически въпрос, точката, която визирам в тази част на предложението ми,  е в сила от 01.01.2013г., когато беше възприет модел за обслужване на данъкоплатците на заплащане на всички данъци и осигуровки по една сметка открита на всяка дирекция на НАП. Тогава можеше за едно физическо лице да има постъпили преводи, които са за здравно осигуряване, ДОД или например закупуване на стаж по чл.9а от КСО. След промени през годините, днес вече, съгласно Указание ДДС5 от 3.05.2023г., в сила от 01.10.2023г. има една единствена сметка в БНБ за заплащане на здравноосигурителни вноски. Физическо лице, което е внесло средства по тази сметка, може да го е направило само с една цел да заплати здравните си вноски. Разбира се, ако е грешен превод, има и ред за възстановяване на грешно преведени средства по бюджетни сметки.

На база на горното предлагам да се промени т.2 от ал. 5 на чл.40 от ЗЗО по следния начин: подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, когато посочват по свое желание, че ще се осигуряват по реда на т. 1 на избран осигурителен доход, по-висок от минималния, върху който се дължат вноски на основание чл.40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, но ненадвишаващ максималния осигурителен доход.

Може да се създаде нова ал.3 с текст, че постъпили суми в сметката за здравноосигурителни вноски за неосигурени на друго основание лица се разпределят за погасяване на техните задължения за здравно осигуряване по реда на чл.169, ал. 3 от ДОПК. 

Вид на мярката: Установяване на обстоятелства по служебен път, но спомагаща много за намаляване на административната тежест на всички физически лица при ползването на здравни услуги.

4/ Закон за наследството: Описание на проблема: Няма да преписвам подробности, визирам т.351 от Приложение 2 от РМС 704/05.10.2018г. относно вписване на отказ от наследство. До днес няма информация да се работи нещо по този въпрос от тогава. Предложението ми е тази материя да залегне и в този план. Ако не се приемат идеите описани тогава за отказ от наследство пред кмет, то предлагам днес да се търси начин тези откази, след разглеждане на делото в закрито заседание от районен съдия, да бъдат вписани в регистър за да има някаква публичност за тях, достъпна за държавни и общински органи и лица с публични функции.

За вид мярка ще отбележа: Регистрова реформа

С уважение: Асен Михалков

Уважаеми Госпожи и Господа,

Във връзка с представения за обществено обсъждане План за намаляване на административната тежест, ще си позволя да представя като идея още няколко мерки за промяна в законодателството:

1/ Закон за управление на етажната собственост: В чл.23, ал.1, т.9 е постановено, че управителят на етажната собственост предоставя информация на БАБХ и съответната община по местонахождение на сградата за вписаните кучета в 30-дневен срок. В същото време в утвърдения образец на декларация по чл.7, ал.7, пр.1 се изисква за куче - номер на ветеринарномедицинския паспорт.

Предложение: Да отпадне уведомлението на съответната областна дирекция по безопасност на храните като задължение на управителя на ЕС, а това задължение да бъде вменено на общинската администрация, която да го извършва по административен ред. 

Вид на мярката: Служебно събиране на информация/Установяване на обстоятелства по служебен път

2/ ДОПК: В чл.162, ал.2 е описано кои са публичните вземания. 

Като възникващ проблем, който визирам е много честото искане най-вече от държавни администрации на документи, че дадено физическо или юридическо лице няма непогасени публични вземания. За да се докаже това обстоятелство е необходимо съответното лице да се снабди най-малко с 3 удостоверения от три администрации, защото тези удостоверения се издават от НАП за дължими данъци и осигуровки, Агенция митници за мита и акцизи и отдел по общинските приходи на съответната община за общински вземания.

Предлагам да бъде записано като отделна алинея, че такива удостоверения са един документ, който се издава от НАП, след като служител направи справка в регистъра по чл.5а от ЗМДТ, с който НАП разполага и на база ЗМДТ, служителят на НАП знае сроковете и правилата кои общински задължения са просрочени, а удостоверение за съответното лице от Агенция Митници изиска по служебен път като вътрешна административна услуга.  

Вид на мярката: Служебно събиране на информация/Установяване на обстоятелства по служебен път

Край на първа част.

Уважаеми Госпожи и Господа,

Във връзка с предприетите мерки за промяна на ЗГР с цел повече граждани да могат да заявят актуален постоянен и/или настоящ адрес и да се снабдят с лични документи, ще направя няколко препоръки, защото се създава усещането, че в момента проектът залита в другата крайност - всички да бъдат регистрирани на "някакъв" адрес.

Относно записаният текст в Параграф 7, касаещ ал.4 на чл.99б, предлагам да бъде взето предвид, че лицата, чийто регистрации следва да се заличат, може да имат вписан постоянен, съответно настоящ адрес по заявена от тях адресна регистрация на друг адрес, различен от студентско общежитие и към момента на действие на регистрацията /ако тя е само по един адрес - постоянен или настоящ/ в студентското общежитие. Следователно законодателно, според мен, е удачно да се предвиди възможността на такова лице, ако има действаща регистрация само по постоянен или настоящ адрес, различна от студентско общежитие, да не му се издава служебен адрес, а да бъде вписан и за двата вида адресна регистрация на този адрес.

Считам, че е редно да бъде предвидено законодателно, органите извършващи адресни регистрации,  преди да пристъпят към вписване на служебен адрес, да имат задължението и правото да изискат от лицето, то да впише за свой адрес, адрес на годен за обитаване жилищен имот на територията на Република България, ако  е собственик на този имот или е лице в хипотезата на чл.92, ал.5 с роднинска връзка със собственик  на годен за обитаване жилищен имот в Република България.

Считам, че е редно също така да бъде предвидено законодателно, за всички лица, които имат различен постоянен и настоящ адрес на територията на Република България и е необходимо да бъде заличен единият от тях, да не получават служебен адрес, а да са длъжни да прибавят другият вид адрес към оставащия в сила, съответно постоянен или настоящ адрес.

Предлагам в Параграф 7 относно чл.99б, ал. 5 след думите "уведомяването му" текста да се замени с "да подаде заявление за нова лична карта", тъй като това е смисълът на ЗБЛД. В сроковете по ЗБЛД навсякъде е записано, че лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на документ, основният документ е лична карта, а при необходимост от подмяна на СУМПС поради промяна на адрес от населено място в една област, в населено място в друга област, срокът за подаване на заявление за подмяна на СУМПС е 30 дни от издаване на лична карта с новият адрес.

С уважание: Асен Михалков