Профил на Катя Захариева

С настоящото изразяваме становище относно предложените текстове за промяна на ЗУТ касателно строежите или части от тях започнати или завършени до влизане на този нов Закон в сила, но без наличието на необходимите строителни книжа.

Акцентът в разсъжденията ни ще падне върху гаранционните срокове и по-конкретно предложения текст на ал.7 във връзка с ал.4 отнасящ се за завършените строежи без строителни книжа, за които ще бъде издадено удостоверение за годност по смисъла на предложената нова ал. 5 от §3 на преходните и заключително разпоредби на ЗИДЗУТ.

Законът за устройство на територията изрично регламентира наличието на гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти с оглед  осигуряване на нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти, както и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация. Гаранционната отговорност би могла да се породи на две основания: по силата на съглашение между възложителя и строителя и по силата на нормативен акт. Независимо от това как ще се породи отговорността, дали чрез позоваване на клауза от договора или на правна норма, възможността, която законодателят е предоставил чрез гаранцията е, проявилите се скрити дефекти да бъдат отстранени и да се възстанови еквивалентността в престациите. В този ред на мисли, и разглеждайки предложения нов текст на ал.7, еквивалентността в престациите не би била нито житейски, нито правно оправдано, тъй като  по Републиканската и Общинска пътна мрежа има пътища попадащи в хипотезата на ал. 1 съставляващи вече завършени строежи, за които няма строителни книжа, но които успешно се експлоатират от години, много повече от предвидения в Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (Наредба №2/2003),  гаранционен срок. По така предложения текст се обосновава едно неправдиво положение, в което изпълнителите на СМР ще следва да носят необоснована гаранционна тежест. Още нещо, съгласно чл. 163, ал. 3 от ЗУТ строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия или бездействия.  Ако бъде приет текста в тази му редакция строителите ще бъдат несправедливо обременени, поставени в ситуация да поддържат пътища, които са реално експлоатирани, при реално изтекли гаранционни срокове и ще следва да отстраняват компрометирани пътища в резултат на тяхната експлоатация, които не са били ремонтирани  и рехабилитирани с години. Така може да се достигне до злоупотреба с право и неоснователно обогатяване на Държавата/Общините, като  необходимостта от реални ремонти поради амортизация на пътната  мрежа да бъде замаскирана под предлог за изпълнение на задължения по новосъздадената гаранционна отговорност.

Предвид това, че  в декларацията по ал.4 т. 1 ще бъдат посочени датите на започване и датите на завършване на СМР на въпросните пътни/улични участъци става ясно, че все пак ще може да бъде установена дата на завършване на строителството и/или дата на реално въвеждане в  експлоатация.  Това обстоятелство налага логичния извод, че би било недобросъвестно да се носи гаранционна отговорност за път, който отдавна се експлоатира и на практика  гаранционния срок отдавна е изтекъл като се вмени нов гаранционен срок, който да започва да тече от издаване на удостоверението за годност.

Предвид изложеното предлагаме алтернативен текст:

„Гаранционните срокове за строежите по ал. 4 започват да текат от установената дата на завършване на  строителството и/или установяване реалната дата на експлоатация отразена в техническия паспорт, съгласно  ал. 4  т. 10”.

С уважение:

           Инж. Стефан Чайков:

           Председател на УС на

           Българска Браншова Камара„Пътища“