Профил на Rumburak @34

Относно сектор ПОСС – не виждам причини, както и сериозни аргументи за неговото закриване. Всички помним колко трудно беше извоювано съществуването му от Неделчо Стойчев. Помним и колко трудно беше за колегите да създадат доверителни отношения със служителите от обслужваните от тях структури. Защо да рушим нещо работещо и да обезценяваме за пореден път труда на колегите си? Наистина не разбирам. Вероятно когнитивните ми процеси протичат по-забавено.

Факт – библиотечният фонд не се поддържа от години. И не, защото няма желание и не са правени опити да бъде върнато „перото“ за закупуване както на периодичен печат, така и на специализирана литература, за възобновяване на абонаменти с електронни библиотечни масиви, за закупуването на библиотекарски софтуеър и създаването на база данни, за да може да се систематизира наличната и новопостъпваща литература, така че да бъде лесно откриваема и отчитана и т.н.  Просто се оказа, че на никой не му пука достатъчно, за да подкрепи подобни идеи. И макар че книгите са поостарели и събират тъжно и срамежливо прах, измежду тях има доста ценни и интересни екземпляри. Не на последно място в тази тъмна и лишена от естествена светлина стая е събрана голяма част от историята на Института, който от структура, занимаваща се с разработване на агентурен апарат, редица научни изследвания и висока експертиза, се превърна в махленски разединена и рушаща се „къща“. Лицето на Института се изкриви, заради всички нас, които отказваме да поемем необходимата отговорност и нямаме смелостта да се придържаме към по-смели и проактивни решения, които да обсъждаме и вземаме заедно. Всеки се спасява поединично, без да се обръща назад.  Забравихме да сме преди всичко човеци. Клише, но вярно! Повечето от нас са затънали в някаква рутинна полупродуктивност и броят годините до пенсия. Институтът е кауза, а не сградата, в която прекарваме времето от 8.30 до 17.30 ч.

Разбира се, съгласен съм, че съществува силна необходимост от промени, но не структурни, а организационни!

Оставам с вярата, че все още бихме могли да направим опит да постигнем поне относителна екипност, добронамереност и човечност в служебните си взаимоотношения и взаимодействия.

Оставам оптимист, поне на този етап, че може да се намери разумно и ефективно решение, което да не ни разделя и противопоставя. В противен случай съществуването на Института по психология – МВР се обезсмисля напълно.

Предложение:

Да се свали и върне за преразглеждане проектът за Правилник на ИП и  в обсъждането му да се включи както ръководният състав на ИП, така и желаещи да участват в дискусиите служители на ИП и служители/ръководители от структурите, имащи отношение към проблема. 

Съжалявам, че трябва да започна с това – разочарован съм колеги. Ударихме тоталното дъно, превърнахме се в хищници, бранещи територии по възможно най-неприятния начин.

За каква по-висока ефективност ми говорите?! На първо място, за да има подобна е нужна екипност и солидарност между служителите. Постът „Добро решение“, както и предпоследният абзац от аргументацията на lilkapet, касаещ обученията от специализираната психологична подготовка на служителите от МВР,  затвърждават убеждението ми, че не сме и вероятно никога няма да бъдем екип. За протокола – изказването е некоректно и бих казал - обидно, прочетете отново ПУДИПМВР.

Стига вече неяснота, дезинформираност, клюки, злословене, безсмислени интриги и шушумигстване зад гърба. Истината се ражда с разговори, с комуникация. Обучаваме хората на компетенции, зовем се обучители  – вие сериозно ли, колеги!?! Превърнали сме ИП в махленско сборище на тъмни и обременени хора. Има работа за всички, имате своето място, своите умения, които никой не би могъл да ви отнеме. Карате думи като „компетентност“, „квалификация“, „експертност“, „професионализъм“ да звучат като изтърбушени и изчистени от съдържание понятия. Кое е мерилото за професонализъм и експертност в тоя Институт, бе хора?! По какви критерии определяте кой е по-малко важен и полезен от другия?!?

Мисля, че е крайно време да престанем да се състезаваме кой върши повече и по-експертна работа, да свикнем с идеята, че всеки има своите способности и допринася за „имиджа“ на „Института“ /вече и по Стивън Кинг, за съжаление/. Да работим като една добре смазана машина, а не като раздрънкана и ръждясала редосеялка, чиито части се губят по неравния път.

Считам, че оптимизацията и преструктурирането на ИП-МВР не бива, и не е редно, да бъдат еднолично решение на ръководният субект. Планираните промени се недобре аргументирани и недостатъчно обмислени. Абсолютно подкрепям изложените по-горе аргументи, касаещи връщането на ПУДИПМВР за преразглеждане и допълнително обсъждане, както със служителите на ИП, така и със структурите, имащи отношение към този проблем.

Да, Институтът е виждал и по-славни времена, но с лека ръка да унищожаваш всичко, което субективно възприемаш като ненужно и успоредно с това да си създаваш „врагове“, сред хората, с които работиш ми се струва доста нелогично и непрозорливо управленско решение. Но нека бъдем честни – вината за това не е само на Иво Бешков, сложете си ръката на сърцето. Имаме нужда от обединител, от лидер, а не от ‚касапин‘, разчленяващ психологичната ни експертиза на рибици, плешки, карантии и прочее. Защото се предполага, че сме човеци, носещи душа и се приема, че изначално сме добри. Ами нека бъдем добри, по-здравословно е!

А тежкият и тромав отдел „Приложна психология“? Кой би се справил с организацията и управлението на подобен психологически еклектичен „хермафродит“ – инспектор Гаджет или Леонардо да Винчи???

Каква е идеята, която стои и зад трнсформирането на сектор „Методи за психодиагностика“ в отдел? Мисля, че начинът, по който са разпределени секторите и отделите в момента е оптимален, със съвсем мънички изключения, които са поносими.