Профил на Габриела Тодорова

Коментар към Раздел III Структура и функции

5. Съществува неяснота относно обхвата и целевата група на дейностите, извършвани от отдел „Методи за психодиагностика“. От една страна, името на отдела предполага специализирана дейност в областта именно на методите за психодиагностика. От друга –  чл.10, т.1 предполага „разработване, адаптиране, стандартизиране и въвеждане в практиката на…. модели за осъществяване на дейностите на ИП-МВР“, което надхвърля методите за психодиагностика и предполага модели в областта на консултирането, обучителната дейност, подпомагането на ОИД и пр. Аналогична е ситуацията с т. 7, която предполага „разработване и въвеждане на иновации и добри практики от научната сфера“ – „научната сфера“, като общ термин, обхваща всички области на науката психология, т.е. всички видове психологически дейности, осъществявани в ИП-МВР.

           Същевременно т. 11 предвижда, че отделът оказва методическа помощ във връзка с изпълнението на всички свои дейности. Така, директната интерпретация предполага, че отдел „Методи за психодиагностика“ въвежда в практиката модели и добри практики, и оказва методическа помощ във всички области на дейност на всички останали сектори в ИП-МВР.

Това поставя следните въпроси:

1. Името на отдела изглежда, че не отразява пълния обем на дейността му.
2. Ако дейността му наистина е толкова широкообхватна, как ще се избегне дублиране с

дейността на другите отдели и сектори по въвеждане в практиката на нови модели и иновации, и как ще се координира, стикова и контролира тази дейност, в случай, че се изпълнява едновременно от различни сектори и отдели.

Например, сектор КПСПП оказва методическа помощ в областта на индивидуалното и организационно консултиране, и специализирана психологична подготовка, но отдел „Методи за психодиагностика“ също оказва методическа помощ по същите тези дейности, що се отнася до „въвеждането на модели за осъществяването им“.  Същото дублиране би се получило и при сектори КП и ПИ.

              Предвид горното, предлагаме:

1. Да се прецизират текстовете в т.1 и т.7, така че да се избегне неяснота относно тълкуването им и най-вече, относно възможното дублиране на функции с другите сектори и отдели.
2. Да се включи в „Допълнителни разпоредби“ съдържанието и рамките, по смисъла на този правилник, на понятието „методическа помощ“.
3. Ако идеята е, че отдел „Методи за психодиагностика“ разширява дейността на досегашния сектор „Методи за психодиагностика“ не само като обем, но и като съдържание и обхват, да се промени името на отдела, така  че да отразява реалните му функции.   

         Коментар към Раздел V Планиране, организиране и отчитане на дейността

1. В чл. 23, ал. 1, т. 2 не става ясна разликата между текста: „краткосрочни обучения

се провеждат по заявка на структурите на МВР по чл. 37 от ЗМВР и техни структурни звена“ и „или след разрешение на ръководството на МВР по предложение на структурите на МВР.“ Директната интерпретация предполага вътрешно противоречие между тези два текста, защото и в двата случая става дума за някакъв вид идея на структурите (заявка/предложение), която в единия случай  под формата на заявка се отправя може би до Института по психология (не е разписано до кого), без да се иска санкция на ръководството на МВР, а в другия – към ръководството на МВР с искане на разрешение.

                Предлагаме текстът да бъде прецизиран, така че да отразява ясно идеята, която стои зад описанието на двата подхода.

Коментар към Раздел III Структура и функции

2. Цитираната в чл. 7,  т. 9 дейност „изследване за установяване на психологическата

пригодност за държавна служба“ по своето съдържание и същност е съотносима към специфичната квалификация и цел на дейността, осъществявана от сектор „Психодиагностични изследвания“ и не е съотносима към спецификата и целта на консултативната или обучителна дейност, която е основна за сектор „Консултативна психология и специализирана психологична позготовка“, както е отразено и в името му.

              Същевременно, доколкото преценката на възможността за психотерапевтично повлияване на установено рисково или дезадаптивно поведение на служител е действително съотносима към дейността на сектора, има резон да се търси участие на психолог от сектора в процедурата по оценка на психологична пригодност за държавна служба.

               Във връзка с това предлагаме:

              Текстът в в чл. 7,  т. 9 да се промени, както следва: „участва в изследване за установяване на психологична пригодност за държавна служба“

3. Цитираната в Раздел II, чл. 3, ал. 1, т. 5 дейност „извършва психологична

профилактика..“ не е разписана като функционално задължение на нито един от секторите.

                В тази връзка, предлагаме:

                Да се добави цитираната дейност като обособена точка в Раздел III, чл. 7  и чл. 9, ал. 1, описващи дейността на сектор „Консултативна психология и специализирана психологична подготовка“ и секторите към отдел „Териториални структури“, доколкото осъществяването й в структурите на МВР е прерогатив на тези звена.

4. В чл. 6, т. 6 е изписано, че сектор „Криминална психология“ извършва „методическа

помощ на останалите структурни звена в ИП-МВР във връзка с изпълнение на дейностите по т. 1 - 4“. Не става ясно, дали това са т. 1 - 4 от чл. 6 или т. 1- 4 от Дейностите на ИП, разписани в чл. 3.  Аналогична е ситуацията с методическата помощ, разписана при сектор КПСПП, сектор ПИ и отдел „Методи за психодиагностика“.

                 Предлагаме да се прецизира изписването на методическата помощ в чл. 6, т. 6, чл. 7, т. 13, чл. 8, т. 8 и чл. 10, т. 11 от Раздел III, като се цитират не само точките, но и конкретния член, към който се отнасят.

Коментар към Раздел III Структура и функции

1. При разписването на функции по отношение провеждането на обучения, можем да направим следните бележки и предложения:

              Провеждането на специализирана психологична подготовка (обучения) е

основно функционално задължение на сектор „Консултативна психология и специализирана психологична подготовка“,  което е изведено и в неговото наименование.

Към момента секторът провежда 12 от общо 14-те интерактивни обучения, заложени в Каталог за професионалното обучение на служителите на МВР, както и множество други обучения по заявки на структурите на МВР, включително и възложени от висшето ръководство на МВР.  По същността си и по обема си, средно статистически назад в годините, този ангажимент представлява основна част от всички обучения, провеждани в София, което е проверимо в годишните отчети.

Текстът, заложен в Проекта за правилник в раздел III, т. 7 „сектор „Консултативна психология и специализирана психологична подготовка“ извършва специализирана психологична подготовка чрез провеждане на обучения на служителите на МВР, свързани с консултативната психология“ не отразява обема и съдържанието на реално провежданите обучения. Не е ясна дефиницията на „обучения, свързани с консултативната психология“ – директната интерпретация на нейния смисъл се свежда до „обучения в умения за консултиране“, което по никакъв начин не е съотносимо към съдържанието на реалните обучения и потребностите на МВР. Основно провежданите обучения са насочени към въвеждане на идеята за т.нар. „меки умения“ (комуникативни умения, решаване на конфликти, повишаване на емоционалната интелигентност, управление на стреса, управление на гнева, лидерски умения и т.н.). Провеждат се и обучения по по-специализирани теми, свързани с етнорелигиозната радикализация в ромската общност, специализиран разпит на деца, работа на полицая с психично болни граждани, съобщаване за смърт на близък, стратегия „Антиконфликт“, психология на тълпата и пр., чието съдържание също не реферира към дефиницията „обучения, свързани с консултативната психология“.

             В Проекта за правилник изглежда, че горната формулировка е продукт на определена логика, предполагаща всеки сектор към отдел „Приложна психология“ да провежда обучения в областта на неговата тясна специализация.  Докато тази логика е приложима към секторите „Криминална психология“ и „Психодиагностични изследвания“, които действително провеждат обучения главно в областта на своята специализация, то – по описаните по-горе причини, тя е неприложима към сектор „Консултативна психология и специализирана психологична подготовка“.

Същевременно, според Проекта за правилник, раздел IV, т. 8, отдел „Методи за психодиагностика“ „провежда специализирана психологична подготовка, чрез провеждане на обучения на служителите на МВР“, без уточнението „свързани с методите за психодиагностика“, което е направено в следващата т. 9.  Допускаме, че това е техническа грешка, защото в противен случай, основната дейност по провеждане на обучения следва да премине към този отдел, което обезсмисля присъствието й в името на сектор „Консултативна психология и специализирана психологична подготовка“.

Във връзка с горното предлагаме:

1. От текста, заложен в Проекта за Правилник в раздел III, т. 7 „сектор КПСПП извършва специализирана психологична подготовка чрез провеждане на обучения на служителите на МВР, свързани с консултативната психология“ да отпадне частта „свързани с консултативната психология“.
2. Към текста в раздел IV, т. 8 „отдел „Методи за психодиагностика“ провеждаспециализирана психологична подготовка, чрез провеждане на обучения на служителите на МВР“, да се добави: „свързани с методите за психодиагностика“.

Коментар към Раздел II Дейности

             В Раздел II,  чл. 3, ал. 2 се предвижда за дейностите по ал.1, т. 4-9  да бъдат утвърдени методически указания. Не е ясно, защо за дейностите по т.1 – 3  не е предвидено същата процедура и, при това положение, как се регламентира реда и правилата за тяхното осъществяване.

               Предлагаме текстът в Раздел II,  чл. 3, ал. 2, да бъде променен, както следва: „За дейностите по ал.1, т.1 – 9 директорът на ИП-МВР утвърждава методически указания“