Профил на Ирина Манушева

(трета част)

- Част от категоричните възражения днес се изказват от хора, които в началото на дебата през октомври защитаваха именно това предложение („Медицинските бележки трябва да останат, защото са предпоставка да се отиде на лекар. Мога да предложа просто да бъдат увеличени дните по семейни причини“, заяви г-н Калапиш пред bTV на 31.10.2023 г.) Медиите дават още много примери за изявления от този период и е повече от очевидно, че позицията на директорите и други ръководни кадри е била взета под внимание при формулирането на предложената промяна . Ще напомня, че исканията на родителите бяха или за принципно разрешаване на отсъствията по здравословни причини без медицинска бележка, или за много по-голямо увеличаване на броя допустими отсъствия с декларация от родител. Предложението за 15 дни годишно е изключително компромисно от наша гледна точка, но го приемаме, тъй като макар да не сме съгласни с опасенията на редица представители на образователната система, ги разбираме. Вярвам, всички те скоро ще се убедят, че страховете им са били напразни.

Смятам, че опасенията от безотговорно поведение на българските родители представляват напълно безпочвено обвинение. Те в действителност отделят много време, ресурси и финансови средства за образованието на децата си. Частните занимални и школи са препълнени. Според официални проучвания (Галъп, 2022 г.; Сова Харис, 2024 г.) огромната част от учениците в прогимназията и гимназията посещават частни уроци, а 84 % от родителите на деца в начален етап им помагат в подготовката на уроците . Това би трябвало достатъчно ясно да говори, че българският родител в никой случай не е незаинтересован. Тъкмо напротив; няма друга държава в Европа, в която учениците да посещават толкова много академични занимания извън училище. Нелепо е точно тази държава да бъде най-строга по отношение на всяко отсъствие. Не на последно място, за да се покаже един гражданин като отговорен, той преди всичко трябва да има свобода за вземане на решения. А тя у нас изцяло липсва, що се отнася до ролята на родителите в много аспекти на образованието на децата им. 

5. Предложение: да отпадне думата „мотивирано“. От коментарите по темата се вижда, че предполага различни тълкувания. Макар да разбирам съображенията за присъствието ѝ, тя може да се окаже повод за редица недоразумения.

III. Заключение

Вярвам, че за устойчивото и качествено образование е важна ефективността на учебния процес, а не просто физическото присъствие на всяка цена.  През последните години сме свидетели на постоянно затягане на мерките за задължително присъствие на учениците, но не виждаме подобряване на образователните резултати. Тъкмо напротив. Образователната ни система видимо е изправена пред огромни проблеми по всички национални и международни критерии. Убедена съм, че една крачка към утвърждаването на личната отговорност в учебния процес и насърчаването на диалога между училището и семейството не само ще бъде полезна, но и е повече от наложителна. Опитът ми като учител ясно ми е показал, че той е сред най-важните фактори за успеха на децата. Отчаяните опити за принуда, контрол и наказания имат точно обратния на желания ефект.

С оглед на всичко изброено още веднъж апелирам за максимално бързо приемане на заявената промяна в Наредбата за приобщаващо образование, както и за своевременно разрешаване на проблема с отсъствията на децата в детските градини и предучилищните групи/класове. Това ще бъде малка, но важна стъпка за преодоляването на един от най-опасните разриви в нашето образование: между реалните потребности на децата и нормативната уредба; между семейството и образователните институции. А на всички, които роптаят срещу промяната, виждайки в нея заплаха за училището, ще припомня, че децата и младежите учат не защото някой ги заставя да седят на чина. Учат, защото искат, защото природата такива ги е създала, защото виждат смисъла. Нека не го забравяме, докато спорим кой има право да им разреши да си останат един ден повече или по-малко вкъщи.

С уважение,

Ирина Манушева

Автор на Петицията за разрешаване на отсъствията с декларация от родител

(продължение)

2. Подкрепа за предложението:

- Необходимостта от промяна беше заявена от над 8200 души, подписали Петицията за разрешаване на ученическите отсъствия с декларация от родител, както и от редица организации като Асоциация „Родители“, Национална мрежа за децата, Българска педиатрична асоциация и др. Исканията бяха подкрепени от Омбудсмана на Република България, Министерство на здравеопазването, народни представители и др. Тук е мястото да спомена, че този дебат не е нов и се води от години. Единодушието на всички пряко засегнати страни би трябвало да говори достатъчно само по себе си.

- Промяната среща разбирането и одобрението на много представители на МОН, РУО, учители, педагогически съветници и директори, чиито мнения могат да бъдат лесно открити в медиите и социалните мрежи и ясно показват целесъобразността на решението да се увеличат дните по семейни причини без излишни усложнения. За краткост ще се огранича само с два цитата: „Директорът на столичното 51 училище Асен Александров заяви, че промените ще са положителни, стига да не се злоупотребява с тях. "По-добрият вариант е това. И учителите биха харесали идеята. Още повече, че те имат възможност да контактуват с тези родители, тъй като класният ръководител знае цялата семейна история, защо се налага и имат по-близка комуникация", смята Александров“ (Bulgaria On Air, 11.01.2024 г.) „Увеличаването на 15 на дните, в които родител може да извини отсъствие на ученик, няма да доведе до проблеми в учебния процес. Това коментира в ефира на Радио Стара Загора началникът на Регионалното управление на образованието в Стара Загора Милена Йолдова. Според нея тези евентуални 15 дни отсъствие не биха оказали отрицателно въздействие върху усвояването на материала от страна на децата.“ (БНР, 7.02.2024 г.)  

3. Къде ни поставя това решение?

В практически всички държави в развития свят – Европа, Северна Америка и др., не се изискват медицински бележки при краткотрайни отсъствия по здравословни причини или въобще не се изискват (на вниманието на МОН вече бяха представени редица цитирани  наредби от различни страни). Същевременно навсякъде се допускат, макар и не неограничено, отсъствия по уважителни семейни причини. С други думи, дори с 15 дни общо по семейни и неудостоверени с медицински документ здравословни причини нашата система остава сред най-стриктните и с най-значителни ограничения за отсъствията на децата от училище. Впрочем във всички успешни образователни системи се прилагат внимателно обмислени политики за повишаване на посещаемостта в училище и превенция на неоправданите отсъствия, но те никъде не са свързани с подразбиращо се недоверие към родителите, както е у нас към момента.

(продължава)

Уважаеми дами и господа,

С настоящото бих искала да изразя подкрепата си за двете промени в Наредбата за приобщаващо образование, предложени в обсъждания проект за постановление на МС.

I. Електронната медицинска бележка улеснява процеса, елиминира съмненията в достоверността на причината за отсъствие и гарантира много по-висока степен на конфиденциалност в сравнение с хартиената. Системата работи добре вече близо 5 месеца и доколкото ми е известно, се вземат своевременни мерки за доусъвършенстването ѝ.

II. Възможността родителите да извиняват отсъствията на децата си до 15 дни в годината в уведомителен режим е елегантно и ефективно, макар и компромисно решение на отдавнашен проблем, породен от досегашното изискване всяко здравословно неразположение, което не позволява адекватно участие в учебния процес, но и не налага медицински преглед, да бъде удостоверявано с документ от лекар.

1.Очаквани резултати:

 - Ще се даде възможност на децата да се възстановят на спокойствие у дома, да наваксат с учебния материал, когато се почувстват по-добре, и да се върнат максимално скоро в училище.

- Ще спести ценно време на лекарите и родителите.

- Ще намали разпространението на инфекции, защото родителите няма да бъдат изправени пред избор дали да пратят дете с леки симптоми на училище или да загубят няколко часа (или практически цял работен ден) за ненужен преглед.

- Уведомителният режим ще свали излишно бреме от училищната администрация. Досега преценката за всяко отсъствие по семейни причини или отнемаше неоправдано много време и усилия, или се случваше формално.

- Отговорността детето да присъства в училище така или иначе се носи от родителя. С това предложение тя добива по-реални измерения. Даването на тази макар и малка свобода за вземане на решения всъщност е възможност родителите да покажат действително отговорно отношение както към училището и учебния процес, така и към грижата за физическото и психическото състояние на децата си.

- Семейството ще получи възможност да взема най-добрите решения за детето си и неговото емоционално и физическо развитие, когато те са извън компетенциите и обсега на образователната и здравната система.

- Ще се подобри смислената комуникация между семейството и училището.

(продължава)

(втора част)

4. Основателни ли са опасенията от злоупотреби?

Неведнъж бяха изказани опасения от злоупотреби, като всички те опират до явното убеждение в ученическата и родителската безотговорност.

- Опасения от фалшиви бележки. Подаването на бележките от родителите по електронен път и подобряването на ефективната комуникация между семейството и училището на практика ще елиминират възможността учениците сами да си пишат бележки, както все още се боят някои, че ще стане.

- Нарушаване на учебния процес. В действителност промяната ще се отрази положително на учебния процес. За да участва смислено в него, детето трябва да бъде в добра физическа и психическа форма. Няма никакъв смисъл да присъства на чина, ако например го боли главата или коремът. В огромна част от случаите няма и никакъв смисъл да ходи на лекар. Достатъчно е да си почине вкъщи и да се възстанови, а после да навакса с уроците. Медицинската бележка на всяка цена води до загуба на още един учебен ден, в който вместо на училище, ще трябва да отиде до личния си лекар. Да не говорим, че при отсъствие по „семейни причини“ отговорността за наваксване на материала по подразбиране ляга върху ученика и семейството.

- „Нерегламентирани почивки“. Ще припомня, че тези 15 дни се равняват на общо 5 тридневни или 7 двудневни отсъствия при здравословни неразположения за цялата година, без да остане нито един ден по „семейни причини“. Нито един ден за важни семейни събития, нито един ден за почивка на прегоряло от стрес или умора дете. Само за пример: законът изрично задължава работодателя да отпусне 15 дни отпуска на бащата при раждането на дете, но по-големият брат или сестра да не може да си остане вкъщи, за да участва пълноценно в този важен за семейството преход. Образованието е изключително важно, тук две мнения няма, но в живота има и други важни събития, явяват се различни възможности, децата и подрастващите имат различни потребности за здравото си физическо и емоционално укрепване, за интелектуалното и духовното си развитие. И понеже редовно се споменават ските, нека припомним, че зимна ваканция у нас практически липсва, а курортите в малкото почивни дни през този сезон ни са претоварени и още по-скъпи. Не виждам принципната разлика между „бялото училище“ и семейната почивка, що се отнася до учебния процес. Дори при втората отговорността за наваксване на материала по подразбиране пада върху семейството. Животът е многолик, семействата – различни и ученето понякога става и извън класната стая. Но така или иначе, всичко това остава в теоретичната сфера, защото 15 дни годишно трудно ще стигнат за здравословните неразположения и непредвидени семейни причини, камо ли да останат за почивка.

- Изказани бяха мнения, че трябва да се регламентира максимална продължителност на еднократните отсъствия и/или да се заявяват предварително. И двете са напълно лишени от логика (случаите могат да бъдат най-различни) и биха обезсмислили изцяло промяната.

- Риск от отпадане. Няма нито едно научно изследване или анализ в България и Европа, което да показва, че има връзка между формалното затягане на мерките за присъствие и реалното повишаване на посещаемостта в училище. Напротив, всички те (вж. напр. М. Димитрова, 2014 г.; Ст. Иванова, 2015 г.; ИИО, 2020 г.; UNICEF 2012 г.; Johanna Sergejeff et al., 2019 г.) наблягат на необходимостта от реални промени като подобряване на качеството на училищния живот, осъвременяване на учебните програми и учителските подходи, социална подкрепа за семействата в риск и др. Второ, обществена тайна е, че строгите правила у нас създават проблем единствено на съвестните ученици и семейства, докато в много действително проблемни случаи на практика не се прилагат. Дългогодишната тенденция да се налагат задължителни, всеобщи мерки с потенциално негативно влияние върху мотивацията и развитието на огромното мнозинство от деца и подрастващи въз основа на недоказани предположения, че ще имат дисциплиниращ ефект върху малък процент ученици, е извънредно компрометиран подход, ако търсим по-добри и устойчиви резултати.

(продължава)