Профил на БНК на ИКОМ “БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ НА ИКОМ”

С § 16 е предложена промяна в чл. 24, ал. 1 като се създава нова структура - дирекция „Културно наследство, библиотечно и читалищно дело”, в наименованието на която дори липсва думата музей. Съгласно Закона за културното наследство, на музеите като културни и научни организации са възложени национални отговорности по отношение на наследството. Дейностите по спазването на ЗКН се осъществяват от специалисти, отговарящи на изискванията, посчени в Класификатор на основните музейни длъжности и изискванията за тяхното заемане, утвърден от министъра на културата. Музейната дейност е една от тези, за които в законодателната рамка са предвидени многобройни регламенти, много по-подробни от тези за читалищата и библиотечното дело, например. Това се налага от спецификата на дейността, която има научни, културни, образователни и туристически измерения. В този смисъл отсъствието на понятието „музей“ в структурата на Министерство на културата намираме за съществен недостатък, включително и като се има предвид броя на заетите в музейната система лица.

За новата дирекция са предвидени най-голям брой функции – 45 бр. при щатна численост по-ниска или равна на други дирекции с по-малко функции, което води до дисбаланс и неравнопоставеност на отговорностите. В посочените функции липсват важни ангажименти като: участие при определяне на стратегията, приоритетите и механизмите за провеждане на държавната културна политика в сферата на движимото културно наследство, музеите и визуалните изкуства. Такъв текст е предвиден за „библиотики и читалищно дело, нематериалното културно наследство, любителското изкуство и книжния сектор (чл. 24 (1), т. 23 от проекта)”.

Друга функция, която не посочена за дирекцията е да изготвя становища и да предлага стандарти за издръжка на делегираните от държавата дейности, финансирани от общинските бюджети за музеи и художествени галерии, като това е предвидено за бибилиотеки и читалища (чл. 24 (1), т. 31). В страната 110 музея се финансират по този модел и възниква въпросът: Кой и как ще изготвя предложения на стандарти за музеи и художествени галерии, финансирани като делегирани от държавата дейности с натурални и стойностни показатели?

В новата структура се обединяват пет съвсем различни сектора, три от които се ръководят, съгласно разпоредбите на три отделни закона: Закон за културното наследство, Закон за обществените библиотеки и Закон за народните читалища. Всеки от секторите има свои специфики и дадената формулировка в доклада, че „С обособяването на тази дирекция на базата на стуктурна ефективност и ефикасност ще се съберат дейности, които по своя характер са свързани помежду си (стр. 3)” е категорично неприемлива. Използването на думата „съберат” предполага механично обединение, за което не са посочени убедителни аргументи. Следва да се обърне внимание, че на по-ранен етап в Министерство на културата е съществувала подобна дирекция, която е обединявала музеи и библиотеки, което се е оказало неефективно и неефикасно. Всяка една структурна промяна би следвало да подобри работата по отношение на държавната културна политика, но за направеното предложение не са представени конкретни аргументи.

Въз основа на посочените мотиви УС на БНК на ИКОМ не подкрепя промените в §16 и § 17 от Проект на Постановление на МС за изменение и допълнение на  Устройствен правилник на Министерство на културата и прави следните предложения:

Запазване структурата на съществуващата дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства” и да се предвиди увеличение на броя на експертния състав. Припомняме, че в близкото минало музейното дело беше организирано чрез самостоятелен център – НЦМГИИ, със съществена численост и капацитет. Подобна практика отчиташе адекватно констутиционното начало, в което на културното наследство е отдадено специално значение, по-особено спрямо цялата останала културна дейност – с водеща роля на държавата, т.е. Министерство на културата.

От функциите на дирекцията да отпадне дейността по осъществяване съгласувателната процедура по чл. 84 ЗКН и същата да бъде включена къв функциите на ГД ИОКН. Този модел на по-ранен етап е работил успешно.

Надяваме се нашите аргументи да бъдат взети под внимание. Усилията за съхраняването и социализацията на културното наследство следва да бъдат приоритет на културната администрация на страната, а музейната система е особено важна и незаменима част от тази дейност.

Българският национален комитет на ИКОМ (Международния съвет на музеите) е сдружение с нестопанска цел, което на национално ниво представлява международната организация на музеите и музейните професионалисти, в която членуват 45 493 професионалисти от 138 страни по света.

БНК на ИКОМ съдейства за издигане на авторитета на българските музеи в дейността им по издирването, изучаването, опазването, социализирането и съхраняването за бъдещите поколения на нематериалното и материалното движимо културно наследство. В това си качество и след внимателен анализ на ситуацията в сектора към настоящия момент, БНК на ИКОМ изразява сериозна загриженост и несъгласие с текста на § 16 и § 17 в публикувания проект за изменение и допълнение на Устройствен правилник на Министерство на културата.

Мотиви:

Република България по богатство на недвижиме културни ценности се нарежда на трето място след Италия и Гърция, а в българските музеи се съхраняват над 7 000 000 движими културни ценности. За това богатство се грижат 186 музея и художествени галерии, които издирват, изучават, опазват и представят културното наследство на страната. Тази дейност от една страна, изисква висок професионализъм, а от друга компетентно методическо ръководство от страна на държавата в лицето на Министерство на културата. Музейната мрежа се явява и първостепенен фактор за развитието на културния туризъм и стимулирането на туристическата ни индустрия, която от своя страна е сред най-важните сегменти от икономиката на страната.

Политиката в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство на Министерство на културата е една и се реализира чрез две програми: „Опазване на недвижимото културно наследство” и „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства”. Въпросите, свързани с двата вида наследство са част от един и същ закон. Специалистите от музеите познават и прилагат разпоредбите  на Закона за културното наследство по отношение на двата вида наследство, тъй като повечето от музеите управляват и/или полагат грижи за движими и недвижими културни ценности и археологически резервати. В Закона за културно наследство (ЗКН) е посочено, че дейностите, свързани с опазване на недвижимите културни ценности..., както и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности се извършват от археологически или специализиран исторически музей .... (чл. 12).

            Разделянето на ръководството на движимо и недвижимо културно наследство в две отделни структурни звена (§16 и §17) би затруднило воденето на политики и би имало сериозно негативно отражение върху работата на музеите, свързана с недвижимо, движимо културно наследство и визуални изкуства. Обръщаме внимание, че музеите в страната регулярно работят едновременно с движимо и недвижимо културно наследство.