Профил на С. В.

Здравейте,

Моля да включите изменения в КТ и подзаконовите нормативни актовете (където е необходимо) и в нормата, регулираща писменото подаване на молби за отпуск.

В момента нормативно положението е следното:

Разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.

В чл. 22, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските се казва, че „платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя.“

В чл. 128б. от КТ се регламентира воденето на трудово досие за всеки служител и съответно се дава правна възможност част от документите да могат да бъдат създавани и съхранявани като електронни документи.

В чл. 2, ал. 1 от Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя (НВИССЕДТДРС) се казва, че работодателят може да изгражда, поддържа и/или използва информационни системи за създаването и/или съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя в съответствие с изискванията на тази наредба, приложимите нормативни актове и стандарти, както и приетите от работодателя вътрешни документи за организация на труда в предприятието.

Видно от всички описани нормативни актове, както и от становището на МТСП, изразявано в отговор на запитвания в раздел Въпроси и отговори, е допустимо документите свързани с ползването на отпуск от служителя да бъдат в електронен вид.

Затова считам, че е необходимо да направите необходимите промени в КТ и Наредбата за отпуските, в които се вижда категоричността по отношение задължителния писмен вид на молбите и заповедите за отпуск, като измените и допълните всяка разпоредба с по едно изречение.

Реално служителите, работещи дистанционно са най-засегнати от това и със сигурност ще се намали административната тежест спрямо тях.

Съгласно Закона за закрила на детето „дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години.“

Съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето „дете" означава всяко човешко същество на възраст под 18 години освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано“

Съгласно Закона за семейни помощи за деца се приемат лицата до 18-годишна възраст и след 18-годишна възраст до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, ако настанените продължават да живеят в семейството.

Сега разбирам, че всички живеем в заблуда и за ДАНС в категорията деца попадат ВЪЗРАСТНИТЕ лица до 27-годишна възраст:

Новото предложение е следното:

Чл. 15. Децата до 27-годишна възраст на служителите от ДАНС, участващи в международни операции и мисии, които учат в основни и средни училища, в редовна форма на обучение във висшите училища в страната и/или в чужбина, имат право на месечна стипендия за периода на операцията или мисията, през който родителят отсъства, в размери, както следва:

1. за ученици от I до XII клас – 110 лв.;

2. за обучаващите се в редовна форма на обучение във висшите училища в страната и/или в чужбина – 150 лв.“

Извинете, но те ще бъдат „деца“ на родителите си и на 80 години. Да вземем да разширим обхвата на групата и децата да получават помощи до 80 години, как мислите? И още нещо – кой учи висше до 27 години? Обичайно в България магистърска степен се завършва на 24-25 години. 

Отделно защо е нужно това стимулиране? Веднъж служителите на ДАНС получават основни трудови възнаграждения, доплащаме им за стаж, доплащаме им за допълнително възнаграждение за служба в зона на непосредствен риск в размер 50 на сто от възнаграждението, стимулираме ги допълнително материално чрез увеличение на командировъчните и трети път – отглеждаме възрастните им деца. Браво! Ако ще взимаме предвид риска, на който ги излагаме, тогава е редно да включите в групата и децата на всички служители от органите на реда, както и пожарникари. Всички те също са изложени на риск при изпълнение на техните служебни задължения.

Като гражданин на Република България считам за недопустимо възрастни хора да се считат за деца, както и да се подкрепят материално с месечни помощи при положение, че висшето образование за нормалното население продължава най-много до 25 години. Дори семейните помощи за деца на територията на България се дават до най-много 20 годишна възраст и завършване на средно. С какво са по-различни възрастните деца на служителите на ДАНС, че чак се притесняваме, че са засегнати от инфлацията?

Друго – никъде не стават ясни какви са условията, при които се получава тази стипендия. Единствено е посочено, че се дължи за периода, в който родителят отсъства. В този случай питането ми е защо разширяваме групата на децата и включваме тези, които се обучават в чужбина? В тези случаи детето е в постоянно отсъствие от страната, а не родителят? Това означава, че едно дете на 27 години, ако учи в Германия, а родителското тяло живее в България и го командироват за 2 години в Иран (примерно), детето ще започне да получава месечна стипендия, защото е прекъсната връзката му с родителя ли?

Считам, че възрастта на "децата" трябва да се намали до приетата в Закона за закрила на детето или поне до тази, до която всички нормални деца имат право да получават помощи в страната. Не може да се наричат "деца" пълнолетни пълноправни граждани на Република България. Всеки е дете на родителя си, но не всеки е в детска възраст.

Считам, че трябва да отпадне помощта за децата, които се обучават в чужбина, защото физическата връзка с родителя така или иначе е възпрепятствана от обективни факти, несвързани с мисията, възложена от ДАНС. Реално така отпада основанието за "отсъстващия" родител.