Моите коментари
4. Липса на кандидати за работа в Министерство на културата, защото евентуалните желаещи, като се запознаят с новите си задължения, едва ли ще се съгласят да ги изпълняват. В същото време е възможен риск и от напускащи специалисти поради прекомерен брой задължения и извънредна работа.
5. Затруднена комуникация с експертите от новата Дирекция, което ще доведе до затруднения при осъществяване на методическото ръководство на Министерството на културата и дейността на музеите.
Неаргументирано е и отделянето на недвижимото културно наследство (в това число и археологическото) от музеите, защото именно музеите се грижат за голяма част от това наследство. Отделянето на недвижимото наследство в друга дирекция също ще наруши комуникацията между музеи и министерство, съответно ще възникнат проблеми при осъществяване на мисията по опазването и съхранението му.
Ето защо настояваме да се запази структурата на сегашната Дирекция „КНМИИ“, при това със сегашното си наименование, да се привлекат още експерти, за да се изпълняват в срок и съгласувателните процедури за недвижимите културни ценности.
Съответно да се създаде отделна дирекция с достатъчен кадрови капацитет, която да се занимава с проблемите на библиотеките и читалищата, защото и тези институции заслужават отделно, при това подобаващо внимание.
Препоръчваме да се осигури допълнителен брой специалисти за звената в Министерството на културата, където не достигат такива и да се спре с експерименти като настоящия, защото последствията от подобна структура ще доведат до още повече проблеми за културните институции и за самото министерство.
Считаме, че Министерство на културата следва да обърне внимание вече и на музеите (при това на всички музеи и художествени галерии) така, както го прави за сценичните изкуства.
В последните години Сдружение „Български музеи“ успя да осигури необходимите финансови средства за музеите, като изпълни подобаващо това иначе присъщо на Министерството на културата важно задължение.
Но нашето Сдружение няма правомощия да изпълнява останалите функции на това ведомство по отношение на музеите, за да ги защити, при положение че бъде приет този Устройствен правилник в предложения му вид.
Напомняме, че няма да позволим да се омаловажава ролята на музеите и с оглед на горепосочените проблеми, които неминуемо ще възникнат, настояваме министърът на културата да оттегли проекта за изменение и допълнение на Устройствен правилник на Министерство на културата.
Сдружение „Български музеи“ е юридическо лице с нестопанска цел за извършване на дейност в обществена полза, което обединява 141 национални, регионални и общински музея и художествени галерии, с основна цел защита правата и интересите на българските музеи пред държавни и общински органи и организации, както и пред всички юридически и физически лица в страната и чужбина.
Това е организацията в Република България, която най-много допринесе, чрез активната си и непоколебима дейност, в 174 музея и галерии да постъпят над 42 млн. лева за увеличение на стандартите в последни три бюджетни години (2022-2024), вместо заложените общо ок. 4 млн. лева за същия тригодишен период.
В унисон с нашата основна цел и провежданата активна политика няма да допуснем държавата да си позволи подценяване на българските музеи – единствените пазители на националното ни движимо културно-историческо наследство, с определяща роля в развитието на културния туризъм и популяризиране на страната ни.
Затова, проучвайки публикуваните текстове и мотиви, свързани с изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на културата, Ви уведомяваме, че НЕ приемаме и НЕ подкрепяме предложените промени в текстовете на § 16 и § 17 в публикувания проект.
До какво ще доведе реализирането на този проект на Устройствен правилник:
1. До безпринципно смесване на културни институции с различни функции, каквито са музеи, библиотеки и читалища, чиято дейност е регламентирана от три различни закона. Спецификата на дейността на изброените и механично смесени институции се различава съществено, а в този проект се обединяват механично професионалисти с любители, обединяват се механично структури, които съхраняват и опазват движимо и недвижимо културно наследство със структури, които се занимават със съвсем други дейности в сферата на културата.
Чрез това механично смесване отново се прави опит да се омаловажи ролята на музеите в цялостното развитие на културните процеси в България.
2. Със сигурност ще се случи приоритизиране на едни културни субекти за сметка на други поради недостатъчния кадрови ресурс на Министерство на културата, защото ще се получи струпване на повече ангажименти за специалистите, които работят в отдел „Музеи и изобразителни изкуства“ към Дирекция „КНМИИ“. Същите, вместо да оказват методическа помощ на музеите, ще са принудени да обръщат доста повече внимание на 28 библиотеки и 4 000 читалища. Още повече – не е сигурно дали ще се намерят други специалисти, които да приемат да извършват тази дейност, видно и от досегашното кадрово „обезпечение“ на отдел „Регионални дейности“ към Дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“.
3. На новата Дирекция „Културно наследство, библиотечно и читалищно дело“ (дори не подхващаме въпроса защо в наименованието липсват музеите) се вменяват 45 функции с още допълнителни около 15 подфункции – двойно повече отколкото на други дирекции в министерството, но със същия брой специалисти.
Тези ангажименти е абсурдно да се изпълняват в законоустановената петдневна работна седмица и всички културни институции ще пострадат поради физическа невъзможност на специалистите от Дирекцията да поемат нови и нови задължения, обръщайки задължително внимание на допълнителни вече над 4 000 институции с техния огромен брой проекти и проблеми.