Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Моите коментари
С оглед на изложеното, считаме за необходимо да се прецизира промяната в ЗСПД, като предлагаме следната редакция:
„6. бременни жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани с предоставено убежище в Република България по Закона за убежището и бежанците, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, за периода на убежището.“
Считаме, че по този начин разписана разпоредбата обхваща всички бременни жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани с предоставено убежище по ЗУБ (убежище, предоставяно от президента, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила).
Обръщаме внимание, че с цел гарантиране на семейните помощи за деца за тази група лица и както е отбелязано в мотивите към ЗИД на ЗУБ, предложената промяна в ЗСПД ще изисква осигуряването на допълнителни финансови средства от държавния бюджет чрез бюджета на МТСП по бюджетна програма „Подкрепа за децата и семействата
По отношение на ал. 1 не е ясно за коя целева група и за отпускането на кои помощи се отнася разпоредбата на Параграф единствен и второ следва да се има предвид, че компетентна за отпускането на социални помощи е ДСП по настоящ адрес на лицето/семейството, а не Регионалната дирекция за социално подпомагане, както е посочено в ал. 1.
Съгласно предложената редакция на чл. 43, ал. 3 от ЗИД на ЗУБ, за настоящ адрес на чужденците с временна закрила се счита отразеният в Регистрационната карта, а съгласно чл. 35 от ЗУБ, чужденец с предоставена международна закрила е длъжен в срок до 14 дни от получаването на решението за предоставяне на международна закрила да се регистрира в общината със заявен настоящ адрес за да бъде вписан в регистъра на населението. Следователно ДСП могат да установят информацията за настоящия адрес на лицата с международна закрила по служебен път, т.к. имат осигурен достъп до Национална база данни „Население“, а освен това следва да им бъде осигурен достъп и до Регистъра на чужденците, търсещи и получили закрила на територията на Република България, създаден на основание чл. 55 от ЗИД на ЗУБ. В краен случай информацията за настоящия адрес на лицата с временна закрила може да бъде установена и чрез представяне за справка на Регистрационната карта.
Въведените в предложената ал. 2 облекчителни условия за лицата с предоставена закрила по отношение липсата на изискване за задължителна регистрация в Дирекция „Бюро по труда“, за полагане на общественополезен труд и за редовно посещаване на детска градина/училище от децата, е в противоречие с основните принципи на ЗСП и е дискриминационно спрямо останалите граждани на РБългария, а освен това противоречи и на принципите на социалното включване и интеграция на този кръг лица.
Във връзка с гореизложеното предлагаме да отпадне § 53 от ПЗР на ЗИД на ЗУБ.
Коментар: Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) участва във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, съгласно чл. 15 от ЗЗДет. По производствата ДСП осигурява социален работник, който изразява становище и изготвя социален доклад с резултати от извършено социално проучване и оценка на семейната и социална среда на детето.
Социалното проучване се осъществява чрез набиране на информация от различни източници съгласно чл. 14 от ППЗЗДет. Социалният работник извършва проучване и оценка като събира необходимата информация от семейството, детето, училището, детската ясла и градина, роднини, близки, съседи, друга ДСП, личен лекар и от други източници при необходимост, в случая задължително и ДАБ като институция водеща производствата на непридружените и разделени деца.
Проучването и оценката на придружаващите непридружените и разделените деца пълнолетни лица не би могло да бъде достатъчно задълбочено и напълно обективно поради липсата на достоверна информация от други компетентни органи в България, както се случва при проучване и проверка на български граждани, желаещи да бъдат законни представители и да се грижат за деца в риск.
С оглед на гореизложеното становището на ДСП от проведеното социално проучване на лицето, което придружава непридруженото и разделено от родителите си дете няма да е достатъчно за извършването на задълбочена и обективна оценка на нагласите и намеренията на „придружителите“ спрямо децата. По този начин децата могат да бъдат изложени на риск от трафик и/или злоупотреби от придружителя/представителя.
Освен становището на ДСП следва да бъдат регламентирани и други гаранции за проверка и оценка на лицата представящите се за „придружители“ и „близки“ на децата. Не е в компетенциите на ДСП да установява и доказва родствена връзка между лица и деца.
Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ гласи, че картата на бежанец/чужденец с хуманитарен статут удостоверява самоличността на лицето и правото на притежателя й да пребивава на територията на Република България за срока на нейната валидност.
Предложеното заличаване на думите „за срока на нейната валидност“ е в противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗУБ, съгласно която „чужденец с предоставена международна закрила има право да пребивава на територията на Република България за срока на валидност на издадените му български лични документи.“
В тази връзка не подкрепяме предложение за промяна в чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗИД на ЗУБ.
Моите коментари
Предложението за издаване на „решение за настаняване“ и „настанителна бележка“, независимо кой орган се предвижда да го издава, не би могло да се приложи на практика. Така разписаният ред и определените правомощия на директора на ДСП считам за незаконосъобразни. Правомощията по издаването на индивидуални административни актове следва да бъдат определени и вменени със закон. Липсата на компетентност от органа по издаване на актовете води до тяхната нищожност. Издаването на индивидуален административен акт следва да се извършва от компетентен орган в рамките на правомощието му да го издаде. В конкретния случай АСП няма компетенции, свързани с настаняване и изхранване. Издаването на документи с характер на индивидуален административен акт, без да са ясни правните основания за това, крие реален риск от загуба на немалък финансов ресурс за съдебни разноски, с който неминуемо би се сблъскала АСП при напълно допустим риск от обжалване, при положение че същата не участва със свой бюджетен ресурс при осъществяване на програмните дейности – нощувка и храна.
От друга страна съгласно чл. 1 от ЗУБ, законът определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения. Закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила.
Със Заповед № ЦУ-РД05-70/31.01.2024 г. на председателя на ДАБ е създадена Междуведомствена експертна работна група (МЕРГ) на основание параграф IV, т. 6 от Плана за действие при временна закрила в Р България, в която са включени представители на АСП и чиято дейност включва подготовката на нов проект на хуманитарна и интеграционна програма за разселените лица от Украйна с временна закрила. На заседанията на МЕРГ е решено в програмата да се заложат дейности и процедура от вече съществуващ проект на Програма, приет от Националния оперативен щаб към Министерския съвет на 01.11.2023 г., който проект е съобразен с представените тогава бележки и становища от страна на АСП.
В хода на разработване на проекта на Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна, АСП е заявила активната си позиция и готовност да подпомогне активно мерките по реализиране на дейностите за хуманитарна подкрепа и интеграция на лицата с временна закрила съобразно своите законово детерминирани възможности. Своевременно е отразявала своите бележки, предложения и аргументирани становища по различните варианти на документ.
На 19.02.2024л г. до всички членове на МЕРГ е изпратен за разглеждане проект на Програма, който не е релевантен към обсъждания на проведените на 2 и 15 февруари 2024 г. заседания на групата.
От АСП са изпратени бележки и коментари по представения вариант на Програма до участниците в МЕРГ, както и официално становище с изх. № 91-00-0221/21.02.2024 г. до председателя на ДАБ, с копие до заместник-министъра на труда и социалната политика. В становището е изразена категорична позиция по вменените задължения на АСП, които са извън нейното приложно поле и не могат да се считат за релевантни. Отбелязано е изрично, че държавната политика на Република България в областта на международната и временна закрила и тази в областта на социалното подпомагане са две различни области на обществени отношения и политиките за тях се формират и изпълняват от различни институции. Недопустимо е поради факта, че за лицата с временна закрила съществува правна възможност за социално подпомагане, да се възлага на АСП цялата грижа за тях, включително за нощувка и изхранване, изразходвайки за целта бюджетни средства на друго ведомство и издавайки акт за настаняване в леглова база - държавна, общинска собственост или собственост на публични предприятия, както и места за настаняване, по смисъла на Закона за туризма, вписани в Националния туристически регистър.
На база на гореизложеното АСП изразява категорично несъгласие с предложения за обществено обсъждане проект на Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция.
Агенцията за социално подпомагане (АСП) неколкократно е изразявала аргументирани становища по различни варианти на Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна.
По смисъла на Закона за социално подпомагане (ЗСП), социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите граждани в Република България. От правото на социално подпомагане се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
Предложенията в проекта на Програмата и по-конкретно разписаният ред и ангажименти на АСП в Глава Втора „Хуманитарна подкрепа“, раздел IV „Обхват на хуманитарната подкрепа“ и в раздел VII „Процедура за предоставяне на хуманитарна подкрепа“, противоречат на съществуващите правни норми, на база на които АСП осъществява своята дейност и правомощия.
Така вменените дейности на дирекции за „Социално подпомагане“ (ДСП) да събират и обработват информация за отсъствието от страната на лицата с временна закрила от Украйна, включително да им разрешават отсъствие повече от 30 дни, както и да осъществяват цялата процедурата за предоставяне на „хуманитарна подкрепа“ определено са извън законово разписаните функции на АСП, а именно социално подпомагане на лица и семейства, които не биха могли да се справят без помощ от държавата, при недопускане на пряка и непряка дискриминация.
В т. 4.1 на Проекта, е посочено какво включва понятието „хуманитарна подкрепа“, а именно осигуряване на „нощувка и храна“ в обекти за настаняване, които са държавна, общинска собственост или собственост на публични предприятия, както и места за настаняване, по смисъла на Закона за туризма, вписани в Националния туристически регистър. В тази връзка, на Министъра на туризма са разписани ангажименти в т. 11.11 да администрира, изпълнява и контролира реда за отчитане и изплащане на предоставената хуманитарна подкрепа по Програмата.
В същото време на директора на ДСП са вменени задължения да се произнася за настаняването и изхранването на лицата с временна закрила, като издава „решение по образец“ за настаняване, с характер на индивидуален административен акт и възможност за обжалването му по реда на АПК, както и „настанителна бележка“, с която фактически да определя конкретното място за настаняване.