Моите коментари
Здравейте,
1. Моля, Министерски съвет първо да актуализира Правилника за прилагане на ЗЗДН, защото не са отразени цели пет мащабни изменения в ЗЗДН. Едва след актуализацията на ПП на ЗЗДН, тогава да се пристъпи към този правилник.
Моля, спрете настоящата процедура и карайте подред йерархията на нормативните актове, защото стават не грешки, а направо "мармалад" в правото.
2. Във връзка със създаването на национална информационна система по Глава 1 "В" от ЗЗДН и чл.5, т.6 от проекта за правилник, предлагам, тази национална информационна система изрично да бъде създадена като "регистър" по смисъла на чл.4а от Закона за електронното управление.
Ако не е регистър, тогава това ще е просто поредната база данни без никакви удостоверителни функции, и съдът няма да е длъжен да се съобразява с вписаните данни, а е изрично предвидено в системата да се вписват случаи на регистрирано! домашно насилие и списък с юридическите лица предоставящи услуги по ЗЗДН.
Дали следва да се направи скоростно ЗИД на ЗЗДН, за да е изрично вписана думата "регистър", вместо национална информационна система ... мисля, че е редно.
Това ще спести и много пари, защото с последните изменения на ЗЕУ се създава унифициран софтуер за държавни/общински регистри, а и в бъдеще ще се спестят много проблеми по доказване в съда.
Разликата между регистър и информационна система е огромно, и моля да го отчетете.
3. В момента няма административнонаказателна разпоредба в ЗЗДН, която да посочва санкция за извършване на дейност по ЗЗДН без юр. лице да е вписано в регистъра.
Може да се получи и ситуация на отписване на юр. лице, което обаче е получило финансиране. Доколкото разбирам финансирането е годишно, а ако юр. лице бъде отписано преди да е изтекла годината, как държавата ще си вземете обратно дадените публични средства ?
Поздрави
Калин Гавраков - юрист
Моите коментари
До 2020 г. имам информация, че частните пенсионоосигурителни дружества заплащат такса в размер на 0,5% от стройността на администрираните (постъпващи) вноски по ДЗПО.
Предполагам и сега е така, макар да е старателно прикрито, защото ДЗПО е обявено за публично вземане/задължение по чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, а според Решение №9/06.07.2027 по к.д.№9/2016, Конституционният съд изрично прогласи, че отношенията по ДЗПО са частни.
Така че НАП спокойно може да обяви тарифа от 0,5 % за събиране на частни вземания принадлежащи и на други частни субекти в България.
Относно възнаграждението от 10 % върху установената, НО изрично събрана сума по банкова сметка на НАП. Както се казва, вкарвате подалите сигнали буквално в израза „Я камилата, я камиларя.“
Това е несериозно по следните причини:
А, най-накрая идва ред за образуване на изпълнително дело и пристъпване към събиране, ако има „нещо“ за осребряване, при наложени обезпечителни мерки.
Т.е. в идеалния случай, лицето подало сигнал ще бъде възмездено в срок между 8 месеца и 2 години. А, ако длъжникът е способен, може и никога.
Предложение 5: Предлагам след влизане в сила на РА, лицето подало сигнал да получи 10 % от сумата, която да е НЕОБЛАГАЕМ ДОХОД.
Простете, но според данъчното ни право, възнаграждението е приход/доход от нетрудова дейност и се дължи данък от 10% по ЗДДФЛ. Дали е дължим/платим от лицето-получател или от платеца/източника – НАП, не ми се проверява.
Възнаграждението на подалият сигнал ако зависи от способностите на: публичния изпълнител да събере дълга или на длъжника да избегне плащането, практически ще въведете неработещ институт.
Заключение:
Посочената мярка ще е добра, само ако е в синхрон с друга предвидена мярка, за отстъпване на част от данъка при представяне на събрани касови бележки през отчетната година.
Двете мерки ще имат синергия и ще бъдат мощен стимулатор за изсветляване на бизнеса.
Другият начин да повишите събираемостта е, като направите така, че хората да виждат смисъл в плащането на осигурителни задължени и данъци.
Разходните структури: ведомства, министерства, агенции, комисии и всякакви администрации второстепенни разпоредители с бюджетни средства се нуждаят от решителна и тотална административна реформа, числен и качествен състав, защото пак ще пречат/спъват работещите в частната икономика да правят пари.
Не може здравна вноска да се събира като публично задължение, а през бюджета на НЗОК да се разходва на пазарен принцип. Така в НЗОК и 100 млрд. лева да постъпят, пак няма да стигнат, а според някои съсловия и ще бъдат крайно недостатъчни средства.
Основен принцип при бюджетирането е: по какъвто принцип се събират парите, по такъв и да се разходват, иначе … иначе се възпроизвеждат структури трошачи на пари. НЗОК е такава структура, както и частните пенсионни фондове до частта - получатели на вноската по ДЗПО.
Мисля никой бизнесмен в България, особено в задаващата се дългова криза (вътрешнофирмената задлъжнялост е ужасяваща) не би отказал услугите на НАП, като събирач на дългове, срещу възнаграждение от 0,5% от приходите си, но ефективно събраните!
Поздрави
Калин Гавраков - юрист
Здравейте,
относно определения размер на числото 3000.00 лева за минимален праг за подаване на сигнал, не ми се струва издържано по слените причини:
- чл. 286 от НК предвижда наказание за набедяване от лице, което изрично знае и в пълно съзнание подава сигнал срещу лице, което е невинно, с цел да му навреди.
- в крайна сметка подаването на сигнал за укрити публични задължения до органите по приходите на НАП (по смисъла на чл.7 от ЗНАП), които имат правата да установяват публични задължения по реда на ДОПК, се явяват и орган на властта по смисъла на чл.93, т.2 от НК, т.е. не е само прокуратурата, органите на МВР или съда, са органи на властта.
Ако се влага идеята – да се подава сигнал за сумата точно от 3000.00 лева със знанието, че укритото е за повече, а органите по приходите на НАП съответно да установяват задължения в по-големи размери, като така да се заобиколи дефиницията по чл.93, т.14 от НК за големи размери, то тогава въобще премахнете числото 3000.
За по-малко от 2999.99 лева не се прави проверка, а за 3000.01 лева едва ли не ще трябва НАП да сезира прокуратурата.
Всичко това се преодолява много лесно, като подаващият сигнал дефинира, че има съмнения за укриване на публични задължения и толкова, без указване на конкретно число, защото при всички положения то няма да е вярно. А, ако е вярно … случаят е малко по-друг.
Предложение 1: Моля да отпадне числото 3000.00 и да се въведе подаване на сигнал без указване на сума, а НАП да си преценя да образува ли производство по проверка, или директно по ревизия, като това да си остане оперативна самостоятелност.
Предложение 2: С приемане на предложение 1 ще отпадне необходимостта от еквилибристики с текстове в закона, чиято цел е пряко или косвено да се защитят лицата, подаващи сигнали за укрити публични задължения към НАП, от наказателно преследване за набедяване.
Предложение 3: Не е редно да се дава възможност за подаване на повече от един сигнал срещу едно и също лице. Категорично трябва да отпадне тази възможност, като така ще отпадне и предвидената административнонаказателна отговорност. Така ще се спестят ресурси на НАП и няма да се натоварва излишно и съдебната система.
Предложение 4: Да се въведе регистър на подадените сигнали. Така ще може в рамките на година да се установи от ЦУ на НАП, ако срещу едно лице са подавани многократно сигнали, а не е откривано производство по проверка или ревизия, че има вероятен „чадър“ в органите по приходите или очевидно лицето е жертва на злонамереност.
Каквото и да е, ще може да се установи много бързо по реда на ЗНАП и ДОПК, като се възложи производството на друг орган по приходите, стига да се спази териториалната компетентност.
Моите коментари
Здравейте, разбирам, че трябва да се вмъкант в ЗКПО огромен брой нови текстове във връзка с изпълнение на ангажименти за транспониране на вътрешно право на ЕС, но избраният начин за номерация на членове е абсурден.
Все съм виждал членове с добавени букви от азбуката за пример: Чл.261а, но такова чудо като Чл.265я25 - степен, няма как да го изобразя тук, не съм и сънувал.
Такова оначение на членове никога не съм виждал и дано си остане само проект.
Предлагам: всички членове от Част 5а, да започват с номерация 261 и по ред на номерата, а в Част 6, всички членове да бъдат преномеровани, като се добави една стотица, т.е. чл.261 да стане 361 и така по ред на номерата.
Като гледам обема от тест на Част 5а, все ще ги докарате от Чл.261 до Чл.360, за да се запази последователността и Част шеста да започне с Чл.361.
Ако приемете предложението, ще има резерв за последващи допълнения (а такива ще има!), защото не ми се мисли, как се добавя нов член между Чл.265я25 и Чл.265я26.
Вината не е на МФ, защото Закона за нормативните актове е от 1973 г., а Указа към него от 1974 г., са отговорност на Народното събрание, което нехае за прегледността на нормативните актове.
Моите коментари
Категорично против §11.
Не може, който има контролни функции по събиране, да има и функции по определяне на вида на фактическото правно положение.
С други думи … това предложение в комбинация с предложението за даване на бонус при докладване за укрити доходи ((а не на публични задължения!, защото задължения могат да се укрият само ако е укрит (не е деклариран) доход, върху който вече да се начисляват и публични задължения)), дава абсолютна и безконтролна власт на органите по приходите да тормозят всяко едно дружество - работодател, докато го доведат до несъстоятелност.
Като се има предвид, че няма никаква лична отговорност за служителите с властнически функции, когато са издали незаконосъобразни актове и/или извършили незаконосъобразни действия/бездействия, НАП ще се превърне в най-корумпираната система в България за много кратко време.
НАПОМНЯМ – по реда на чл.121 от ДОПК органите по приходите имат право да налагат обезпечителни мерки, а дори при обжалването на ревизионен акт по реда на чл.153 – административен ред или по чл.157 – по съдебен ред по ДОПК, не се спира действието му, т.е. обезпечителните мерки остават в сила.
Правото да се определя дали е прикрит трудов договор с друг има САМО Главна инспекция по труда /ГИТ/ по реда на чл.405а от КТ.
Ако се приеме предложеното то ще навреди най-вече на трудещите се защото:
валиден граждански, с който се прикрива трудов;
като трудов!;
Ще може да ги освободи когато си поиска без и един лев обезщетения!
Отделно това отваря не врата, а портал за източване на фондовете на НОИ, защото лицата по граждански договор ще имат право на болничен отпуск и право на получаване на помощи при безработица!
Практически, ако се приеме предложението по §11, България ще наруши и един куп международни актове подписани под егидата на МОТ за защита правата на трудещите се.
Предложението е безумно и навежда на мисли, че приходната администрация (НАП) и МФ мислят само да „тупат“ чувала до скъсване, но не и да подобрят и/или създадат благоприятни условия за създаване на повече блага, за да има и повече приходи във фиска.
Единственото хубаво нещо е, че поне в МФ имат смелостта и доблестта да се обявят предложенията за обществено обсъждане, а не да ги вкарат в НС през някой депутат с преходни и заключителни разпоредби към изменение на закон.
Служители от МФ, хората от частния бизнес не са крадци и/или престъпници, а създаващи национален доход, от който и вие си взимате заплатите.
Поздрави
Калин Гавраков - юрист