Моите коментари
Във връзка с изменение и допълнение на Наредбата за работно време, почивки и отпуски в чл.26, ал 3 и съдадената ал. 4:
(ал.3) „ Педагозите, специалните педагози и социалните педагози, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги за деца и интегрираниздравно-социални услуги за деца, както и възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни.“
(ал.4) „ Основните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги, служителите пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, както и препоръчителните специалисти, които работят на трудов договор на пълно работно време, имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни.“
С корекцията не е отчетен факта, че специалисти на основни и препоръчителни длъжности, които също извършват дейности по предоставяне на услуги– психолози, логопеди, терапевти, рехабилитатори, социални работници имат натовареност не по - малка от тази на педагогическия персонал. Всички работят с едни и същи целеви групи в екипите и е дискриминиращо едните да имат право, а другите да нямат право на 36 работни дни удължен платен годишен отпуск.
Годишният отпуск е част от трудовите взаимоотношения между работодател и служителите. Един от мотивите, задържащи служителите в сферата на социалните услуги е правото на удължен годишен отпуск, тъй като работните заплати продължават да са ниски.
Това разделяне на педагогически и непедагогически персонал е предпоставка за слаб интерес към работа в социалната сфера, голямо текучество на персонал и липса на специалисти в социалните услуги. Това допълнително ще натовари работещите специалисти, които вече ще са с намален годишен отпуск, което води и до намаляване качеството на предоставяните социални услуги.