Профил на Кирил Евтимов

Предложено е увеличаване на щатната численост на дирекция „Управление на проекти и програми“, в качеството и на междинно звено по Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за икономическа трансформация 2021-2027 г., отговорно за постигане на Специфична цел 2 – усвояване на ползите от цифровизация на гражданите, дружествата и правителствата с две приоритетни направления: Данните, като ключов капитал на обществото и Киберсигурност. В същото време в публичното пространство липсва каквато и да е информация за напредъка в изпълнение на тази специфична цел, в т.ч. дори няма разработена web информационна страница на междинното звено, независимо от обстоятелството, че министерството разработва и осигурява безплатна поддържка на интернет страниците на други управляващи органи. Липсва каквато и да е информация относно дейността на това звено, възможностите за финансиране на проектни предложения, допустимите бенефициенти и т.н. В тази връзка увеличаването на щатната численост на звеното буди недоумение.

В мотивите за промяна на УП на МЕУ  се предлага също така функции на общата администрация да се осъществяват като споделени услуги в системата на МЕУ. Предложението е с оглед изпълнение на т. 20.2.13 от Програмата за управление на Република България за периода юни 2023 г. – декември 2024 г. – „Поетапно внедряване на единна счетоводна система с цел изграждане на центрове за споделени услуги в първостепенните разпоредители“. В същото време не се предлагат каквито и да е промени в УП на ИА ИЕУ в частта обща администрация, т.е. намаляване на щатната численост на общата администрация на агенцията, предвид на това, че изпълнението на дейностите предложени за оптимизиране, чрез така наречения център за споделени услуги, би следвало да създаде предпоставки за това?!? Не става ясно как и по какъв начин изграждането на център за споделени услуги на ниво министерство, ще се отрази върху изпълняваните общо административни процеси и кои точно процеси ще засегне – финанси, човешки ресурси, обществени поръчки, административно обслужване или друго. Предложената промяна в щатната численост на ИА ИЕУ е свързана единствено и само с преминаване на щатни бройки към министерски съвет, т.е. реално не се постига никаква оптимизация на изпълняваните процеси или използваните ресурси.

Неясно защо от функциите на новата дирекция „Стратегическо планиране и европейска координация“ са отпаднали функции налични в съществуващия УП на МЕУ свързани с развитието и утвърждаването на новите технологии като изкуствен интелект, блокчейн технологиите и др. Нещо повече липсват каквито и да е било отговорности свързани с политиката по дезинформация, дори и в частта прилагането на технологични инструменти в борбата срещу дезинформацията.

Създаването на дирекция „Контрол“ на ниво министерство, при наличие на изпълнителна агенция е необосновано, поради факта, че в тази дирекция са съсредоточени единствено оперативни и изпълнителски функции.  Няма нито една разписана функция по отношение на развитието на политиката към която е насочен контрола като средство за нейното постигане, или по отношение на развитието на контрола като самостоятелна функция – през прогнозиране в съответствие с анализа на риска, планиране, изпълнение и последващ анализ на ефективността на контрола като средство за постигането на политиката.  В този смисъл министерството изпълнява контролната си функция като самоцел и я използва единствено като инструмент за санкциониране. Предложено разбиране за функцията на „Контрола“, единствено и само в изпълнение на нормите на специалните закони и заради самия контрол, не дава яснота защо се прилага контрола, какви цели преследва и как същите подпомагат конкретната политика за която е отговорен министъра, и като цяло създава неяснота относно добавената стойност на контрола като инструмент на самата политика.

Съгласно чл. 213а Изборния кодекс техническите устройства за машинно гласуване са държавна собственост, която се придобива и управлява от Централната избирателна комисия. Министерството на електронното управление съвместно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология удостоверяват съответствието на доставения тип технически устройства за машинно гласуване с изискванията по чл. 213, ал.3 и изискванията на техническата спецификация по методика, утвърдена от министъра на електронното управление, председателя на Българския институт по метрология и председателя на управителния съвет на Българския институт по стандартизация. В случая удостоверяване на съответствието на машините по смисъла на чл. 213а, ал.2 от Изборния кодекс е изрична компетентност на министъра на електронното управление, който е централен орган на изпълнителната власт съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за администрацията, но тази му компетентност отново не е вменена като задължение за изпълнение на нито една дирекция от администрацията на министерството. Същото създава рискове относно провеждане на машинното гласуване, доколкото разработването на Методиката за удостоверяването, в т.ч. приложенията към нея с конкретните етапи и процеси за тестване, последващия анализ от нейното използване и като цяло създаването на експертиза в тази посока в министерството не може да се приема като еднократен акт. Видно е, че подобна експертиза липсва и в ЦИК, а търсенето и намирането на външни експерти за всяко удостоверяване не създава капацитет и експертиза на ниво държава.

Предложените промени в Устройствения правилник на министерството в частта за споделени услуги не кореспондират с действащата нормативна уредба, в която няма определение на термина „споделени услуги“. Издаването на Заповеди от страна на министъра основани единствено и само на базата на Устройствен правилник биха се явили незаконосъобразни. Позоваването на чл.19 ал.2 и 4 от Закона за администрацията,  като основание за издаване на заповедта за делегиране в едната или другата посока (министерство - агенция) не може да послужи като правно основание за това. Законът за администрацията е устройствен закон, в който не е разписана материално-правна компетентност на административните органи, предвидена в специалните закони, какъвто е Закона за държавния служител, в който също няма определение на термина „споделени услуги“, още по-малко да се съдържа възможността за тяхното делегиране. В тази връзка делегирането не може да става единствено и въз основа на устройствен правилник, който е вътрешнослужебен акт.