Профил на Димитър Павлов

Съгласно чл. 566, ал. 2 в сега действащата Наредба № Із-1971 разстоянията между наливно-изливните устройства за течности с пламна температура до 28 °С включително и за горими газове, и за горими течности с пламна температура над 28 °С, съответно 300 и 200 m.

По аналогията на мотивите и предложенията на "Пристанище Варна" ЕАД, предлагаме изменението на чл. 566, ал. 2 „За речните пристани разстоянията по ал. 1 са най-малко съответно 150 и 100 m.“.

В чл. 568 се нормират минималните разстояния при проектирането на наливно-изливни пристани на плавателни реки и канали до пристанища, места за постоянен престой на плавателни съдове и населени места: 

„Чл. 568. (1) Наливно-изливните пристани се проектират по течението на плавателни реки и канали на разстояние най-малко 1000 m от пристанища, места за постоянен престой на плавателни съдове и населени места.

(2) (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Наливно-изливните пристани се проектират срещу течението на реката на разстояние най-малко 2000 m от обектите по ал. 1.“

Предлагаме изменение на чл. 568 със следния текст:

„Чл. 568. (1) Наливно-изливните пристани се проектират по течението на плавателни реки и канали на разстояние най-малко 500 m от пристанища, места за постоянен престой на плавателни съдове и населени места.

(2) (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Наливно-изливните пристани се проектират срещу течението на реката на разстояние най-малко 1000 m от обектите по ал. 1.“.

Съгласно чл. 615:

„Чл. 615. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Електрическото оборудване на външните съоръжения на територията на автоснабдителните станции с изключение на местата от трета група „Експлозивна опасност” съгласно чл. 268 се проектира с минимална степен на защита ІР–44.“.

Както е известно в района на автоснабдителните станции повсеместно се изграждат спомагателни сгради в повечето случаи с търговска дейност. Отоплението и охлаждането на помещенията предимно е с климатизатори,  като външните тела (термопомпата) се явяват външни съоръжения по смисъла на чл. 615.

За пример, съгласно чл. 619, ал. 4:

„(4) Обемът на колонката за зареждане на МПС се приема като място от трета група „Експлозивна опасност” - зона 1, съгласно чл. 268, ал. 1, а обемът, заключен между колонката и образуващата, спусната от най-високата й част към терена на разстояние 1,5 m от основата на колонката, е място от клас П-I съгласно чл. 248, ал. 1, т. 1.“.

Тоест, тази зона е класифицирана от клас П-I, за която съгласно чл. 253, ал. 1, т.т. от 1 до 5 се изисква същата минимална степен на защита - ІР–44. Следва, че извън тази зона съоръженията се отнасят към първа група „Нормална пожарна опасност“.

Считаме, че външните съоръжения на територията на автоснабдителните станции с изключение на местата от трета група „Експлозивна опасност”, съгласно чл. 268, следва да се отнасят към първа група „Нормална пожарна опасност“.

Във връзка с това, предлагаме: Да се отмени чл. 615.

Съгласно чл. 615:

„Чл. 615. (Изм., ДВ, бр. 75 от 2013 г.) Електрическото оборудване на външните съоръжения на територията на автоснабдителните станции с изключение на местата от трета група „Експлозивна опасност” съгласно чл. 268 се проектира с минимална степен на защита ІР–44.“.

Както е известно в района на автоснабдителните станции повсеместно се изграждат спомагателни сгради в повечето случаи с търговска дейност. Отоплението и охлаждането на помещенията предимно е с климатизатори,  като външните тела (термопомпата) се явяват външни съоръжения по смисъла на чл. 615.

За пример, съгласно чл. 619, ал. 4:

„(4) Обемът на колонката за зареждане на МПС се приема като място от трета група „Експлозивна опасност” - зона 1, съгласно чл. 268, ал. 1, а обемът, заключен между колонката и образуващата, спусната от най-високата й част към терена на разстояние 1,5 m от основата на колонката, е място от клас П-I съгласно чл. 248, ал. 1, т. 1.“.

Тоест, тази зона е класифицирана от клас П-I, за която съгласно чл. 253, ал. 1, т.т. от 1 до 5 се изисква същата минимална степен на защита - ІР–44. Следва, че извън тази зона съоръженията се отнасят към първа група „Нормална пожарна опасност“.

Считаме, че външните съоръжения на територията на автоснабдителните станции с изключение на местата от трета група „Експлозивна опасност”, съгласно чл. 268, следва да се отнасят към първа група „Нормална пожарна опасност“.

Във връзка с това, предлагаме: Да се отмени чл. 615.

Както е известно с § 8 на Наредба № Із-1971 се отмени действащата до 2009 г. Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми (ПСТН) от 1987 г.

Според чл. 15 на ПСТН:

„Чл. 15. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Допуска се заменянето на пожарозащитни прегради с водни завеси, дренчерни или спринклерни уредби, инсталации за гасене с въглероден двуокис, азот и др. по технологични и други съображения след технико-икономическа обосновка и разрешение от НСПО-МВР.“.

Тоест с този текст на ПСТН се даваше възможност на участниците в инвестиционния процес да се заменят пасивни мерки за безопасност при пожар с активни. С отмяната на Наредба № 2 за ПСТН, както е известно бе премахната тази възможност. Това силно ограничи прилагането на нови и иновативни технически решения, въпреки, че в световен мащаб активните мерки за  осигуряване за безопасност при пожар намират широко приложение.

Във връзка с това, предлагаме към чл. 7 да се добави нова алинея 4, или съществуващата алинея 3 да стане алинея 4. Новата алинея да е със следното съдържание:

„(3 или 4) Допуска се замяната на пасивни с активни мерки за безопасност при пожар по технико-икономически съображения в инвестиционното проектиране след постигане на съгласие между представители на възложителя, проектанта, консултанта и експертния съвет по ал. 1.“.

Съществено нелогично е и изискването на чл. 433, ал. 3 за нормиране на минималните разстояние от технологичните тръбопроводи до сгради, съоръжения, пътища и други. В табл. 43 „под общ знаменател“ са поставените тръбопроводите за ЛЗТ и ГТ. Интересното е, че за нормирането на разстоянията за технологични тръбопроводи за горими газове, чл. 434 ни насочва към:

 „Чл. 434. (Попр., ДВ, бр. 17 от 2010 г.; изм., бр. 75 от 2013 г.) Минималните разстояния от тръбопроводи за транспортиране на природен газ или пропан-бутан до съседни сгради и съоръжения се определят по реда на Наредба № 6 от 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове и на Наредба № 8 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места (ДВ, бр. 72 от 1999 г.).“.

В тези нормативни актове е видно, че разстоянията до сгради, съоръжения, пътища и други са значително по-облекчени, независимо от по-съществените експлозивни и пожароопасни свойства на горимите газове.

В тази връзка, предлагаме:

Изискванията на чл. 433, ал. 3 по табл. 43 да остане само за тръбопроводи за ЛЗТ в пълния й текст, а разстоянията от тръбопроводи за ГТ до сгради от клас на функционална пожарна опасност Ф5 и обслужващите ги сгради и съоръжения;            железопътни линии и автомобилни пътища, да не се нормират.

В раздел IV на Глава петнадесета от Наредба № Із-1971 се нормират изискванията за технологични тръбопроводи за ЛЗТ, ГТ и ГГ от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1.

Както знаем в чл. 433, ал. 2 се нормира освен класа по реакция на огън на носещите елементи на надземните технологични тръбопроводи, също и границата на огнеустойчивостта им.

Съгласно чл. 10, ал. 2 огнеустойчивостта на строителните конструкции и елементи се определя въз основа на: 1. изпитвания; 2. изчисления и 3. сравнения.

Изпитванията за определяне на границата на огнеустойчивост са регламентирани в EN 1363-1:2012. Известно е, че тези изпитания се извършват при стандартни условия – време/температура. Такива стандартни условия се постигат при определено пожарно натоварване в помещенията при стандартен масотоплообмен. В открити пространства и съоръжения температурния режим при пожар е значително по-нисък от стандартния, поради това, че  топлинният поток е насочен в околното пространство и незначителна топлинна енергия се акумулира в констуктивните елементи при много ниска вероятност температурата да достигне критичната, включително и за стоманите.

От познати нормативни актове на страни от Европейския съюз не се среща нормиране на границата на огнеустойчивост на конструктивни елементи в открити пространства.

Във връзка с това, предлагаме:

Да отпадне текстът в чл. 433, ал. 2 – „Вертикалните елементи се изпълняват с огнеустойчивост R60, а хоризонталните елементи - с огнеустойчивост R30.“. 

Съществено нелогично е и изискването на чл. 433, ал. 3 за нормиране на минималните разстояние от технологичните тръбопроводи до сгради, съоръжения, пътища и други. В табл. 43 „под общ знаменател“ са поставените тръбопроводите за ЛЗТ и ГТ. Интересното е, че за нормирането на разстоянията за технологични тръбопроводи за горими газове, чл. 434 ни насочва към:

Предлагаме да се измени чл. 516, както следва:

„Чл. 516. Минималното разстояние между стените на резервоарите от две съседни групи е, както следва:

1. между надземни резервоари - 30 m;

2. между надземни и полуподземни резервоари - 25 m;

3. между надземни и подземни резервоари - 20 m;

4. между полуподземни резервоари - 15 m;

5. между полуподземни и подземни резервоари – 10 m;

6. между подземни резервоари - 10 m.“.

4.3. Предлагаме да се преразгледат и редуцират нормираните минимални разстояние в табл. 46 към чл. 517, като се раздели групата на ЛЗТ на две отделни подгрупи, както следва:

Където: Д е диаметърът на резервоара

4.4. Предлагаме да се преразгледат и редуцират нормираните минимални разстояние в таблици 47, 48, 49, 50 и 51, като се раздели групата на ЛЗТ на две отделни подгрупи, както следва:

- до 28 ^oC да се приемат минималните разстояния за течности с пламна температура  до      55  ^oC, посочени в таблиците;

- от 28 ^oC до 55  ^oC – 0,75 от разстоянията за ЛЗТ с пламна температура до 55  ^oC, посочени в таблиците;

- от 55 ^oC до 120 ^oC –  0,75  от  разстоянията  за ГТ  с пламна температура  от 55 ^oC до  120 ^oC, посочени в таблиците;

- над 120  ^oC – 0,5 от  разстоянията  за ГТ с пламна температура  над 120 ^oC.

В търговската и производствената практика в световната икономика широко навлизат продукти, които най-вече от екологична гледна точка са алтернатива на изкопаемите горива. В България в последните години за производство на екологични горива, заместващи или като добавки към петролния дизел е метилов естер на мастни киселини със съкращение FAME, известен като биодизел.

Същевременно производството на FAME е с основна суровина - растителни масла. Ограниченията, които се налагат в световен мащаб за намаляване на потреблението на хранителни продукти за технически цели в производството на алтернативни горива, насочиха производителите на FAME да преработват отпадните Used cooking oil (UCO), отработени кухненски масла, които са с растителен и животински произход. Това не само е крачка в ограничаването на потреблението на хранителни продукти, но и възможност за усвояване на отпадни суровини.

От пожароопасна гледна точка, както FAME така и UCO са с течности с пламна температура над 120 °С.

При проведените разговори с наши търговски и бизнес партньори за нормативната уредба, свързана с пожарната безопасност прилагана в Кралство Нидерландия, ни бе предоставен „PGS 29:2022 Версия 1.0 (март 2023)“, който е национален нормативен акт като ръководството за дейности с опасни вещества и по конкретно мерки, които могат да се използват за контролиране на рисковете от надземно съхранение на запалими течности във вертикални цилиндрични резервоари. Тези мерки се основават на рисков подход, който предполага сценарии, които биха могли да възникнат. Въз основа на сценариите са формулирани цели за създаване на приемливо ниво на безопасност. Мерките са насочени към намаляване вероятността от инцидент или предотвратяват или ограничават неблагоприятните последици от инцидент.

Този подход е съществено различен от подхода по нормирането в областта на пожарната безопасност в България за складове за лесно-запалими и горими течности (ЛЗТ и ГТ) от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.2. И с направения проект на Наредба за изменение и допълнение в голямата си част нормираните минимални разстояния са запазени същите, както в с изданията на противопожарните строително-технически норми от 1987 г. и по старите варианти.

Наред с това активните мерки, свързани с безопасност при пожар за складове с ЛЗТ и ГТ са се усъвършенствали. Прилагани са нови методи и средства за превенция, наблюдение и контрол за недопускане на инциденти. Способностите и техническата осигуреност на екипите за спешно реагиране при аварийни ситуации, включително при пожари са достигнали значителен напредък. 

Подходът на нормирането на редица европейски държави, както е известно се прилага и в при подхода за класифициране на обектите с нисък и висок рисков потенциал по Закона за опазване на околната среда, с който въвежда разпоредбите на Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година, относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета, известна като „Директива Севезо“.

Особено впечатляващо е, че в PGS 29:2022 Версия 1.0 (март 2023) не се прилага за запалими течности с пламна температура над 100 ^oC, при условие че температурата на течността остава най-малко 5 ^oC под пламната температура за отделни вещества и 15 ^oC  под пламната температура за смеси.