Профил на Юри Станков

Пристанищата на Република България са входно-изходни точки към европейската транспортна мрежа и са част от международни коридори за превоз на товари. За да функционират като такива портовете трябва да се развиват и модернизират, трябва своевременно да успяват да се адаптират към бързо променящите се условия и изисквания, които се налагат от актуалните тенденции в морския транспорт. Пристанищата са от ключово значение за поддържане и развитие на икономиката в техния хинтерланд, те са част от логистични вериги, по които се реализират държавни и международни проекти. Постоянното внедряване на нови, високотехнологични решения, икономическите особености и динамиката в международните отношения бързо променят обема и структурата на товарите обработвани от портовете и предоставят възможности за претоварване на нови товари.

Основна мисия на пристанищните оператори е осигуряване на най-добрите условия за предоставяне на пристанищни услуги, в пълно съответствие с действащите нормативни актове. Дейността им е свързана с нуждите на клиенти и товари, като те предоставят услуги за обработка на товарите в терминалите. Осигуряването на безопасността и опазването на околната среда е винаги от първостепенно значение, при приемане на решение за начина или технологията на обработка за всеки вид товар, изграждането на нови инсталации или съоръжения и реализацията на инвестиционни намерения. Само в района на Пристанище Варна са извършени инвестиции за няколко милиарда лева, а предстоят и нови проекти за стотици милиони, някои от които са в напреднала фаза.

Статистическите данни показват ясна тенденция за нарастване на количествата обработвани наливни товари през последните години. Наред с това вече има бизнес намерения, свързани с претоварване на наливни товари, които до сега не са обработвани през терминалите. Всичко това ясно определя нуждата от реализиране на инвестиционни намерения осигуряващи възможност за обработка на увеличаващите се обеми товари и създаване на условия за претоварване на нови товари.

Разработени са идейни проекти свързани с изграждане на специализирани съоръжения за обработка на наливни товари, отнасящи се към групата на горимите течности (ГТ). Някой от товарите имат клас на опасност съгласно Международния кодекс за превоз на опасни товари по море (IMDG Code). Други не са класифицирани съгласно IMDG Code, имат изключително високи пламни температури (над 120℃), но се водят замърсяващи товари. Така, според чл. 35 на „Наредба №9 за изискванията за експлоатационната годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти“ е необходимо Технологичните карти за обработка на всички тези товари да се съгласуват от съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. След проведени консултации по темата се установи, че реализацията на проектите може да бъде възпрепятствана, поради изискванията и ограниченията, които се налагат от „Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар“.

Обсъди се на заседание на Българска Морска Камара, че текстове от наредбата ще попречат на органите по пожарна безопасност да съгласуват проекти, както и технологични карти за обработка на различни наливни товари, поради специфики на съществуващата пристанищна инфраструктура, не даващи възможност за спазването им и липса на горна граница на пламна температура за ГТ. Прието е, че ГТ са всички течности с пламна температура над 55℃.

В подкрепа на предложенията моля да се вземе предвид, че след направено проучване се установи, че действащата нормативна уредба в страни членки на Европейския съюз, например Кралство Нидерландия (PGS 29:2022 Версия 1,0 (Март 2023 г.) не се прилага за запалими течности с пламна температура над 100°С, при условие, че температурата на течността остава най – малко 5°С под пламната температура за отделни вещества и 15 °С под пламната температура за смеси), Германия и Румъния налага значително по-ниски изискванията за минимални отстояния при наливно-изливни пристани.

Наред с това смятаме, че изискванията на Наредба Iз – 1971, са остарели и при тяхното определяне не са вземани под внимание съвременните технологични решения и възможности, както за обработка на наливните товари, така и за обезпечаване на мерките за постигане на пожарната безопасност. При определяне на ограниченията в Наредбата трябва да се има предвид факта, че през българските терминали се обработват наливни товари с изключително висока пламна температура (над 200°С). България е голям производител и износител на растителни масла, лидер в Европа. Товарооборота през българските пристанища в последните години е нараснал близо 20 пъти.

V. За чл.574.: Изискването да се предвидят „автоматизирани наливно-изливни ръкави за предотвратяване изтичането на горивото и смазочните материали при аварийно разкъсване на връзката с кораба“, доколкото към момента на територията на Р.България няма специализирани наливно-изливни пристани и пристанища за обществен транспорт за корабно бункероване, създава неяснота и възможност за погрешно тълкуване, в т.ч. необходимост от промяна на технологичните карти за бункероване на кораби от автоцистерни и/или извършващи товаро-разтоварни операции от и до брегови съоръжения, ЖП и автоцистерни.

В тази връзка, нашето предложение е изискването за „ръкави“ да отпадне изцяло, в това число поради факта, че до момента не сме срещали в практиката си подобни съоръжения за трасфер на нефтопродукти, в т.ч. в страни членки на Европейския съюз. Доколкото сме запознати липсват специфични изисквания на Конвенция MARPOL, а така също и в нормативните документи в Р.България.

VI. За Чл. 570.: Разстоянието от наливно-изливни пристани за ЛЗТ и ГТ до различни обекти се определя при спазване изискванията на раздели "Складове за ЛЗТ и ГТ от I категория" и "Складове за ЛЗТ и ГТ от II категория". Разстоянията от пристани за ГГ се определят като за течности с пламна температура до 28 °С включително.”  предлагаме следното:

• Съдържанието на чл. 570 да се разшири, като към него се добави ал. 2, която да гласи че:

2. Разстоянията от наливно изливни пристани за растителни масла с пламна температура по-висока от 200°С до съседни сгради и съоръжения се определят по табл. 39.

Относно параграф 245 от проекта на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №Із-1971, публикувана на портала за обществени консултации:

Създава се чл. 574а: „Чл. 574а. (1) За снабдяване на морски и речни плавателни средства с гориво и смазочни материали (корабно бункероване) на наливно-изливни пристани и пристанища за обществен транспорт се предвиждат автоматизирани наливно-изливни ръкави за предотвратяване изтичането на горивото и смазочните материали при аварийно разкъсване на връзката с кораба.

(2) В случаите по ал. 1, минималните разстояния от местата за престой на автоцистерните с гориво и смазочни материали (когато е предвидено корабното бункероване да се извършва с автоцистерни) до съседните строежи се определят съгласно табл. 66, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 11.“,

предлагаме следното:

• Създава се ал. 3, която да гласи че:

3. Допуска се на пристанища за обществен транспорт да се претоварва растително масло с пламна температура по-висока от 200⁰С в авто и жп цистерни ако претоварването се извършва с автоматизирани наливно-изливни ръкави за предотвратяване изтичането на маслото при аварийно разкъсване на връзката с кораба. Претоварването да е съпроводено от допълнителни мерки за пожарна безопасност, отразени в технологичните карти по чл.34 от Наредба №9 от 14 октомври 2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти. 

1. За Чл. 567: „Разстоянията от наливно-изливни устройства на морски и езерни пристани до товарни, пътнически и служебни пристани са, както следва: най-малко 300 m - при работа с ЛЗТ и ГГ, и най-малко 200 m - при работа с ГТ“ предлагаме следното:

1. Изискванията за разстояния да бъдат променени на:

• най-малко 200 m - при работа с ЛЗТ и ГГ;
• най-малко 100 m - при работа с ГТ;
• да се добави нова група за ГТ с пламна температура над 120℃.

III. За тази група изискванията за разстоянията от наливно-изливни устройства на морски и езерни пристани до товарни, пътнически и служебни пристани да бъдат най-малко 50 m;

2. Съдържанието на чл. 567 да се разшири, като към него се добави ал. 2, която да гласи че:

• Когато съседните корабни места, на корабното място, на което се обработват ЛЗГ и ГТ се оперират от един пристанищен оператор, то изискванията за минимални разстояния по ал. 1 могат да бъдат обезпечени по оперативен път, чрез Технологичната карта за обработка на товара и съгласувано със Системата за управление на трафика

II. За Чл. 566 ал. (1) Разстоянията между наливно-изливните устройства за течности с пламна температура до 28°С включително и за ГГ, разположени на морски и езерни пристани, са най-малко 200 m, а между устройствата за течности с пламна температура над 28°С - най-малко 150 m.“ предлагаме следното:

1. Изискванията за разстояния да бъдат променени на:

• най-малко 100 m – за разстоянията между наливно-изливните устройства за течности с пламна температура до 28°С включително и за ГГ и
• най-малко 50 m между устройствата за течности с пламна температура над 28°С.
• Тези разстояния да се изискват само при едновременно протичащи операции през наливно-изливните устройства.

2. Към чл. 566 се създава нова алинея 6 със следния текст:

• (6) При танкери за ГТ с пламна температура по-висока от 200°С разстоянията по ал. 3 и 4 са съответно:  до 10% от дължината на по-големия кораб, каквито са разпорежданията на ИА „Морска администрация“ и международните правила за заставане и швартоване на кораби в пристанищата.

3. Старата ал. 6 да стане ал. 7.

Предлагаме следните изменения:

1. Създава се нов член 519 А, гласящ:

Чл. 519 А: Минималните разстояния от надземни резервоари за растителни масла /олио и други/ с пламна температура над 200°С  са, както следва:

1. до помпени станции за ЛЗТ - 8 m;

2. до помпени станции за ГТ - 5 m;

3. до оста на хидрантите на наливно-изливните устройства за ГТ - 5 m;

4. до оста на железопътни линии за редовно движение - 20 m;

5. до оста на вътрешнообектови и маневрени железопътни линии - 10 m;

6. до края на платното на пътища от републиканската пътна мрежа - 20 m;

7. до вътрешнообектови пътища - 8 m;

8. до съседни резервоари за ГТ - 10 m;

9. до съседни сгради разстоянията се определят по таблица 39, като резервоарите, помпените станции и наливнно изливните устройства за растително олио се приравняват към производства от категория по пожарна опасност Ф5В.

Предлагаме изваждане на растителните масла с пламна температура над 200⁰С от общата категория ГТ и разрешаване товарообработката им в пристанища за обществен транспорт при спазване на необходимите противопожарни мерки.

Растителните масла не се класифицират, като опасни вещества съгласно Регламент (ЕО) №1272/2008 (CLP) и не подлежат на Регламент (ЕО) №1907/2006 (REACH) и за това критериите при товаро-разтоварни операции не следва да се отнасят към категорията на горимите течности. Операциите по товарене и разтоварване на растителните масла се извършва при нормална температура на околната среда, без те да са съпроводени от източници на възпламеняване и нагряване на течността.