Профил на Николай Тодоров

Планираното закриване на сегашната дирекция "Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства" е изключително неаргументирано и повърхностно решение. До този момент това е единствената дирекция на МК, която оказва реална помощ на музеите. На първо място напълно несъстоятелно е твърдението в доклада на министъра на културата, че до този момент има "механично обединение на функционално различни по своя характер дейности". Кое е функционално различното на музеите с недвижимото културно наследство, което те опазват и стопанисват? В оценката на въздействието отново е повторено, че "механичното обединяване на функционално различни по своя характер дейности" не е довело до "добри практики в държавното управление". Отново следва логичният въпрос, кое е функционално различното на недвижимото културно наследство, визуалните изкуства и музейната дейност? Последното твърдение показва пълно неразбиране на същността и структурата на музейната дейност и всъщност демонстрира единствено функционална неграмотност. За да се поправят тези грешки се предвижда да се съберат в една дирекция, явно функционално близките, музеи, читалища, библиотеки, книгоиздаване и книгоразпространение. Безспорно "похвално" е приравняването на професионалната компетенция на музеите (които според ЗКН са и научни организации) към любителските дейности на читалищата например, но отново демонстрират единствено пълно неразбиране на системата. Липсата на думата "МУЗЕЙ"  в изключително архаичното название на новата дирекция (подходящо по-скоро за име на отдел в Комитета по култура) за пореден път показва реалното отношение на МК към тази институция. Отново в оценката на въздействие се посочва, че с "обособяването на тази дирекция на базата на структурна ефективност ще се съберат дейности, които по своя характер са свързани по между си".  Последното твърдение присъства като мантра във всички проектни документи. Очевидно е, че тя е дело на чиновник, който не просто не е напускал сградата на министерството, но по скоро за времето, в което е пребивавал в него не е имало дори елемент на придобиване на елементарни познания за начина, по който функционира музейната система. Последната е в основата на реалното, а не просто нормативно или словесно, опазване на  културното наследство - движимо, недвижимо, нематериално. Въпреки символичното финансиране от страна на държавата, постоянното прехвърляне на отговорност върху музеите, обидното отношение към хората, които полагат тези грижи от страна на държавата и МК, тази система е единственото функционално звено, което извършва реална дейност по опазването на наследството. Дори без задълбочен семантичен анализ на планираната реформа се вижда, че тя е лишена от вътрешна логика, противоречи на всякакви европейски практики и за пореден път маргинализира музеите като институция.