Профил на КАМАРА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ КАМАРА НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Към § 296

              Считаме че разпоредбата на чл. 658, ал. 2 е неясна: „Когато в гараж е проектирана пожароизвестителна система, се предвижда блокировка за автоматично изключване на захранването на зарядните точки за електрически превозни средства в гаража при задействане на пожароизвестителната система.“

                 Не става ясно дали ще се блокира автоматично изключване на захранване за зареждане или автоматично ще се изключва? Следва да се вземе предвид и следващата ни забележка към чл. 658, ал. 3, която предполага отделна кабелна линия от паркомясто към електромер на собственик:

                 „(3) В гаражите, предназначени за паркиране на повече от 10 МПС без отделянето им в гаражни клетки, разстоянието от паркомясто, оборудвано със зарядна точка за електрически превозни средства, до евакуационен изход е не по-малко от 5 m.“

              Следва да се има предвид, че всички паркоместа в жилищни сгради трябва да са оборудвани с възможност за зареждане съгласно чл.50, ал. 7 от Наредба РД-02-20-2.

              Предлагаме чл. 659 да отпадне: „Когато са предвидени асансьори за вертикално или хоризонтално пренасяне на автомобили в гаражите, същите се захранват с електрическа енергия като потребители от първа категория с автоматично превключване на захранването съгласно Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Вторият независим източник следва да осигурява електрозахранване на същите асансьори в продължение на не по-малко от 60 min.“

              Мотиви: Няма ясна причина автомобилите да се ползват с предимство пред хората, целта на наредбата е безопасна евакуация на хора, а не на оборудване.

1. Към § 303

              Във връзка с аргументите, изложени в общата част на становището ни относно отпадане на част „Пожарна безопасност“, предлагаме Приложение 3 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата да отпадне или навсякъде в Приложение 3 към чл. 4, ал. 1 думите „Част "Пожарна безопасност" на инвестиционния проект“ да се заменят с "Критерии за оценка на инвестиционния проект за съответствие с изискванията за пожарна безопасност“.

Към § 151

Предлагаме редакция в чл. 318, като навсякъде думите „по смисъла на чл.12, ал.1“ се заменят с текста: „съдържащи всички надземни етажи, отделени като пожарен сектор“.

В резултат на това чл. 318, ал. 2 придобива следния вид:

„(2) Проектиране на един евакуационен изход от всеки етаж в строеж или част от него, съдържащи всички надземни етажи, отделени като пожарен сектор, с максимална височина на пребиваване на хора над 25 m се допуска в следните случаи:

1. за жилищни сгради и общежития или за части от тях, съдържащи всички надземни етажи, отделени като пожарен сектор, от I група с площ до 500 m2;

2. за жилищни сгради и общежития или за части от тях, съдържащи всички надземни етажи, отделени като пожарен сектор,  от II група, при които евакуационното стълбище е отделено от етажите задължително с преход през открита въздушна зона и при спазване на условието по т. 1;

3. за сгради или за части от тях, съдържащи всички надземни етажи, отделени като пожарен сектор, от I и II група, при условие че от всеки етаж е осигурен втори евакуационен изход през откритата въздушна зона към друга част от сградата или към друга сграда;

4. за сгради или за части от тях, съдържащи всички надземни етажи, отделени като пожарен сектор, от III и IV група с площ до 400 m2 и при спазване на изискванията по т. 2 и 3.“

Мотиви:

Предложението дава възможност надземните етажи от сградите да се оформят като пожарни сектори с площи до 500м2 (или 400м2 в зависимост от височината), за които е допустимо само едно евакуационно стълбище. Това кореспондира в пълна степен с предназначението, което е дадено на пожарните сектори  в подготвената наредба.

             Към § 169

              Предложеният нов чл. 350а, относно фотоволтаичните инсталации, следва изцяло да отпадне или да се коригира съществено.

              Фотоволтаичните инсталации са изцяло външни спрямо сградата. Въвеждането на изисквания за горимост на покритието на покрива е особено ограничаващо, включително и при инсталирането на фотоволтаични инсталации върху съществуващи покриви. С въвеждането на тези изисквания ще се затруднят значително инсталациите на фотоволтаични инсталации по сградите. Редно е подобни членове да се синхронизират с други държавни политики и нормативни актове, които целят да насърчат инсталирането на фотоволтаични инсталации, а не да ги ограничат.

              Към § 43

              Предлагаме следната редакция на чл. 58, ал. 1:

              „(1) За строежи от класове на функционална пожарна опасност Ф1 - Ф4, предназначени за повече от 1000 човека, както и за строежи от клас Ф5, предназначени за повече от 500 човека, се определя изчислителното време за евакуация в зависимост от плътността на човешкия поток и по следните методи:“

Мотиви:

В момента посочения брой хора, при които се определя изчислително време за евакуация не е синхронизиран с категориите на сградите съгласно ЗУТ. Ако подобни изчисления са необходими, то те следва да се извършват само за най-високите категории сгради съгласно ЗУТ – първа и втора категория сгради съгласно ЗУТ. Ето защо броят на хората следва да се завиши на 1000 души при жлищни и обществени сгради и на 500 души при индустриални сгради. Необходимостта да се правят сложни изчисления съгласно Приложение 8 ще увеличи ненужно административната тежест при не-голям брой на ползвателите на дадена сграда.

              Към § 70

              Предлагаме следното допълнение в чл. 111, ал. 2, изречение второ – след думите „Не се разрешава на въздуховодите по чл. 1“ да се добавят думите „от професионални/търговски кухни“.

                 Предлагаме следното допълнение в чл. 111, ал. 3, изречение второ – след думите „В шахтите по ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2“ да се добавят думите „от професионални/търговски кухни“.

              Предлагаме в чл. 112, ал. 1 думите в края на изречението „за всяка кухня“ да се заменят с думите „за всеки самостоятелен обект“.

              Мотиви: Всяка кухня е много общо понятие, позволяващо интерпретации и свеждане до единично помещение.

              Предлагаме в чл. 112, ал. 3 в края на изречението да се добавят думите „извън обхвата на обекта“.

              Мотиви: въведена е силно ограничаваща забрана, възпрепятстваща технологични промени в кухненското оборудване.

Към § 31

Предлагаме в чл. 43, ал. 11, в края на второто изречение да се създаде трето изречение:

„Вертикално плъзгащи се и сгъваеми/нагъващи се врати може да бъдат предвидени на евакуационни изходи от гаражни клетки от подклас на  фукционална пожарна опасност Ф5.2, за не повече от 5 автомобила, ако вратите са осигурени  с възможност за ръчно привеждане в отворено положение при отпадане на електрическото захранване.“

Мотиви:

Към момента масово се ползват вдигащи се вертикално  врати на отделните гаражни клетки, които формално не отговарят на нормативните изисквания. Това се случва с мълчаливото съгласие на контролните органи. Предложението има за цел на облече в нормативна форма наложилата се практика, без да се намалява нивото на пожарна безопасност за въпросния тип обекти.

              Към § 32

              Предлагаме допълване на част от текстовете в чл. 44 с израза „за най-краткия евакуационен път“.    

Мотиви:

За да съответстват нормите на приложените фигури и обясненията към тях. Гарантира се че най-краткия евакуационен път при наличие на алтернативни маршрути няма да надхвърли 40 м, но не се ограничава броя и дължината на алтернативните евакуационни пътища – смисъла на всички приложени фигури с обяснения към тях. Следвайки философията на промените в алинеи 2 и 3, няма причина същата да не бъде приложена за следващите алинеи 6, 7 и 8.

              Към § 8

              Предлагаме в чл. 13, ал. 1, в края на изречението да се създаде ново изречение:

              „За всички сгради с изключение на тези от КФПО Ф5 се допуска двукратно увеличаване на максимално допустимата площ на сградите или пожарните сектори при осигуряване на автоматична спринклерна пожарогасителна инсталация за цялата площ на сградата или частта от нея съгласно чл. 12, ал. 1 в случай, че съгласно приложение № 1 не се изисква такава инсталация.“

              Мотиви:

              Навсякъде по света при увеличаване на активните мерки се намаляват пасивните мерки и обратното. Максимално допустимите площи при нас са изключително ограничителни, с пъти по-малки от сходни наредби и/или стандарти в други развити държави. 

       Към § 23

Предлагаме създаването на нова ал. 6 към чл.30:

„(6) Когато за сградата се изисква повече от една  стълба за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности, се допуска се евакуационните стълбища в сградите да се отнасят към стълбите за пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности, ако отговарят на всичките изисквания по-долу:

1. Достъпни са директно от терена;
2. Отделени са от етажните пространства с пожарозащитни стени
3. Осигуряват достъп до покрива  на сградата на обезопасени площадки с парапети с височина 1.20m
4. Осигурен е просвет между стълбищните рамена съгласно изискването на ал.1, т.2
5. В тях е проектирано сухотръбие съгласно изискването на ал.5.“

Мотиви:

Kогато вътрешно стълбище отговаря на предложените условия, то би позволило да се ползва от спасителните екипи при значително по-безопасни условия, отколкото външните стълбища по фасадите .

             Към § 28

              Предлагаме следната редакция на чл. 40, ал. 4:

              „(4) В случаите по ал. 3 не се разрешава евакуация през повече от едно съседно помещение, с изключение на помещенията в еднофамилните жилища от подклас на функционална пожарна опасност Ф1.4 , както и за санитарни помещения (бани и тоалетни).“

Мотиви:

Често срещаната планова структура на съвременните жилища включва следната поредица от 3 или 4 обособени  последователни стаи:  дневна, спалня, дрешник и баня. Ограничението за еднопосочна евакуация през само едно съседно помещение е ненужно рестриктивно, когато става въпрос за еднофамилни жилища, в които обитателите са добре запознати с планировката и опасността от пожар не е висока.

Коментари и предложения по текстовете към проект:

            1. Към § 3

              Предлагаме следното изменение в чл. 4:

              Навсякъде думите „част „Пожарна безопасност“ да се заменят с думите „Критерии за оценка на инвестиционния проект за съответствие с изискванията за пожарна безопасност“.

              Мотиви: изложените аргументи в общата част на становището ни по-горе относно част „Пожарна безопасност“ на инвестиционния проект.

              2. В проекта липсват разпоредби, които да уреждат случаите на преустройство на заварени сгради, при които пълното съответствие с предложените нови правила е невъзможно. Следва да е ясно, че новите изисквания се прилагат само спрямо добавените елементи към строежа, а не спрямо целият заварен строеж. В тази връзка предлагаме създаването на нова ал. 4 към чл. 7:

„(4) За съществуващите обекти изискванията на наредбата се прилагат само по отношение на преустроени и/или реконструирани, и/или новопроектирани части и елементи на строежите."

Също така, не са предвидени изключения или специални правила спрямо сгради недвижимо културно наследство. В тази връзка предлагаме създаване на нова ал. 5 към чл. 7:

„(5) За обекти недвижима културна ценност изискванията на наредбата се прилагат само, ако не противоречат на предписанията за опазване на недвижимата културна ценност и на останалите изисквания в Закона за културното наследство.“

Мотиви:

Често при реконструкции на сгради със статут на недвижими културни ценности и в случаите, когато е необходимо издаването на разрешение за строеж, има съществени противоречия между изискванията на Нaредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар и предписанията за опазване на сградата на Министерство на културата, респективно НИНКН. Това е напълно разбираемо, тъй като паметниците на културата са изграждани много преди въвеждането на изискванията на Наредба № Із-1971. В редица случаи нормите на Наредбата са неприложими спрямо сгради НКЦ, тъй като би компрометирало автентичния й вид. Чрез предлагания текст се цели Наредба № Із-1971 да се прилага само доколкото не противоречи на дейностите по реставрация, консервация и опазване на недвижимото културното наследство.

                 3. Към § 7

С проекта се предвижда промяна в забележките към таблица 3 към чл. 12:

„ Забележки:

...

7. При двуетажни и многоетажни сгради минималната огнеустойчивост на вертикалните конструктивни елементи, носещи само покрива, се определя по колона 10.“

Предлагаме следната промяна в т. 7 от Забележките към Таблица 3 към чл. 12:

„7. Минималната огнеустойчивост на вертикалните конструктивни елементи, носещи само покрива на сградите, се определя по колона 10.“

Мотиви:

Принципното разбиране за структурната същност на вертикалните носещи елементи (колони, носещи стени, рамки), когато те носят само покрива на сградата, показва, че когато покривът на сградата се разруши, необходимостта от по-голяма огнеустойчивост на колоните на практика е ненужна.

Подкрепяме инициативата за актуализация на Наредбата, но въпреки, че част от измененията са в позитивна посока, проектът предвижда още по-сериозно утежняване на инвестиционния процес и строителството.

Камарата на архитектите в България поддържа становището, че изискванията и техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар при проектирането и изпълнението на строежите, излишно се обособяват в самостоятелна проектна част „Пожарна безопасност“. Тази част от инвестиционния проект следва да отпадне, тъй като съблюдаването на изискванията за пожарна безопасност по своята същност не са проектиране и не носят същностните характеристики на проектантска дейност, а са оценка за съответствие на проектите с тези норми. Считаме че инвестиционният процес трябва да се разтовари, като спазването на изискванията при проектирането и изпълнението на строежите, разписани в Наредбата, е достатъчно да се удостовери при извършване на оценката за съответствие на проектите.

Изискванията на Наредбата се изпълняват при проектиране на отделните части на инвестиционния проект и е абсолютно излишно и ненужно тяхното преписване в отделна част „Пожарна безопасност“ и включване на допълнителен участник в инвестиционното проектиране и строителството.

По част „Пожарна безопасност“ не се предвижда изпълнение на никакви строителни и монтажни работи и не отговаря на определението за инвестиционен проект. Участието при проектирането и строителството на отделен проектант по част „Пожарна безопасност“ води след себе си до неоправдани и ненужни разходи за проектиране и авторски надзор. Т.нар. проектанти по част пожарна безопасност не могат да проектират нито една от предвидените активни и пасивни мерки за осигуряване на безопасност от пожар.