Министерски съвет
Портал за обществени консултации
Четвърти национален план за участието на България в глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“
Мярка: Мярка № 1 „Концептуална рамка за открито управление“
Срок на изпълнение: 01.10.2022 - 31.03.2024
Водеща институция/организация:
Администрацията на Министерския съвет
Какъв е общественият проблем, който се решава с мярката?:
Липса на системен подход за следване на
принципите на откритото управление,
наличие на множество и различни
стратегически документи, в които са
закрепени изцяло и частично тези
принципи, но същевременно липсва
концептуална основа върху която да се
определят целите, задачите и дейностите,
които да се извършат на национално ниво
за реализация на принципите на
прозрачност, отчетност, интегритет и
гражданско участие в процесите на
вземане на решения.
В какво се състои мярката?:
Ще бъде направен преглед на действащите
стратегически документи и тяхната
относимост към принципите на
отвореното управление и на отворената
държава и в зависимост от резултата ще се
допълнят или доразвият изцяло нови
части, с които ще се заложат
концептуалните основи на отвореното
управление.
Конкретните дейности по реализиране на
мярката ще се извършат от
междуведомствена работна група,
създадена от администрацията на
Министерския съвет. Участие в работната
група ще вземат и представители на
граждански организации с експертиза или
интерес по темата. По време на дейността
на работната група, разработваща изцяло
нов стратегически документи или
8
допълващ действаща стратегия,
гражданското участие ще бъде насърчено
като се използват иновативни методи като
организиране на хакатон или гражданско
жури.
Как изпълнението на мярката ще допринесе за решаването на проблема?:
С изпълнението на мярката ще се постави
концептуалната основа на откритото
управление, ще се синхронизират
различните документи, уреждащи
неговите принципи и ще бъде поставена
основата, върху която ще се определят
целите, политиките и дейностите, водещи
до прозрачно и открито управление.
Как мярката е относима към ценностите на инициативата?:
Мярката е относима към ценностите на
инициативата за прозрачност и
гражданско участие, тъй като
реализирането й включва активното
участие на заинтересованите граждански
организации.
Допълнителна информация (в т.ч. бюджет за изпълнение на мярката):
За осъществяване на мярката са
необходими следните ресурси:
Човешки ресурс, изразяващ се в дейността
на членовете на работната група,
представителите на граждански
организации, студенти от специалностите
публична администрация, международни
отношения и други доброволци.
Материален – изразяващ се в база за
провеждане на срещите на групата и на
хакатона или гражданското жури.
Индикативен бюджет за осъществяване на
мярката - 10 000 лв.
Партньори за изпълнението на мярката:
Български център за нестопанско право
Заинтересовани организации:
Фондация „Програма достъп до информация“
Министерство на външните работи на
Република България
1.Ралица Величкова, държавен експерт в Дирекция "Модернизация на администрацията", Министерски съвет"
r.velichkova@government.bg
2. Надя Шабани, директор на Български център за нестопанско право
nadya@bcnl.org
Мярка: Мярка № 2 „Изпълнение на стандартите на Конвенцията на Съвета на Европа за достъпа до официални документи (CETS 205) и последващо присъединяване на Република България към нея“
Срок на изпълнение: 01.11.2022 - 30.06.2023
Водеща институция/организация:
Администрация на Министерския съвет
Какъв е общественият проблем, който се решава с мярката?:
Конвенцията за достъп до официални
документи - СЕТS 205 на Съвета на Европа е
първият и засега единствен международен
договор за достъпа до информация на
междудържавна организация, на която
Република България е член. Към момента 18
държави-членки на Съвета на Европа са
подписали конвенцията и 11 от тях са я
ратифицирали. Конвенцията е влезнала в сила
на 1 декември 2020. Република България не е
ратифицирала конвенцията.
Независимо, че Законът за достъп до
обществена информация е приет и действа
преди повече от 20 години и страната ни има
богат опит в прилагането му, за
присъединяването ни към водещия
международен акт в тази материя е необходимо
да се направи преценка изпълнени ли са всички
изисквания на конвенцията в националното ни
законодателство.
В какво се състои мярката?:
С мярката се цели да се извършат действия по
привеждането на българското законодателство
с изискванията на Конвенцията за достъп до
официални документи. Като възможна
последица от изпълнението й ще бъде
присъединяването на Република България към
този международен акт.
Как изпълнението на мярката ще допринесе за решаването на проблема?:
С изпълнението на мярката ще са извършени
действия по привеждане на законодателството
ни с принципите и стандартите на конвенцията,
което ще е гаранция, че България може да поеме
по пътя на присъединяването към Конвенцията.
Как мярката е относима към ценностите на инициативата?:
Мярката е относима към ценностите на
инициативата за овластяване на гражданите да
12
формират мнение относно състоянието на
обществото и относно държавните институции
и да участват информирано в правенето на
публични политики; за това да подпомага
почтеността, ефективността, ефикасността и
отчетността на публичните институции, като по
този начин укрепва тяхната легитимност.
Допълнителна информация (в т.ч. бюджет за изпълнение на мярката):
Индикативен бюджет за осъществяване на
мярката – 10 000 лв.
Партньори за изпълнението на мярката:
Фондация „Програма достъп до информация“
Заинтересовани организации:
Министерство на външните работи
Министерство на правосъдието
Красимир Божанов, главен секретар на Министерския съвет
k.bozhanov@government.bg
Гергана Жулева, изпълнителен директор на Фондация "Програма достъп до информация"
gergana@aip-bg.org
Мярка: Мярка № 3 „Провеждане на национално оценяване на развитието на интернет в България чрез приетата рамка на индикаторите за интернет универсалност на ЮНЕСКО, подкрепена от Съвета на Европа“
Срок на изпълнение: 30.07.2022 - 31.12.2024
Водеща институция/организация:
Министерство на електронното управление
Какъв е общественият проблем, който се решава с мярката?:
В България няма регулация на Интернет и не
разполагаме с консолидирана и актуална
информация за мрежата и качеството на услугите,
което е от съществено значение за националната
политика за информационно общество, която е
хоризонтална и следва да отчита своевременно
състоянието и процесите на развитие на
технологиите и обществото.
В какво се състои мярката?:
Оценяване развитието на интернет в България чрез
приетата рамка за Интернет универсалност на
ЮНЕСКО. Индикаторите за универсалност на
интернет позволяват на всеки доброволно да оцени
своята национална интернет среда, да преодолее
цифровите пропуски и да подобри свързаността на
бизнеса и обществото. Рамката е ценен инструмент,
който отчита правата на човека и създава
предпоставка за сътрудничество по модела на
многото заинтересовани страни. Прилагането на
рамката изисква внимателно планиране,
достатъчно време и ресурси за ефективно събиране
и анализ на данни и обсъждане на констатации и
препоръки.
Как изпълнението на мярката ще допринесе за решаването на проблема?:
Чрез прозрачност, информираност и ефективно
сътрудничество на много заинтересовани страни
(правителства, гражданско общество, частен
сектор, академични среди, техническата общност,
журналистическата общност и др.), за отворен,
глобално свързан, сигурен и надежден интернет.
Как мярката е относима към ценностите на инициативата?:
Мярката е относима към принципите на
инициативата: прозрачност, гражданско участие,
отчетност и технологично обновление. Рамката за
15
Интернет универсалност на ЮНЕСКО е
изследователско средство на всички
заинтересовани страни, създадено за постигане на
съществени и широкообхватни констатации, които
ще имат реална стойност за политиците,
регулаторните органи и други заинтересовани
страни за подобряване качеството на
разработването и прилагането на цифрови
политики.
Допълнителна информация (в т.ч. бюджет за изпълнение на мярката):
Заложено e финансиране от 90 000 лв. в
тригодишната бюджетна прогноза на МЕУ
Партньори за изпълнението на мярката:
Фондация Медии 21;
Фондация Право и интернет;
Национална комисия за ЮНЕСКО;
Сдружение за електронни комуникации;
Комисия за регулиране на съобщенията;
Национален статистически институт
Заинтересовани организации:
Държавни институции, гражданско общество,
частен сектор, академични среди, техническата
общност, журналистическата общност и др.
1. Поля Каньова, главен експерт Министерство на електронното управление
P.Kanyova@egov.government.bg
2. Бисера Занкова, председател на Фондация "Медии 21"
Мярка: Мярка № 4 „Реализиране на различни форми на ефективен обществен диалог за разработване на общи стандарти при използването на изкуствения интелект в процеса на дигитализация с цел осигуряване на гаранции за равен достъп и зачитане на правата на човека“
Срок на изпълнение: 01.06.2023 - 31.12.2024
Водеща институция/организация:
Министерство на електронното управление
Какъв е общественият проблем, който се решава с мярката?:
С все по-широкото въвеждане на изкуствения
интелект (ИИ) в различни процеси на вземане
на решения, които директно засягат хората,
възникват все повече проблеми, свързани с
опазването на правата на човека като: „Кой
носи отговорност, когато права на човека са
нарушени в следствие решение, взето на база
ИИ?“; „Възможно ли е системи, основани на
ИИ, да са безпристрастни и
недискриминационни?“ и пр. Системите,
основани ИИ, намират своето място и в
публичния сектор, като им се възлагат все поамбициозни задачи – автоматизиране на
разпределението на социални помощи,
подпомагане на хора, търсещи работа, оценка
на риска при базирано на пола домашно
насилие и др.
През 2019 г. Съветът на Европа публикува 10
стъпки за защита на правата на човека при
използване на изкуствен интелект (ИИ). В
документа на първо място се поставя нуждата
от правна рамка, която да регламентира
извършването на оценка на въздействието
върху правата на човека при въвеждане на ИИ
системи в публичния сектор. На второ място в
насоките е провеждането на съдържателни
обществени консултации преди въвеждането
18
на ИИ системи в публичния сектор.
Създаването на гаранции за достъпността,
правата и безопасността на ИИ системите,
разработвани и прилагани от дружествата
също следва да е обект на анализ и регулиране,
съобразно Бялата книга за ИИ на Европейската
комисия от 2019 г. и Насоките относно
етичните аспекти за надежден ИИ.
В България приемането на законодателство,
регулиращо ИИ и гарантиращо опазването на
правата на човека във връзка с използване на
системи с ИИ е все още на базово ниво. (В
общи линии то се изчерпва до Закона за защита
на личните данни, чрез който е въведено
законодателството на ЕС за защита на личните
данни.) В края на 2020 г. се прие и Концепция
за развитието на изкуствения интелект в
България до 2030 г.
Със създаването на ново Министерство на
електронното управление, което е приемник на
политиката за информационно общество и
информационни технологии от
Министерството на транспорта, ИТ и
съобщенията, се предвижда конституиране на
Обществен съвет по информационни
технологии и информационно общество към
министъра на електронното управление. Към
Обществения съвет ще действат тематични
работни групи, една от които ще е посветена на
изкуствения интелект.
Като гаранция, че ще бъдат приемани
национални планове в съответствие с
основните принципи и международни
стандарти в защита на правата на човека е
необходимо да се осигури участието в
Обществения съвет или на ниво работни групи
на правозащитни организации.
В какво се състои мярката?:
Мярката се състои в следните конкретни
направления на дейности:
Към работната група „Изкуствен
интелект“ към Обществен съвет за
информационни технологии и
19
информационно общество към
министъра на електронното управление
да се привлекат правозащитни
организации, които имат отношение по
темата човешки права в процеса на
дигитализация и използване на ИИ
системи при реализиране на
Концепцията за развитие на ИИ в
България до 2030 г.
Разработване на общи стандарти при
използването на изкуствения интелект в
процеса на дигитализация с цел
осигуряване на гаранции за равен
достъп и зачитане на правата на човека
Реализиране на различни форми на
обществен диалог по дискутиране на
стандартите за използването на
изкуствения интелект.
Как изпълнението на мярката ще допринесе за решаването на проблема?:
Участието на граждански организации, които
защитават правата на гражданите, в работната
група е необходимо, за да се гарантира
прилагането на стандарти за защита на
човешките права при приемането на
регулаторна рамка и развиването на
практиките при разработване и използване на
ИИ системи.
Как мярката е относима към ценностите на инициативата?:
Мярката пряко засяга повишаване на
почтеното управление, т.к. ще доведе до
провеждане на повече прозрачност изобщо в
процеса на разработване и използване на ИИ
както в публичния сектор, така и в частния. Ще
гарантира провеждането на широк обществен
дебат, който е необходим, за да се премахнат
различни страхове в обществото, свързани с
новите технологии.
Допълнителна информация (в т.ч. бюджет за изпълнение на мярката):
Не е необходим допълнителен бюджет.
Партньори за изпълнението на мярката:
Български център за нестопанско право
Заинтересовани организации:
Правозащитни граждански организации
1. Поля Каньова, главен експерт, Министерство на електронното управление
P.Kanyova@egov.government.bg
2. Надя Шабани, директор, Български център за нестопанско право
nadya@bcnl.org
Мярка: Мярка № 6 „Task Force COVID-19“
Срок на изпълнение: 01.09.2022 - 31.03.2023
Водеща институция/организация:
Национален съвет по антикорупционни
политики към Министерския съвет
Какъв е общественият проблем, който се решава с мярката?:
Преодоляването на кризата възникнала с
пандемията е продължителен процес, който
изисква огромни средства. На национално ниво
и особено на ниво ЕС са предвидени
невиждани по размери финанси. Много
средства неминуемо се свързват и със засилен
контрол върху тяхното разходване. В държави
като България, където има систематична
корупция рискът от загубване и/или
неефективно изразходване на средства е
завишен, а оттам и социално-икономическото
възстановяване е под въпрос. Към това трябва
да се прибави и спешността на мерките, които
се вземат и тяхното бързо изпълнение, които
пък намаляват контрола и прозрачността
/особено при обществените поръчки/.
Съвкупността от тези обстоятелства намаляват
възможността за реален мониторинг
осъществяван както от отговорните
институции, така и от гражданското общество.
В условия на динамична среда,
администрацията често е затруднена да
осъществява контрол върху разходването на
средства, а в някои случаи правилата за
инвестирането им се променят и правят
контрола още по-затруднен. От гледна точка на
надделяващия обществен интерес за
публичност, прозрачност, ефективност,
достъпност и навременност на публичните
ресурси за справяне с пандемията, следва да
2 Срокът се отнася до конкретното реализиране на дейностите по мярката. Веднъж създаден бордът и
съответно консолидираната информация, очакването е те да оперират като неизменна част от
цялостната антикорупционна държавна институционална рамка.
28
има завишени стандарти, които предотвратяват
корупционния риск при разходването на
средствата.
В какво се състои мярката?:
Мярката е двукомпонентна.
От една страна, тя предвижда създаване на
мултидисциплинарен екип от представители на
публичните институции, браншовите и
работодателски организации, синдикални
организации и гражданските организации към
Националния съвет по антикорупционни
политики, чиято задача ще е да извършва
мониторинг, анализ и изготвяне на препоръки
във връзка с антикорупционни мерки при
изразходването на публични средства
(европейски и национални) за справяне със
здравните и социално-икономическите аспекти
на пандемията от COVID-19.
Мултидисциплинарният екип ще се създаде
като постоянно действаща работна група към
Съвета. Чрез дейността на този екип НСАП ще
може да предлага на вниманието на МС и други
релевантни институции стандарти и протоколи
за работа на органите за намаляване на
корупционния риск и повишаване на
институционалната отчетност и прозрачност и
ще функционира като част от Националния
съвет по антикорупционни политики към
Министерския съвет.
Друга дейност на екипа е събирането на
информация и публикуването й на Единния
информационен портал - COVID-19 |
coronavirus.bg., за:
- разходите, направени от органи на
централната и местна власт включително и
договори по чл. 13 от ЗМДВИП;
- данните за дарения;
- плащанията по социално-икономическите
мерки, плащания направени за справяне
със здравния аспект на кризата и др.
актуална информация.
Как изпълнението на мярката ще допринесе за решаването на проблема?:
Реализирането на мярката ще повиши
прозрачността при разходването на средствата
и ще доведе до значително понижаване на
29
корупционния риск. Страничен резултат ще
бъде повишеното доверие в институциите на
национално и местно ниво.
Изпълнението на мярката ще бъде проактивна
дейност от страна на държавната власт
насочена към граждани, медии и бизнес.
Преобразяващият ефект ще се състои в това, че
се предлага иновативен инструмент за
повишаване на прозрачността и отчетността.
Как мярката е относима към ценностите на инициативата?:
Мярката е относима и към четирите принципа
на инициативата. Тя работи в посока
прозрачност и отчетност (на разходването на
публичните ресурси по чувствителна за
обществото тема като пандемията от COVID19 и социално-икономическото възстановяване
от нея); предвижда гражданско участие и
технологично обновление (чрез
консолидирания регистър в реално време).
Допълнителна информация (в т.ч. бюджет за изпълнение на мярката):
Мярката не предвижда отделянето на
финансови ресурси. Участието в Националния
съвет по антикорупционни политики е
безвъзмездно, а дейността на администрацията
по предложената мярка няма да изисква
допълнителен/извънреден труд.
Партньори за изпълнението на мярката:
Български институт за правни инициативи
Заинтересовани организации:
Програма „Достъп до информация“ и
други граждански организации
1.Мария Цанкова, държавен експерт, Администрация на Министерския съвет
m.tsankova@government.bg
2.Биляна Гяурова-Вегертседер, Теодор Славев, директор и експерт, Български институт за правни инициативи
bilyana@bili-bg.org
Мярка: Мярка № 5 „Реализиране на ефективен обществен контрол при проверки в животновъдни и други обекти за отглеждане на животни“
Срок на изпълнение: 01.09.2022 - 30.07.2023
Водеща институция/организация:
Министерство на земеделието
Какъв е общественият проблем, който се решава с мярката?:
Разпоредбите на чл. 57 във връзка с чл. 58, т. 5
от ЗЗЖ и чл. 170, ал. 2 от ЗВД предвиждат
право на организациите с нестопанска цел за
защита на животните да извършват обществен
контрол чрез участие в проверките на
контролните органи. В законовата уредба
обаче липсва ред за осъществяване на
посоченото право. В практиката контролните
органи отказват включване на организациите в
заповедите за извършване на проверки или в
друг акт, който да обезпечи допускането им в
проверявания обект, поради липса на изрично
правно основание за това. По този начин
преценката, дали дадена организация да
участва в проверка, се оставя на проверяваното
лице, независимо от изрично признатите от
закона права. Проверяваното лице от своя
страна в повечето случаи отказва да допусне
неправителствените организации в обекта си.
Предвид изложеното, законово предвидените
правила за обществен контрол, чрез участие в
проверки, на практика не се прилагат.
Изпълнението на мярката ще осигури ясен ред,
по който да се осъществява обществен
контрол, съвместно с контролните органи. По
този начин ще се гарантира наличие на
прозрачност при осъществяване на проверки
по реда на ЗЗЖ и ЗВД и ще се прекрати
дългогодишното препятстване на
гражданското участие в дейностите по
23
осигуряване на хуманно отношение към
животните. Необходимо е да се отчита, че
организациите с нестопанска цел не
осъществяват функции на
административно-наказващ орган при
участието си, по смисъла на ЗЗЖ и ЗВД, в
проверки, а присъствието им гарантира
прозрачност и законосъобразност при
осъществяването на държавния контрол по
отношение на хуманно отношение към
животните.
Волеизявлението на контролният орган, с
което в негов акт се включват представители
на организациите за участие в проверка,
единствено би удостоверило наличието на
законовите основания конкретна организация
да участва в конкретна проверка. Подобно
волеизявление не би създало контролни
правомощия по смисъла на
административно-наказателното право.
В какво се състои мярката?:
Мярката се състои в извършването на следните
дейности:
Създаване на нарочна работна група под
ръководството на Министерство на
земеделието, с участието на заинтересованите
държавни експертни и контролни органи и
представителите на неправителствения сектор,
със следните задачи: Изготвяне на анализ на ефекта от
прилагане на настоящото
законодателство за осъществяване на
обществен контрол, чрез
участие/присъствие по време на
проверки на контролните органи в
животновъдни и други обекти за
отглеждане на животни на основание
чл. 57 във връзка с чл. 58, т. 5 от ЗЗЖ и
чл. 170, ал. 2 от ЗВД. Разработване на проект за изменение и
допълнение на ЗВД и ЗЗЖ, който да
предвиди ред за участие в проверки на
контролните органи в животновъдни и
24
други обекти за отглеждане на животни
на основание чл. 57 във връзка с чл. 58,
т. 5 от ЗЗЖ и чл. 170, ал. 2 от ЗВД.
Провеждане на обществено обсъждане и
публичен дебат по разработения проект.
Провеждане на съгласуване в рамките на
Министерския съвет и внасяне на проекта в
Министерския съвет за разглеждане и
приемане.
Как изпълнението на мярката ще допринесе за решаването на проблема?:
Изпълнението на мярката ще даде възможност
в Народното събрание да бъде разгледано и
прието изменение и допълнение на
действащата нормативна уредба, което да
преодолее наличието на празнота в законовите
разпоредби и установените трудности при
правоприлагането.
Как мярката е относима към ценностите на инициативата?:
Мярката е основно относима към ценностите
на инициативата – прозрачност, гражданско
участие и отчетност.
Законовите правила за обществен контрол,
изразяващи се във възможност за участие на
неправителствени организации в проверки на
контролните органи по ЗВД и ЗЗЖ, са важен
инструмент, който може да гарантира
прозрачност и законосъобразност при
осъществяване на правомощията на
контролните органи. Общественият контрол е
въведен в нормативната уредба, за да има
възможност за взаимодействие между
контролните органи и неправителствените
организации и гражданско участие при
осигуряване защитата на хуманното
отношение към животните. От една страна,
неправителствените организации могат да
подпомагат компетентните органи с
експертиза и оказване на помощ на
пострадали, неглижирани или малтретирани
животни, а от друга това е защитен механизъм,
който позволява обществото да бъде
информирано дали правилата за защита на
животните и хуманно отношение
действително се спазват и съответно дали се
25
предприемат нужните мерки, когато има
установени нарушения.
Реалното прилагане на обществения контрол
осигурява прозрачност на изпълнение на
правомощията на контролните органи,
превентира корупционни практики и
осигурява допълнителни гаранции за
своевременна и адекватна намеса в защита на
животните и осигуряване на изискуемото
хуманно отношение. Не на последно място,
общественият контрол ще подпомогне
изграждането на доверие в обществеността по
отношение контрола върху хуманното
отношение към животните и ще повиши
отчетността.
Допълнителна информация (в т.ч. бюджет за изпълнение на мярката):
Не е необходим допълнителен бюджет.
Партньори за изпълнението на мярката:
Сдружение „Кампании и активизъм за
животните в индустрията“
Заинтересовани организации:
Българска агенция по безопасност на храните;
неправителствени организации
1. д-р Деница Динчева, д-р Едита Хюсеин-Томова, директор и главен експерт, Министерство на земеделието
DDincheva@mzh.government.bg;EHyusein@mzh.government.bg
2.Петя Алтимирска, председател, Сдружение "Кампании и активизъм за животните в индустрията"
p.altimirska@caai.bg
Мярка: № 7 „Изграждане на национална метрологична мрежа“
Срок на изпълнение: 30.07.2022 - 31.12.2024
Водеща институция/организация:
Български институт по метрология
Какъв е общественият проблем, който се решава с мярката?:
Съгласно чл. 4 от Закона за измерванията (ЗИ), една от основните задачи на Българския институт по метрология (БИМ) е осигуряване на проследимост на измерванията в страната чрез създаване, съхраняване и усъвършенстване на национални еталони и чрез създаване на национална система за сертифицирани референтни материали. БИМ, Главна дирекция „Национален център по метрология“ (ГД НЦМ), разпространява единиците от националните еталони към следващите по точност еталони в страната чрез калибриране. Основни клиенти на БИМ - ГД НЦМ, са акредитирани и неакредитирани лаборатории за калибриране и лаборатории за изпитване, както и големи производствени предприятия.
Изграждането на национална метрологична мрежа ще осигури еднозначни, сигурни, достоверни и без възможност за манипулация измервания както за БИМ, така и за клиентите му.
В какво се състои мярката?:
Използвайки формат „работни групи“, съставени от представители на партньорите на БИМ и експерти на БИМ - ГД НЦМ, се изграждат основни елементи на система за управление на ресурсите и процесите на измерване в лаборатории за калибриране и лаборатории за изпитване. Целта е осигуряване система на работа: машинен вход-автоматизирани процеси-машинен изход. Елементите от системата, подбрани за разработка в рамките на мярката, са от етап „автоматизирани процеси“. Това са вътрешни за лабораториите процеси, но тяхното наличие, развитие и необходими данни за работа, ще предопределят машините изходи и входове, които ще останат предмет на бъдеща работа.
Как изпълнението на мярката ще допринесе за решаването на проблема?:
Съвместните дейности между експерти на БИМ и партньорите ще позволят да се изградят унифицирани елементи на автоматизирана система, както и да се подбере оптимален формат на машинно четими данни в областта на метрологията. Изграждането на национална метрологична мрежа ще осигури възможност за машинен обмен на данни между различните лаборатории и техните клиенти, а работата в автоматизирана лабораторна среда ще намали риска от грешки при обработка и пренос на резултатите от измервания. Това ще повиши надеждността на измерванията, ще намали времето за обработка и ограничи възможностите за манипулация.
Как мярката е относима към ценностите на инициативата?:
Предоставя условия за бизнеса да вземе пряко участие в разработки и да внедри в практиката решения, свързани с основно направление в развитието на метрологията на световно ниво.
Допълнителна информация (в т.ч. бюджет за изпълнение на мярката):
Индикативен бюджет за изпълнение на дейността - 350 000 лв.
Партньори за изпълнението на мярката:
- Институт по транспортно строителство и инфраструктура;
- Клуб 9000;
- Съюз на строителните лабораторни специалисти в България.
Всички партньори ще участват в работни групи по определяне на конкретните параметри на елементите от системата, организиране и участие в обучения и конференции с цел популяризиране на мярката и подпомага
Заинтересовани организации:
- Съюз на метролозите в България;
- Институт по транспортно строителство и инфраструктура;
- Клуб 9000;
- Съюз на строителните лабораторни специалисти в България;
- Акредитирани и неакредитирани лаборатории за калибриране и лаборатории за изпитване, както и техните надзорни органи.
1. д-р инж. Антоанета Йовчева
2. Цветомир Петков
Мярка: Мярка № 8 „Публикуване на информация в Портала за отворени данни“
Срок на изпълнение: 30.07.2022 - 31.12.2024
Водеща институция/организация:
Министерство на финансите
Министерство на културата
Какъв е общественият проблем, който се решава с мярката?:
До настоящия момент в Портала за отворени данни се
публикува част от информацията за изпълнението на
държавния бюджет, а информация за фискалния
резерв – не се публикува.
Публичната част на регистъра на музеите не се
публикува в структуриран, машинно-четим формат,
което затруднява достъпът и тяхното използване.
Чрез публикуването на тези ресурси в отворен формат
ще се осигури по-голяма прозрачност и обществена
информираност и ще се повиши използването на
данните
В какво се състои мярката?:
1. Ежемесечно публикуване на информация за
изпълнението на държавния бюджет и за състоянието
на фискалния резерв в Портала за отворени данни.
2. Публикуване в отворен формат на публичната част
на Регистъра на музеите
Как изпълнението на мярката ще допринесе за решаването на проблема?:
Подобряване на интегритета на публичните
институции, по-ефективно управление на публичен
ресурс и по-добри публични доставки и услуги,
базирани на отворени данни. По-високо качество и
ползваемост на масивите от данни, по-активна
ангажираност на потребителите и по-ефективна
комуникация с тях.
Как мярката е относима към ценностите на инициативата?:
Относима е към ценностите на инициативата, защото
чрез нея се насърчава прозрачността, повишава се
отчетността и се осигурява информацията в различни
формати.
Допълнителна информация (в т.ч. бюджет за изпълнение на мярката):
Не е необходим допълнителен бюджет за
осъществяване на мярката.
Заинтересовани организации:
граждански организации и граждани, институции
1.Цветелина Цветанова, Александра Мешкова, главен експерт и младши експерт, Министерство на финансите
ts.tsvetanova@minfin.bg
2. Юлияна Градинарска,. Десислава Азманова, главен експерт и младши експерт, Министерство на културата
j.gradinarska@mc.government.bg
Мярка: Мярка № 8 „Публикуване на информация в Портала за отворени данни“
Срок на изпълнение: 30.07.2022 - 31.12.2024
Водеща институция/организация:
Министерство на финансите
Министерство на културата
Какъв е общественият проблем, който се решава с мярката?:
До настоящия момент в Портала за отворени данни се
публикува част от информацията за изпълнението на
държавния бюджет, а информация за фискалния
резерв – не се публикува.
Публичната част на регистъра на музеите не се
публикува в структуриран, машинно-четим формат,
което затруднява достъпът и тяхното използване.
Чрез публикуването на тези ресурси в отворен формат
ще се осигури по-голяма прозрачност и обществена
информираност и ще се повиши използването на
данните
В какво се състои мярката?:
1. Ежемесечно публикуване на информация за
изпълнението на държавния бюджет и за състоянието
на фискалния резерв в Портала за отворени данни.
2. Публикуване в отворен формат на публичната част
на Регистъра на музеите
Как изпълнението на мярката ще допринесе за решаването на проблема?:
Подобряване на интегритета на публичните
институции, по-ефективно управление на публичен
ресурс и по-добри публични доставки и услуги,
базирани на отворени данни. По-високо качество и
ползваемост на масивите от данни, по-активна
ангажираност на потребителите и по-ефективна
комуникация с тях.
Как мярката е относима към ценностите на инициативата?:
Относима е към ценностите на инициативата, защото
чрез нея се насърчава прозрачността, повишава се
отчетността и се осигурява информацията в различни
формати.
Допълнителна информация (в т.ч. бюджет за изпълнение на мярката):
Не е необходим допълнителен бюджет за
осъществяване на мярката.
Заинтересовани организации:
граждански организации и граждани, институции
1.Цветелина Цветанова, Александра Мешкова, главен експерт и младши експерт, Министерство на финансите
ts.tsvetanova@minfin.bg
2. Юлияна Градинарска,. Десислава Азманова, главен експерт и младши експерт, Министерство на културата
j.gradinarska@mc.government.bg
Мярка: Мярка № 9 „Проучване на потребностите на гражданите и бизнеса за публикуване на информация от обществения сектор в отворен формат“
Срок на изпълнение: 30.07.2022 - 31.12.2024
Водеща институция/организация:
Министерство на електронното управление
Какъв е общественият проблем, който се решава с мярката?:
Недостатъчно гражданското участие в
политиката за отворени данни, както и при
приоритизирането на нови набори от данни с
висока стойност за публикуване портала за
отворени данни в отворен формат.
В какво се състои мярката?:
Целта на мярката е да се проучват периодично
потребностите на гражданите и бизнеса за
публикуване на информация от обществения
сектор в отворен формат.
Да се дефинират конкретни масиви от данни с
висока стойност, които попадат в тематичните
категории, включени в приложението към
Директивата за отворени данни
(геопространствени, наблюдение на земята и
околна среда, метеорология, статистика,
собственост на компании и фирми, мобилност),
въз основа на интерактивен процес, включващ
множество цикли и включване на конкретни
набори от данни от темите DСАТ-АР (общ
речник за хармонизиране на описанията на
наборите от данни, иницииран от Европейската
комисия, с цел реализиране на обща визия за
европейски портали за данни), които са важни
с оглед възприемане на европейски подход, а
също и данни, свързани с националната
специфика на България.
Да се разшири кръгът от субекти, ангажирани в
определяне приоритетните теми от
информация от обществения сектор за
публикуване в отворен формат и да се
популяризира политиката за отворени данни и
ролята на MЕУ в нейното реализиране.
Как изпълнението на мярката ще допринесе за решаването на проблема?:
Ще бъдат включени активно граждански
организации на всички етапи, в т.ч. планиране,
изпълнение и наблюдение. Ще се промени
фокуса на публикуваните данни като ще се
акцентира на нуждите на потребителите.
Как мярката е относима към ценностите на инициативата?:
Относима е към ценностите на инициативата
тъй като насърчава прозрачността, повишава
отчетността и стимулира участието на
гражданите.
Допълнителна информация (в т.ч. бюджет за изпълнение на мярката):
Индикативен бюджет за изпълнение на мярката
- до 50 000 лв.
Партньори за изпълнението на мярката:
НПО Линкс
Заинтересовани организации:
граждански организации с експертиза в отворените данни -
при изпълнение на мярката ще бъдат
конкретизирани
1.Рени Борисова, държавен експерт, Министерство на електронното управление
r.borisova@egov.government.bg
2.Теодора Гандова, председател, НПО Линкс
gandova@hotmail.com
Мярка: Мярка № 10 „Изработване на предложения за промени в Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление“
Срок на изпълнение: 01.01.2023 - 31.10.2024
Водеща институция/организация:
Администрация на Министерски съвет
Какъв е общественият проблем, който се решава с мярката?:
Въпреки, че е приет след демократичните
промени в страната, ЗПГУДВМС не създава
достатъчно условия за насърчаване на прякото
участие. За да може той да предоставя
възможност на българските граждани за
ефективно пряко участие във вземането на
решения, е необходимо да се приемат промени
в следните насоки:
- Намаляване на броя на необходимите подписи
и улесняване на процедурите за иницииране на
референдум;
- Намаляване на количеството лични данни,
които се събират за иницииране на референдум
и на гражданска инициатива;
- Намаляване на прага за признаване на
валидността на резултата от референдума;
- Въвеждане на възможност за национална
електронна подписка за национална и местна
гражданска инициатива;
- Разширяване на обхвата от теми, които могат
да се подлагат на референдум;
- Въвеждане на машинно гласуване на
референдуми;
41
- Разписване на реда, сроковете и санкциите за
изпълнение на решенията на референдумите и
инициативите.
В какво се състои мярката?:
За да се изпълни мярката се предвиждат
следните дейности:
1. Създаване на работна група с
участието на заинтересованите
страни. Инициатор на работната
група да бъде администрацията на
Министерски съвет или избрано от
нея министерство.
2. Извършване на анализ на практиките
и резултатите от прилагането на
Закона в България и сравнителен
анализ с практиките и
законодателството в други страни и
изработване на препоръки.
3. Изработване на концепция за
промените в Закона на базата на
направените препоръки.
4. Провеждане на широка обществена
консултация чрез използване на
различни канали и форми на
обществено консултиране със
заинтересованите страни - форуми,
фокус-групи, писмени онлайн
консултации и др.
5. Провеждане на информационна
кампания за нуждата и
предложенията за промени в Закона.
6. Разработване и съгласуване в МС на
окончателен проект на ЗИД и
провеждане на обществена
консултация.
7. Внасяне на ЗИД и резултатите от
консултацията в НС. Обсъждане с
членовете на Обществения съвет.
Как изпълнението на мярката ще допринесе за решаването на проблема?:
Чрез разписване, обществено консултиране и
приемане на промени в ЗПГУДВМС ще се
улесни неговото прилагане от българските
граждани, граждански групи, местни власти,
42
инициативни комитети и други. Конкретните
промени, до които мярката би довела, са
следните:
- Гражданите ще използват активно и
ефективно конституционното си право на пряко
участие във вземането на решения на местно и
национално ниво;
- Местните и национални власти ще бъдат
отворени за предложенията на гражданите по
важни за тях проблеми и ще се съобразяват с
"дневния ред" на гражданите;
- Българското общество ще бъде запознато и
добре информирано за възможностите на
прякото участие във вземането на решения.
Как мярката е относима към ценностите на инициативата?:
Прякото участие на гражданите в управлението
на местно и национално ниво е право,
гарантирано от българската конституция.
Гражданската активност и включване
гарантира прозрачност и откритост на
управлението. А провеждането на широк
консултативен процес на разработване и
приемане на ЗИД ще създаде и утвърди
стандарти за ефективни обществени
консултации в процеса на предлагане и
приемане на законодателни промени.
Допълнителна информация (в т.ч. бюджет за изпълнение на мярката):
За изпълнението на мярката се необходими:
- Човешки ресурси за разписването на ЗИД на
ЗПУГДВМС: правна подкрепа за изработване
на ЗИД;
- Експертна подкрепа - анализ на опита и
практиките в други страни;
- Провеждане на обществени дискусии и
обществена консултация по предложения ЗИД;
- Застъпническа и информационна кампания;
Индикативен бюджет за изпълнение на мярката
- 50 000 лв.
Партньори за изпълнението на мярката:
Сдружение „Форум гражданско участие“
Заинтересовани организации:
Форум Гражданско Участие, сдружение
„Болкан Асист“, Институт за пряка
демокрация, Българско сдружение за
насърчаване на гражданската инициатива,
фондация „Европейски институт“
1.Ралица Величкова, държавен експерт, Администрация на Министерския съвет
r.velichkova@government.bg
2. Георги Петров, изпълнителен директор, Форум "Гражданско участие"
Мярка: Мярка № 11 „Подобряване на режима на доброволчеството в Република България“
Срок на изпълнение: 01.10.2022 - 30.11.2023
Водеща институция/организация:
Съвет за развитие на гражданското общество
Какъв е общественият проблем, който се решава с мярката?:
От 2003 година организациите, които работят с
доброволци, предлагат на държавата да се приеме
Закон за доброволчеството – за да има повече
яснота, гаранции и валидиране за
доброволческия труд. Разработени са 5 проекта
на закон, внасяни в 4 различни Народни
събрания, но такъв закон все още не е приет.
Липсата на държавна политика и отговорност по
тази тема, остава усилията на гражданските
организации и самоинициирали се групи без
подкрепа и признателност за помощта, която
дават на най-нуждаещите се в обществото, както
и за активността на гражданските организации
като цяло, чиято живителна сила са
доброволците. Едва 10% от населението у нас
(данни от омнибусно проучване на Алфа Рисърч
за 2021) е участвало в доброволчески
инициативи. Липсата на определяне на правния
статут на доброволците, валидирането на
придобитите умения в резултат на
доброволческия труд, задълженията на
организациите и институциите, работещи с тях,
свързани с изискванията за осигуряване на
здравето и живота на работещите в съответната
среда са част от факторите, които влияят
негативно върху гражданската активност,
реализирана чрез доброволчество. Това, в
средносрочен и дългосрочен план се отразява в
слабо развита култура на солидарност и участие
в обществения живот.
В какво се състои мярката?:
Насърчаването на доброволчеството чрез
подходящата правна регламентация ще доведе до
по-широко гражданско участие и активизиране
на повече граждани в диалога с институциите и
съвместното вземане на решения.
За целта в изпълнение на мярката се предвиждат
следните дейности:
46
- позициониране на Съвета за развитие на
гражданското общество като място за
привличане на широк кръг от граждански
организации за дискутиране на темата за
доброволчеството;
- идентифициране на заинтересованите страни
и извършване на оценка на нуждите на
доброволчеството;
- организиране на дискусионни форуми с цел
създаване на рамка на за евентуално бъдещ
Закон за доброволчеството
- създаване на работна група към СРГО с
участието на заинтересованите страни
(институции, граждански организации,
бизнес – с отношение и компетентност
спрямо доброволческата дейност).
- Подготовка на предварителна оценка на
въздействието и проект на законодателна
уредба на доброволчеството у нас – в отворен
процес и режим на постоянно обществено
консултиране в това число, но не само:
- Провеждане на различни форми на
обществено консултиране със
заинтересованите страни в хода на
изготвянето на предварителната
оценка и при разработването на
проекта на нормативни текстове;
- Организиране на обществен
форум, в който участват
представители на
заинтересованите лица от целия
спектър на доброволческата
дейност и най-вече –
доброволческите организации и
представители на самите
доброволци.
- Изготвяне на анализ на
законодателната база в областта на
доброволчеството в няколко
водещи европейски страни и
такива със сходни демографски и
социално-икономически
характеристики.
47
- Обществено консултиране на
разработения и съгласуван проект
на законодателна уредба с
предварителната оценка на
въздействието.
- Внасяне на проекта на
законодателна уредба с
резултатите от проведените
обществени консултации в
Народното събрание.
В целия този период на реализация,
заинтересованите лица осъществяват дейности,
свързани с приобщаване на народни
представители към идеята и конкретния
законопроект, с оглед създаване на подготовка
при последващите обсъждания в Народното
събрание и нагласа за подкрепа при приемането
му.
Как изпълнението на мярката ще допринесе за решаването на проблема?:
Разработването на проект на законодателни
промени в резултат на открит процес с осигурени
различни форми на обществено консултиране на
различните етапи по подготовка на проекта ще
изпълнят задължителните условия за приемането
на предложените законови промени от
Народното събрание на следващ етап. При
подготовката на предварителната оценка на
въздействието ще бъдат обсъдени различни
варианти за адресирането на нуждите от
конкретни законови стимули и правила в сферата
на доброволчеството, което ще подготви
съдържателно дебата в Народното събрание при
приемане на уредбата. Откритият и включващ
процес на разработване на законодателните
промени ще е ясен знак от страна на държавните
институции, че иска да развие насърчителна
политика на доброволческата дейност в подкрепа
на доброто управление в партньорство с
гражданските организации и бизнеса.
Как мярката е относима към ценностите на инициативата?:
Регулирането на обществените отношения в
сферата на доброволческата дейност в страната с
цел нейното насърчаване и устойчиво развитие е
необходимо за постигане на по-широко
гражданско участие. Преобладаващата част от
гражданските организации са изградени от
доброволци и/или включват доброволци в своята
48
дейност в различна степен. Гражданските
организации са сред най-активните
представители на гражданското общество, които
са ангажирани с дейности по изискване от
институциите на обществена информация и
популяризирането ѝ сред широката
общественост, участие в различни форми на
консултиране, диалог и партньорство с
държавните органи.
Допълнителна информация (в т.ч. бюджет за изпълнение на мярката):
Необходими са човешки и времеви ресурс за
подготовката на предварителната оценка на
въздействието, съответните анализи и
обществени консултации при разработването на
предложението за законова регламентация.
Партньори за изпълнението на мярката:
Национален младежки форум
Заинтересовани организации:
Български център за нестопанско право,
Български Червен кръст, Национален алианс за
работа с доброволци, Герои на времето,
Национална асоциация на доброволците в
Република България, Си Ви Ес България,
представителни организации на читалища,
здравни, лечебни, социални, спортни и
екологични организации, международни
организации
1.Ралица Величкова, държавен експерт, администрация на Министерския съвет
r.velichkova@government.bg
2.Мирослав Цеков, председател, Национален младежки форум
Мярка: Мярка № 12 „Разработване на шаблон за изпращане на онлайн петиции до държавните органи и адаптирането му в официална интернет страница за изпращане на онлайн петиции до правителството и парламента“
Срок на изпълнение: 01.08.2022 - 01.02.2024
Водеща институция/организация:
Министерство на електронното управление /МЕУ/
Български център за нестопанско право
Какъв е общественият проблем, който се решава с мярката?:
Гражданите имат конституционното право да
подават петиции с искания от обществена
значимост до държавните органи. Институциите
са длъжни да гарантират и да създават условия
гражданите да могат да упражняват правата си.
Развитието на съвременните обществени
отношения изисква упражняването на правото на
петиции да е възможно и онлайн. В момента има
непризнати от държавните органи частни
интернет платформи, които гражданите ползват
за иницииране на петиции и събиране на
подкрепа за тях. Тези платформи не гарантират
ангажимента на съответния държавен орган да се
запознае с искането, липсват правила за това
какви действия ще бъдат предприети от
съответния орган при определен брой събрани
подписи за дадената петиция. Така липсата на
създадени от страна на институциите условия за
упражняване на това право го прави неефективен
инструмент за гражданско участие.
В какво се състои мярката?:
Мярката се състои в следните конкретни
направления на дейности: Създаване на работна група по заповед на
администрацията на Министерски съвет с
ръководител МЕУ и с участието на
представители на администрацията на
Министерски съвет, на Народното
събрание, на граждански организации и IT
специалисти с опит в разработването на
инструменти за гражданско участие. Анализ и разработване на задание
(спецификация) със съответните
функционалности, необходими за
изпълнение на целите на платформата. Разработване на шаблон с
функционалностите на платформата,
който да позволява използването му от
различни администрации на държавните
органи на национално и местно ниво. Адаптиране на шаблона за портал за
онлайн петиции до правителството и
парламента Изграждане и приемане на единни
правила и сигурност в процедурите по
осъществяването на правото на онлайн
петиции Провеждане на информационна кампания
за популяризиране на страницата за
подаване на онлайн петиции до
правителството и парламента.
Как изпълнението на мярката ще допринесе за решаването на проблема?:
Гражданите ще имат достъп до сигурна
платформа за подаване на онлайн петиции, която
е призната от държавните органи като
инструмент за реализиране на тяхното
конституционно право да изпращят исканията си
към тях и да набират допълнителна обществена
подкрепа. Държавните органи ще имат пряк
достъп до предложенията и исканията на
гражданите, които ще ползват като източник за
необходимите и желани от гражданите политики
и законодателни промени. Платформата ще
гарантира предвидимост и прозрачност в
поведението на държавните органи при
изпращане на онлайн петиция към тях.
Как мярката е относима към ценностите на инициативата?:
Мярката пряко засяга повишаване на
гражданското участие, като включва в себе си
необходимото създаване на условия от страна на
държавата на подходящи условия за
упражняване на правата на гражданите да
участват във вземането на решения.
Допълнителна информация (в т.ч. бюджет за изпълнение на мярката):
Индикативен бюджет за изпълнение на мярката
до 60 000 лева.
Партньори за изпълнението на мярката:
Български център за нестопанско право
Администрация на Министерски съвет
Заинтересовани организации:
Представители на Народното събрание и на
Министерски съвет; Сдружение Гражданите при
разработване на спецификацията и правилата на
платформата.
1. Иванела Андреева, главен експерт, Министерство на електронното управление
I.Andreeva@egov.government.bg
2. Надя Шабанир директор, Български център за нестопанско право
nadya@bcnl.org
Мярка: Мярка № 13 „Засилване на участието на неправителствените организации в процеса по решаване на възникнали спорове между потребители и търговци по повод на постъпили в КЗП жалби“
Срок на изпълнение: 01.08.2022 - 01.12.2023
Водеща институция/организация:
Комисията за защита на потребителите
Какъв е общественият проблем, който се решава с мярката?:
Развитие на процеса по разглеждане на жалби
на потребителите с цел своевременно /в
разумен срок/ получаване на съвет за защита
на техните права и интереси или разрешаване
на спора посредством преговори със
съответния икономически оператор.
Комисията за защита на потребителите като
административен орган - орган на
изпълнителната власт, не би трябвало да
правораздава и във връзка с това не би
трябвало да разглежда жалби на потребители
срещу търговци при възникване на правни
спорове между тях, защото те са с характер на
гражданскоправни спорове. КЗП следва да
разглежда сигнали за нарушения на
потребителското законодателство и да налага
предвидените санкции при доказано
извършване на нарушение, да приема
предложения за усъвършенстване на
организацията и дейността си, както и да дава
консултации на потребителите за начина на
защита на правата им. Потребителите пускат
множество жалби до КЗП /около 20 000-25
55
000 броя годишно/, която няма правомощия
да ги реши и така се генерира значително
обществено недоволство, както и се блокира
дейността на Комисията и се намалява
ресурса за извършване на дейностите, за
които в действителност комисията има
правомощия - контролни функции. Ако се
освободи човешки и организационен ресурс
чрез отпадане на жалбите с малък материален
интерес, то считаме, че КЗП ще увеличи
многократно ефективността си.
В какво се състои мярката?:
Разработване на процедура по възлагане
разглеждането на жалби на потребители,
свързани с възникнали спорове с търговци, и
оказване на съдействие за разрешаването на
спорове, в която да се опишат дейностите, с
цел пробно реализиране на възможността за
осъществяването им от сдружения за защита
на потребителите /НПО – сдружения за
защита на потребителите в България, като:
Сдружение Българска национална асоциация
"Активни потребители", "Сдружение за
правна помощ на потребителите" - гр.
Пловдив и Федерация на потребителите в
България/.
Целта на мярката е установяване на
ефективността от възлагането на дейности по
разглеждане на жалбите от НПО и оценка на
въздействието при евентуално бъдещо
предложение за изменение на
законодателството за защита на
потребителите /Закон за защита на
56
потребителите и Закон за предоставяне на
цифрово съдържание и цифрови услуги и за
продажба на стоки/.
Как изпълнението на мярката ще допринесе за решаването на проблема?:
Осигуряване на по-висока удовлетвореност
за потребителите от предприетите действия,
както и разширяване на обхвата на
информираност на потребителите по
отношение на техните очаквания.
Как мярката е относима към ценностите на инициативата?:
Предложената мярка е свързана с принципите
на инициативата, като включва съвместни
действия с гражданското общество /НПО/
при нейното планиране и изпълнение и би
имала преобразяващ потенциал за
функционирането на институцията по
отношение на освобождаване на
административен ресурс. Също така мярката
е конкретна, с измерими резултати,
изпълнима в срока на националния план и с
определени финансови параметри.
Допълнителна информация (в т.ч. бюджет за изпълнение на мярката):
Индикативен бюджет за изпълнение на
мярката - 140 000 лв.
Държавното финансиране на
представителните сдружения на
потребителите се осъществява по реда на
чл.196 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ съобразно обема и общественото
значение на извършената работа в интерес на
потребителите.
Партньори за изпълнението на мярката:
Сдружение Българска национална асоциация "Активни потребители"
"Сдружение за правна помощ на потребителите" - Пловдив
Федерация на потребителите в България
Заинтересовани организации:
Всички сдружения за защита на правата на
потребителите в България
1. Иван Френкев, председател, Комисия за защита на потребителите
d.margaritov@kzp.bg
2. Богомил Николов, изпълнителен директор на Сдружение Българска национална асоциация "Активни потребители"
bnap@bnap.org
Мярка: Мярка № 14 „Форуми за публично обсъждане на Рамка за инспектиране на качеството в образованието със заинтересованите страни: представители на професионалната общност, научните среди, национално представените родителски и неправителствени организации“
Срок на изпълнение: 01.06.2023 - 30.09.2023
Водеща институция/организация:
Национален инспекторат по
образованието
Какъв е общественият проблем, който се решава с мярката?:
През последното десетилетие ОИСР
направи преглед на рамките за оценяване в
над 30 образователни системи, за да
определи факторите, свързани с
подобряването на качеството на
образованието в различните страни. В
резултат на оценката за България
експертите препоръчват начини, по които
страната може да укрепи рамката си за
оценяване в областта на образованието,
по-специално да се улесни съгласуваното
представяне на целите на реформата в
средното образование, да се осигури подобра обратна връзка, за да се установи как
политическите инициативи се
осъществяват в различни условия, и да се
даде възможност за по-разумно използване
на ресурсите.
Оценяването на качеството на
предучилищното и училищно образование
е нов процес в системата на средното
образование (от 2019 г), все още не е добре
познат на гражданското общество, поради
което гражданите не вземат активно
участие както в процеса на обсъждане и
приемане на критерии и индикатори, така
и в дейностите за повишаване качеството
на процеса на инспектиране (като
постоянна обратна връзка).
60
Значителна част от широката
общественост и участниците в
образователния процес продължават да
считат, че качеството на училището се
доказва чрез резултатите на учениците на
националните изпити, които често се
определят от фактори, които са извън
контрола на училището. България трябва
постепенно да социализира по-модерно и
всеобхватно разбиране за качеството на
училището, за да гарантира, че основните
заинтересовани страни ще се ангажират с
работата на НИО и ще приемат
националните образователни реформи.
В какво се състои мярката?:
Организиране от НИО на открито
публично обсъждане в комбиниран
формат (присъствено и онлайн) на един
форум с представители на
професионалната общност, на научните
среди, с предварително подготвени
предложения от НИО за Рамка за
инспектиране качеството на
образованието; представяне на критерии и
индикатори, които се използват в процеса
на изготвяне на цялостна независима
експертна оценка на качеството на
предоставяното от детската градина или
училището образование.
Създаване на платформа - открит форум с
дискусии за постоянна обратна връзка
между НИО и национално представените
родителски и неправителствени
организации, относно провеждането и
резултатите от оценката на качеството на
предоставяното от детската градина или
училището образование чрез ежегодния
процес на инспектиране.
Как изпълнението на мярката ще допринесе за решаването на проблема?:
НИО ще работи за изграждане общо
разбиране за качеството на училищата, за
създаване рамка за оценяване на
училищата, свързана с общите
образователни цели, с консенсусни
критерии и индикатори. Това ще подобри
61
обективността и ще активира
гражданското участие в оценката на
качеството на предучилищното и
училищно образование.
Платформата за постоянна обратната
връзка и дискусиите с национално
представените родителски и
неправителствени организации ще повиши
качеството на процеса на инспектиране,
ще популяризира дейността на НИО и ще
запознае всички участници в процеса
(учители, родители и ученици) с целия
процес на протичане на инспектирането.
Повишена прозрачност при изпълнение на
дейността на НИО, относно
инструментариума, който се използва в
процеса на инспектиране. Участие на поголям брой заинтересовани страни.
Идентифициране и коригиране на
слабости в процеса на инспектирането.
Мярката стимулира активното включване
на представители на родителите и
неправителствените организации в
процеса на инспектиране и гарантира
популяризирането дейността на НИО.
Как мярката е относима към ценностите на инициативата?:
Мярката ще работи за активиране на
гражданското участие и постигане на
повече прозрачност в процесите на оценка
на качеството на училищното образование.
Допълнителна информация (в т.ч. бюджет за изпълнение на мярката):
Индикативен бюджет за изпълнение на
мярката -: 15 870
Описание на разходите
1.Един форум - Конференция
конференция:
2. Проучване „Удовлетвореност родители
и ученици“ 1 бр. проучване 9 000 лв.
Партньори за изпълнението на мярката:
Национална мрежа за децата;
Софийски университет "Св. Климент
Охридски";
Пловдивски университет "Паисий
Хилендарски“
Заинтересовани организации:
Професионални организации на учители:
Съюз на математиците в България,
Сдружение на българските начални
учители, Социални партньори
НПО: Асоциация на родителите, Център за
междуетнически диалог и толерантност
“Амалипе” и др.
1.д-р Анелия Андреева, директор, Национален инспекторат по образованието
a.andreeva@mon.bg
2.Георги Богданов, изпълнителен директор, Национална мрежа за децата
george.bogdanov@nmd.bg