Профил на Asen Petrov

Липсва ясно дефиниран прозрачен механизъм за определяне на командировъчните средства при задграничен мандат.

Напълно необосновано и нелогично е настоящият подход  да се различава значително от този, приложен при определяне на командировъчните средства в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКЦЧ), при положение че целта на настоящите промени са идентични с тези в НСКЦЧ, а именно сумите да са диференцирани спрямо стандарта на живот и да отразяват различните нива на разходите за издръжка в отделните държави.

В доклада към проекта на ПМС за изменение на НСКЦЧ е видно, че предложената методика за използване на индекса на ООН за цените на дребно не е възприета, а МФ е предложило друг подход за определяне на командировъчните средства, а именно „единна методология, чрез която на базата на релевантни статистически данни да се отчетата разликите в стандарта на живот по държави и по този начин да се постигне относимост в размера на командировъчните средства спрямо местоназначението“.

Използването на различни методологии за определяне на размера на командировъчните средства при краткосрочно командироване и задграничен мандат води до следните парадокси:

1. Размерът на дневните средства при краткосрочна командировка на месечна база да е почти идентичен с този, определен на основание чл. 6, ал. 1 от НКСЗМ, при задграничен мандат. При положение, че дългосрочно командированият служител заплаща и комунални разходи, като електроенергия, отопление, вода, интернет и други, които не се заплащат при краткосрочна командировка.                                             
2. Парадоксално е предложеното увеличение от 8 евро на ден на командировъчните средства за Турция при положение, че официалната инфлация за последните две години в страната е най-високата от четвърт век насам и на моменти достигаше почти 80% на годишна база.                                                                                                                         
3. Фрапиращ е случаят и с Великобритания, за която се предлага ставка по-малка, или подобна на тази в държави като Косово, Гърция, Словакия, Ливан, Алжир, Етиопия. Подобно е положението и със средства за Испания и Италия.

Тези примери са доказателство за неадекватната и неясна методология за изчисление на базисните размери, която очевидно не е базирана на реалната ситуация с разходите на живот в отделните държави.